Д-р Станимир Хасърджиев е сред основателите и председател на Национална пациентска организация (НПО). Завършва Медицинския университет в София и от 2014 г. е основател и генерален секретар на Европейския пакт за достъпно здравеопазване (Patient Access Partnership) – най-голямото здравно обединение на пациенти, лекари, медицински работници, индустрия, евродепутати, в работа за по-качествено и достъпно здравеопазване.

От 2013 г. до 2019 г. д-р Хасърджиев е член Управителния съвет на Европейския пациентски форум (EPF) – пан-европейска организация, която работи за овластяване на пациентите и тяхното включване в разработването на иновативни здравни политики.

През 2005 година учредява Национално сдружение за борба с хепатита „Хепасист” и до момента го управлява. За три години в периода 2011 – 2016 г. представлява пациентите в състава на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Oт април 2011 до декември 2013 г. е изпълнителен директор на Европейската асоциация на пациентите с чернодробни заболявания (ELPA), а до март 2015 г. е в Управителния й съвет. Секретар е на Партньорството за здраве – консултативен орган към Министерския съвет, в който участват представители на държавните институции, съсловните организации, медицинската общност и организации на изпълнителите на медицинска помощ, индустрията и пациентските организации.

Обърнахме се за интервю към него за да зададем въпроси относно представителите на рисковата гупа във времена на пандемия. Между тях са хронично болни, такива над определена възраст и други причини за спад на имунитет, живеещи в карантина и страх. Какво прави Националната Пациентска Организация във времена на изолация и несигурност? Какво ни очаква и кои са героите на пандемията? Тези и други въпроси с подробни отговори следват…

Започвам с това, че в общественото пространство се говори за увеличаване смъртността на хора с хронични заболявания, поради извънредното положение и взети мерки за борба с вируса в момента. Така ли е?

Много е рано да се каже. Всъщност към момента има съобщения за това, че смъртността е по-скоро намаляла. Дали това е така или не, за жалост ще разберем доста по-късно, защото като много неща в България, нашата статистика доста закъснява поради липсата на информационни единни системи и номенклатура, които по някакъв начин да позволявaт на управници и общество да разбират в реално време какво се случва в здравната система. Ще разберем след няколко месеца, а истината може и никога да не стане ясна… Липсата на система е добра среда за моделиране на такава.

Какво е основното, което трябва да се знае от и за т.нар. рискова група хора в настоящата ситуация? Как се справяме в борбата с коронавируса?

Ще тръгна от по-далеч за да обясня. Имаше много спорове относно това COVID-19 грип ли е, опасна и смъртоносна инфекция ли е или нещо съвсем непознато на човечеството. Всъщност COVID-19 е от всичко по малко. Не е грип, но се разпространява по такъв начин и засяга горни дихателни пътища. Не е някаква нова болест и преди сме срещали коронавируси. Проблемът с настоящата инфекция е, че никой няма имунитет към нея и при тази предпоставка е смъртоносна за онези с най-слаба защита на организма. Затова и смъртността при тях е сравнително по-голяма, отколкото при други подобни, познати заболявания (корона и грипни вируси). При появата на един такъв нов вирус, който сравнително бързо се разпространява, проблемът не толкова, че протича нетипично, а че броя на случаите с усложнения нараства, толкова бързо, че здравните заведения не успяват да издържат на наплива от пациенти с нужда от специализирана медицинска помощ. Тук говорим за световна тенденция. Дори най-развитите системи по света, каквито са италианската, английска, американска и пр., видяхме, не издържаха на наплива. Или с колкото и добре обoрудвани болнични заведения, и добре обучен персонал да разполага една държава рано или късно при пандемия капацитет се изчерпва, защото много хора се разболяват за кратък период от време.  Това е причината за апокалиптичните репортажи от различни краища на света, на които станахме свидетели.

Така или иначе е безспорно, че смъртността на този етап в България е ниска. Това е така, защото рано беше въведено извънредно положение. Така се отложи и пика на инфекцията, който предстои. При нас развитието й ще е много бавно. С други думи ние скоро няма да излезем от условията на макар и частична карантина изцяло.

