Една трета от американците подкрепят Доналд Тръмп, една трета са срещу него и една от хората бяха независими, но сега са по-скоро срещу него. Като карикатурист аз не харесвам никого. Не харесвам Тръмп, не харесвах Обама, Хилъри, Джордж Буш, Бил Клинтън. Мисля, че няма да мога да си върша работата, ако харесвам някого. Карикатурата е негативно изкуство, положителната карикатура е слаба карикатура. Когато Тръмп беше избран, карикатуристите от нашата гилдия спряха да рисуват Хилъри и Обама, защото те вече не бяха в новините. Издателите харесваха техните карикатури, смятаха ги за консерваторски, но това не беше така, просто защото карикатуристите не харесват никого. И решиха, че като спряхме да правим анти-Обама и анти-Хилъри карикатури, сме свили рязко наляво.

В Америка има 1400 вестника, от които може би 40 са големи либерални издания. Останалото са малки местни вестници от червените щатите, които подкрепят Доналд Тръмп. И тези издатели ни звъняха по цял ден, ядосани, че карикатурите изведнъж за станали толкова либерални. Побъркаха ни от обаждания и искаха про-Тръмп карикатури, но про-Тръмп карикатури просто не съществуват. Започнахме да губим клиенти, вестниците отидоха при конкурентите ни, но и от тях не получиха желаното. Затова направихме една колекция от т.нар “Trump-friendly” карикатури. Това не бяха про-Тръмп карикатури, но такива, които не са “обидни” за него. В тази колекция влизаха карикатури за деня на майката, за селебритита, за времето, всички онези тъпи карикатури, които обаче не можеха да минат за “либерални”. И затова на нашия сайт ще намерите цяла секция с “Trump-friendly” карикатури.

Подбрах карикатури от началото на мандата на Тръмп от всички наши карикатуристи, които рисуват редовно. Избрах такива, в които няма препратки към чисто американски неща, няма идиоми, метафори и послания, които не биха били разбрани от международна публика. Изпратих селекция от 300 карикатури на музея в Габрово, а те от своя страна селектираха 110, защото според тях не всички 300 щяха да бъдат разбрани от българските зрители. Изложбата ще е до февруари и след това смятаме да направим продължение с карикатури на Путин.

О, Путин е страхотен герой за окарикатуряване. Той е злодей, чудесен е за рисуване, винаги е без риза. Много е подходящ за осмиване. Страхотен.

Половината човечество живее в страни, където не е позволено на карикатуристите да рисуват държавния глава. Това важи за Китай, Индия, повечето арабските държави, Египет, никога няма да видите кубински карикатурист да осмива Кастро или сингапурски колеги, които могат да рисуват каквото си искат стига да не се отнася за Сингапур.

Така че голямата разлика между Тръмп и Путин е, че ние американските карикатуристи рисуваме Тръмп и Путин, докато руснаците рисуват само Тръмп.

За нас Русия се управлява от мафиоти. Те са абсолютно непродуктивни, правят парите си от природни ресурси, не се занимават с иновации. Вярваме, че умните и талантливи хора там са принудени да работят за криминални структури. В Америка можеш да направиш свой бизнес, докато в Русия няма таква култура. Там най-добрите стават хакери и се занимават с интернет измами и участват в схемите на олигарсите. Според нас това е криминална организация. Мнозина смятат, че Путин е най-богатият човек на света.

Добрата карикатура е тази, която е точно в целта и казва на хората това, което и те мислят.

Американските редактори не искат много европейски карикатури, защото са им чужди. Европейските издания пък не искат да се абонират за нашите услуги, защото казват “Стига ни толкова Америка, имаме прекалено много американски новини, знаем всичко за вас, нямаме нужда от още.” И това е тъжно, защото по принцип карикатурите трябва да са на международен език, но явно не са. Непрекъснато се боря с международните редактори да публикуват международни карикатури, но те бият отбой, защото рисунките и думите им изглеждат и звучат странно. И защото обикновено международните карикатури са анти-американски, а те не искат да публикуват критика, която идва отвън.

Интересно беше, че когато Тръмп се появи на международната сцена, чуждите карикатуристи излязоха с най-острите и точни метафори. Не знам дали знаете правилото, че всеки коментар в интернет в крайна сметка опира до Хитлер. В чуждите карикатури Тръмп беше Хитлер и Ку-клус-клан, и Сатаната още от първия ден. Това са най-силните метафори и колегите си изгърмяха патроните още от самото начало и след това нямаше накъде повече да вървят.

Големият проблем за нас карикатуристите в момента е упадъкът на печатните издания и загубата на читатели на вестниците и в печатен и в електронен формат и на новинарските медии като цяло. Децата сега се интересуват само от котенца и си настройват телефоните така, че да виждат само снимки на котенца. Според мен е въпрос на куриране на съдържанието. Навремето ние се доверявахме на редкаторите и на това, което те подбираха за нас като микс от новини и статии. Младите хора не искат това, те не искат куратор, който да подрежда и избира какво трябва да знаят. Те искат сами да решават и решават, че искат само котки. За мен това е тъжно и е признак на затъпяване на обществото. Тъжно е за карикатуристите и за хората, които се занимават с медии изобщо.