Извънредното положение, разбира се, трябва да отпадне и държавата с бавни крачки да се върне към нормалност, до колкото такава ще съществува под някаква форма следващите няколко години, заради тежката икономическа криза. Единственият начин това да се случи е да успеем да приложим стратегия, при която пазим най-уязвимата част от обществото или хората с  най-голяма опасност да загинат при инфекция. Така другите, които могат да я преболедуват на крак или без фатални последствия да се завърнат към икономическите си дейности. Тук едва сега се вижда лек скок в  броя заболели и този период, през който преминахме позволи някак ad hoc, на крак да се преформират болнични отделения, лекарите ударно получиха някакви обучения. За пръв път видях медици, които протестираха и изискваха правила, по които да се адаптират към ситуацията, по които да работят, след десетилетия преход. Те са неподготвени за пандемията и това е истината, за съжаление. Може би трябваше да се случи това, за да стане ясно, че в България малко или много криво разбрахме демократизацията и либералния пазар в здравеопазването, което всъщност ни доведе до безпомощно състояние в здравната система.

Намираш ли за спекулативни въпроси като: защо при 31 установени случая на зараза се наложи масова карантина, а днес при близо 2000 случая тя отпада?

Не, не са спекулативни. Напротив. Съвсем логичен е въпросът. Истината е обаче, че благодарение на този период от близо 2 месеца, успешно донякъде беше реорганизирана болничната система, т.е. тя в момента е долу-горе готова да посрещне по-голям брой случаи. През този период бяха набавени защитни средства за медицинските екипи, организираха се обучения, най-накрая се спуснаха някакви правила, алгоритъм за действие при случай на заразен. За мен е радостно да видя колко дисциплинирано се случва всичко в лечебните заведения и как всеки спазва правилата пред лицето на смъртната заплаха. Надявам се тенденцията да се запази, в това отношение и след отминаване на пандемията. Правилата трябва да останат с ясната представа, че те пазят всички ни. Те не са направени да обидят лекаря спрямо неговата компетентност, нито да нарушат правата на пациента. Алгоритмите на действие са научно и практически доказани стъпки.

Друго нещо, което се случи по време на извънредното положение е, че държавата действително успя донякъде да закрепи определени сектори и системи, в готовност да посрещнат новите случаи. Много вероятно е това се окаже по-правилната стратегия, предвид неподготвеността ни изобщо. Ще дам конкретен пример. В началото на епидемията ние все още нямахме Инфекциозна болница. Национална. Изобщо. В България има една единствена инфекциозна болница, която беше порутена и разрушена за последните 20 години. Молили сме се години наред на различни правителства да бъде финансиран ремонт на сградата. С множество на брой министри съм говорил за отпускане на средства за ремонт и мисля, по времето на Петър Москов реновацията беше финансирана. От тогава до скоро сградата стоеше ремонтирана, но празна. Трябваха и средства за оборудване. Не може държава без нито една национална инфекциозна болница да си мисли, че ще се справи в условията на каквато и да е масова инфекция, да не говорим за пандемия. През тези 2 месеца и това се свърши. Болницата отвори врати за пациенти. Имаме белодробни болници и отделения, но специалистите са в недостиг. Те, за разлика от оборудването на сграда, няма как да се създадат за толкова кратък период. Но медицинския персонал вече е по-добре адаптиран за случаите на зараза и това е общовалидно. Да се надяваме, че вече няма да виждаме протестиращи лекари, защото някой от пациентите не си е признал, че е носител на HIV инфекция, например. Трябва да е ясно, че не пациентът е виновен при подобна ситуация, а невежеството и липсата на правила.

В свои интервюта не рядко даваш пример с Австралия, където към 7-ми май смъртните случаи са 97 бр. при население от 25,5 милиона жители, a в България 84 души. Как са се справили там с пандемията? Разкажи ни повече.

Посредстовом електронно здравеопазване и с фокус към опазване здравето на рисковата група хора. Бих искал да подчертая, че дигитализацията е важна по много причини, в т.ч. неограничен достъп до правила, посредством електронна система, в която не можеш да преминеш към стъпка 2, ако не си завършил стъпка 1 и всичко се регистрира. Знае се във всеки един момент кой лекар е бил посетен, кой е поставил определена инжекция, например, какво точно е имало в нея, причината да се направи… Или при обаждане в Спешна помощ за съдействие, те разполагат с данните от системата и по съответните правила диспечерите знаят какъв въпрос да зададат и пр. Това е начин да минимизираме грешките. И пациенти, и лекари спазват утвърдени процедури, доказани с научни методи и практика, намаляващи шанса за грешка. А, ако някой сгреши и/ или не спази процедурите има начин да докажеш. Чувала си изрази като лекарска грешка, пациентска небрежност, ама гарван гарвано око не вади и пр.? За това са правилата. Ако специалистът си е спазил процедурните правила по алгоритъм, но въпреки всичко изходът е трагичен, това се случва в медицината и не, не е лекарска грешка. Пазят се както професионалистите в сферата, така и пациентите. Това са много строго регламентирани дейности на много места по света и да, понякога се стига до отстраняване на специалисти от упражняване на професията си.

Електронизацията е важна във всички аспекти, в това число и обучение. Особено съществена се оказа в условията на пандемия. Единственият познат начин в човешката история за справяне с подобни условия, в това число по време на чумата, маларията, епидемии и пандемии, е карантината. Макар и да ни звучи примитивен, но и днес това спира разпространението от болни към здрави. Другият вариант, разбира се е ваксина. На този етап не разполагаме с такава, затова света е в карантина. Няма и лечение, което е друг основен проблем. Какво следва? Апаратна вентилация и чакаме организма сам  да се пребори с вируса. Инфекцията се развива по-бурно при едни сравнено с други, които може и въобще да не са усетили, че са преболедували. Тепърва ще разбираме биологичните механизми на това действие. Вероятно, предвид факта, че смътността е висока и се наблюдава предимно при хора с хронични заболявания или такива над определена възраст, идва действително да ни покаже, че много по-лесно се поразяват слаби имунни системи. Затова още при първите подобни епидемии SARS и пр. от преди 15-20 години, умните държави си направиха съответните изводи. Тогава не се стигна до пандемия и множество смъртни случаи, а в Европа и България не беше засегнат въпроса толкова силно. Австралийците обаче тогава правят много внимателен и задълбочен анализ на ситуацията и съответно предприемат стратегия, при която да заздравят системата си за да са подготвени при последвала подобна ситуация. Подходът се състои в това да насочат всичките си усилия към предпазване на най-уязвимата група от хора, а всички останали остават да преболедуват с ясната представа, че при тях вероятността да настъпят усложнения е минимална. Колкото по-бързо всички преминат през заболяването, толкова по-бързо се създава т.нар. колективен имунитет, естествения път към отминаване на епидемията или в случая пандемия.

Онази т.нар. рискова група бива пазена от всички. Как? Ами като представителите й стоят в изолация. Дори и да трябва да работят, пак го правят от домовете си с пълното съдействие на общество и държава. Това включва организирани лекарски посещения, дистанционно наблюдение, видеонаблюдения, телемедицински услуги, доставка на медикаменти, храна, вода. Всички техни потребности са организирани в името на това да спазват изолацията и бъдат защитени. Именно тези хора са истинските герои и жертви на всяка пандемия. Те са затворниците в името на общото благо. В името на това здравите организми да преболедуват и преминат през лечебните заведения за да се добие колективен имунитет. Ако се наложи човек с тежки усложнения да стигне до болница му се осигурява специализиран екип, предварително запознат със състоянието на пациента, специализиран транспорт и зелен коридор. Предотвратява се всякакъв шанс болният да се сблъска с вируса.

Къде е мястото на телемедицината тук и какво всъщност представлява тя?

Телемедицината е всичко това, което не е медицината в България, е най-краткият и точен отговор, който мога да дам. Ще обясня. Тук дори има забрана за телемедицина. Например законът за лекарствата забранява съществуването и онлайн продажба на медикаменти по лекарско предписание. Отдавна добре известна практика по цял свят, при която лекарства по лекарско предписание достигат до крайния потребител посредством онлайн аптеки, по определени правила, лицензи и пр. Тук не само е забранено, но се преследва с глоби, ако някой си позволи да направи онлайн продажба на лекарства или си консултира пациент виртуално. Това се счита за престъпление по българското законодателство. Виртуални прегледи изобщо не съществуват в българския правен мир. А за това здравната каса да заплаща подобни услуги… Мираж.

В момента за да си получиш дадено лекарство, при хипертония или астма, или каквото и да било друго хронично състояние, трябва обиколиш N- на брой доктора. Да ходиш по РЗИ-та, да разнасяш едни протоколи, едни бумаги, рецептурни книжки и задължително да се явиш лично някъде за да се подпишеш и чакаш на поредната опашка. Да не споменаваме месеците прекарани в чакане за одобрение на 25% реимбурсация на медикаменти.