Американските медии и журналисти си имат доста добри етични кодекси. Ние като карикатуристи например цензурираме рисунки, които са с анти-семитско съдържание, които са основно от арабските държави. Стараем се карикатурите ни да са подходящи за 13-годишни деца, защото те ги изучават в училище. Редактираме тези, които са със сексуално съдържание. Имаме доста добра представа кое е приемливо и кое не. Не цензурираме от политическа гледна точка. Освен това ние не преставяме новните. Карикатуристите изхождат от позицията, че аудиторията вече знае новините и ние просто коментираме това, което вече е известно. Колумнистите също не създават новини. Така че ние нямаме проблем с това да филтрираме фалшивите новини. Ние просто изразяваме позиция. Но това, с което имаме проблем е свободата на словото.

Политиците и диктаторите не искат да има карикатури с техния образ, те нямат чувство за хумор и не толерират нашата работа. Дори в държави, където конституцията защитава свободата на словото, политиците си позволяват да заобикалят закона. Например в Словакия премиерът заведе дело срещу карикатурист, затова че го е обидил в своя рисунка. В карикатурата премиерът е в лекарски кабинет, лекарят държи рентгенова снимка и казва “Не може да ви боли гърба, защото вие сте безгръбначно.” Според мен това е смешно. Но колегата води дълги съдебни битки, стигна се до Върховния съд на Словакия, в крайна сметка съдът отсъди в негова полза, но беше дълъг и болезнен процес с големи съдебни разходи.

Подобни примери почти не се случват в страните от ЕС, но ги има в държавите от бившия Източен блок, където няма традиции в свободата на словото. Един колега от Чехословакия беше нарисувал техния премиер и съпругаата му да правят секс и тя го съди и отново се стигна до Върховния съд, отново го оправдаха.

В България издателите на Прас прес се опитват да се преборят с човека, който отговаря за разпространението на всички вестници по вестникарските будки и тиражите им се крадат от камионите, и те трябва да ходят лично до сергиите за вестници, за да носят изданието. Затова може да си го купите на няколко места в София, но не и в провинцията.

Това е ужасно, това е срам за България пред света.

Когато една страна толерира и уважава подобни издания и приема такива карикатури, това е знак, че тя е зряла и развита държава по отношение на свободата на словото. Прас прес е българското Шарли Ебдо и показва, че сте едно развито общество. Не случайно България е под номер 100 в класацията на Репортери без граници по свобода на словото. Не може да се крадат тиражи от камионите. Иска ми се повече хора да се вълнуват и възмущават от това. Съседите ви също са ужасен пример за свобода на словото. Турски карикатурист току-що бе освободен от затвора, но колегите му журналисти още са вътре. Унгарците са в много лошо положение и те. Изобщо нещата в региона са доста трагични.

Има културни различия между Америка и Франция. Френските карикатуристи смятат американците за пуритани, защото те рисуват много по-груби карикатури. Подиграват ни се, че не можем да слагаме зърна на гърдите и това е така. Аз от време на време си позволявам и пращам карикатури с нарисувани зърна на вестниците, но редакторите не искат да ги публикуват, защото трябва да се съобразяват с 13-годишните. Карикатуристите сме малко или много мачо-тип хора и ние гледаме на френските колеги и им завиждаме за много по-големия обхват от теми, с които да се заяждат и да окарикатуряват. А те ни гледат леко надменно и ни се присмиват, че могат да правят повече неща от нас.

Така е, беше ужасно. Аз познавах двама от тях, чудесни хора. Всички изтръпнахме, когато това се случи. Но американските карикатуристи също получават заплахи непрекъснато.

Всеки решава за себе си. Европейските колеги решиха, че ще окарикатурят Мохамед, само за да покажат, че имат свободата да го направят. Ние, дори да направим няколко много, много обидни карикатури, това не ни прави ефективни за нашите читатели. Добрата карикатура е тази, която достига до максимален брой хора и те я разбират и харесват. Преди да се шуми около карикатурите на Мохамед никой от нашите карикатуристи не би тръгнал да рисува карикатури с Мохамед, ние имахме проблеми с анти-семитските послания и с рисунки на тема секс. Но когато карикатурите с Мохамед влязоха в новините, тогава и ние трябваше да се включим и да представим своя коментар към темата. Но да правим обидни карикатури самоцелно за неща, които не са актуални и не са част от новините е безсмислено. За мен като редактор критерият е това карикатурата да достигне и да говори на максимален брой хора, да е продукт, който изданията биха купили. Но няма ясно начертана граница. По-скоро има сива зона, в която всеки редактор решава според собствените си критерии.