В едно истинско електронно здравеопазване единствената работа, която има пациентът е да се свърже със специалист, даже не казвам лекар и от там насетне да му се направят необходимите прегледи и пр. Всичко се случва по електронен път, автоматизирани системи и пр. без нужда от физическо разкарване. Отпада нуждата и от огромна администрация, която да следи бумагите. Това ограничава и броя грешки съответно, но най-вече ускорява получаването на необходимото лечение и документи. Това е важно, защото мнозина държави по света отдавна са установили, че е по-добре човек да е на работа, здрав и да плаща  данъци, отколкото да се разхожда по болници и държавната администрация да го спъва на всяка стъпка или пък някой даже да си вземе отпуск да го гледа докато си чака решението на ТЕЛК и получи помощното жизненоважно средство.

Всичко това е електронно здравеопазване. Като започнеш от чистата електронизация на документите, тази на общуване между всички в системата, дори лекар-пациент и много важното пациент-пациент. Тук искам да обърна внимание на групите за взаимопомощ. Същите на много места по света дори се финансират от държавата, защото в голяма степен отменят работата на специализиран медицински персонал. Разбира се, всичко това се случва по строг регламент. Тези групи биват обучени, лицензирани и пр. Но е важно и се случва, защото се пести време на висококвалифицирани кадри, пестят се пари и в крайна сметка щади и е в помощ на здравето ни. Здравната система е доста по отбременена от излишна дейност.

Стигаме и до същността, висшия пилотаж в електронното здравеопазване, а именно телемедицината. Това е много широко понятие, което най-просто казано означава медицина от разстояние и включва от обикновения онлайн преглед или разговор с лекар и стига до извършването на операции посредством роботизирани хирургически инструменти, с които оператора, физическото лице, работи от която и да е точка на света. След като е извършил операцията от разстояние, специалистът има възможност за мониторинг на пациента от дистанция също. Медицина без граници. Физически понятия като конкретна болница или личен лекар нямат значение. Има възможност за директна комуникация и помощ от най-добрия специалист, стига организацията на съответната здравна систем да го позволява и осигурява начин за достъп до него. Медицината на бъдещето. Дигитализиране, за добро, смятам аз. Технологията няма нужда да бъде убеждавана, че трябва да спазва правила, а просто го прави. Алгоритмите от своя страна са създадени от умните хора и лекари, които винаги ще останат незаменими в медицината. Тази професия никога няма да стане изцяло роботизирана, но дигитализацията ще направи медицината достъпно до много повече хора, отколкото в момента е възможно. Днес трябва да пътуваш до големия град, да се срещнеш с големия специалист,  който да ти направи голямата интервенция, не рядко срещу голяма сума.

Много се инвестира в тази насока в ЕС и останалата час от света. Целта е да се заменят рутинните дейности и да ги вкараме в дома ни, да речем чрез домашен асистент, който да ти извършва половината от годишния профилактичен преглед. Такъв, който да не е пропуснал да ти зададе нито един въпрос и отивайки при лекаря си той предварително да е подготвен със съответните последващи действия. Ето към това трябва да се стремим и това е телемедицината. Колкото по-бързо това се случи, толкова по-добре за всички. Дигиталното здравеопазване не е неразбираемо и недостъпно за хората. Напротив. Дигиталните решения са прости. И дори без грам познания новите, умни технологии трябва да бъдат приспособени за всички. Било чрез някаква колона (домашен асистент) в дома на всеки възрастен човек, било по друг начин, това ще свърши много повече работа от опашките с изнемощели старци пред кабинетите на личните лекари.

Може ли да се каже, че по някакъв начин ние сме направили или сме на прага да направим първата крачка в тази посока, макар и посредством неволята, а.к.а. пандемията?

Наскоро открихме гореща информационна телефонна линия за хронично болни пациенти дарена ни от Виваком. 0800 14 515 в работни дни, между 9.00 и 18.00 ч. Тя е безплатна за срока на извънредното положение и осигурява връзка на хората с хронични състояния със специалисти в различни области на медицината. Тя е не просто първа крачка, а вид телемедицина. Целта не е да реши всички проблеми на тези хора, но е насочена именно към тях като рискова група, представителите на която тепърва трябва да пазим. Тя е много важна изобщо за цялата борба с Covid-19 инфекцията. Горещата линия е първата крачка от множеството етапи, които сме подготвили и трябва да направим, за да може и ние като австралийците да се погрижим за нашите майки, бащи, болни деца, онези след трансплантация, тeзи с онкологични, сърдечно съдови и други заболявания. Ние сме длъжни да ги предпазим. Така и останалите ще имат възможност да се върнат на работа без да заплашват нечий живот, да си плащат данъците и съживят икономиката, защото без тях нито здравеопазването може да се оправи, нито уличните дупки да се запълнят. Длъжни сме като общество да работим в тази насока. Заедно.

Photo by National Cancer Institute on Unsplash

Как помага тази линия на хората с хронични заболявания? Разкажи ни повече.

Хората с хронични заболявания могат в работно време да се обадят и говорят с лекари, специалисти за съвети по време на изолацията си. Съветваме всички тях да не изпадат в паника. Да се опитват да се пазят. Те са ни най-важните хора и в момента водим преговори за тяхното подпомагане и със Здравната каса. Техните работодатели трябва да проявят разбиране също и разберат, че много от тях могат да бъдат полезни за бизнеса им и от дома си. Хората с хронични заболявания и тези над определена възраст, определящи рисковата група, ще бъдат големите герои на COVID-19 инфекцията. Те трябва да останат вкъщи и по никакъв повод да не се излагат на опасност от инфектиране, защото за тях последиците могат да са много тежки. Ние се опитваме да убедим държавата и институциите, че трябва да им се организира всичко в дома. Опитваме се да организираме отпадане на нуждата да ходят до лекарите си за документация, а да им бъде изпращана, като искаме да организираме и доставка на лекарства до дома.

Т.е. тази гореща линия е връзката на хронично болните пациенти със специалист в съответната област на влошеното им здравословно състояние?

Точно така. Това не е линия за COVID-19 инфекция. За тези със симптоми за коронавирус остават Бърза помощ и спешните отделения. Това е линия за хора с хронични заболявания, много от които си останаха по домовете силно притеснени и не отидоха дори на профилактичните си прегледи. И с право. Болничните заведения в момент на пандемия са ядра на инфекцията.

Тази линия наистина е много ценна и подбора на специалисти е много добър. Не очаквах толкова много лекари от съответните дружества абсолютно безвъзмездно, без никакво заплащане, доброволно да се отзовават и разговарят с пациентите в нужда, а обаждания идват с всякакви проблеми и от всички краища на страната. Безкрайно съм им благодарен!

Надявам се тази линия да продължи да функционира, защото мерките спрямо хората с хронични заболявания трябва да продължът докато няма 100% сигурност, че са в безопасност. Всичко друго е рисково и фатално за България. Единственият начин да държим ниска смъртността, с което така се гордеем, е да насочим всички усилия към подпомагане хората с хронични заболявания и възрастните.

Ще продължите ли работа с Виваком по развиване на технологии в здравеопазването?

Да ще продължим работата си с тях по развиването на технологично базирани услуги. Надявам се с Виваком също така да развием и възможността в дома на рисковите пациенти, които не разполагат и боравят с никакви технологии да се появят доброволци на БЧК или обучим персонал, който да съдейства при осъществяването на дигиталните прегледи с лекар. Телекомът всъщност осигурява свързаността на домовете на тези хора за телемедицинско наблюдение. Т.е. възможността техните лекари да ги наблюдават от разстояние.

Имаме дарени други 30 устройства вече за телемедицинско наблюдение на хора със сърдечни заболявания след интензивно отделение. Те на практика заменят нуждата от последвал престой в болница. В реално време диспечерски центрове следят техните жизнени показатели и състояние. Съответно съветват по телефона близките и самия пациент. Тази именно свързаност се осъществява посредством умните неща. Няма телемедицина без телекоми.

Каква е твоята визия за новата нормалност? Или по-скоро каква трябва да бъде тя?

Нормалност на разума. Разграничаване на първичните реакции от разумните действия. Нормалност базирана на изводи с чиста и ясна представа за това къде сгрешихме, какво направихме както трябва и къде трябва да работим по-усърдно в бъдеще. Защото истината е, че такива ситуации тепърва ни чакат.

Надявам се тази пандемия, която донесе огромни катаклизми във всички сфери от живота в т.ч. човешки жертви и икономически крах да отрезви управници и политици, които напоследък сякаш приемаха здравеопазването за поредния харч, без никаква визия и концепция за развитие. Някакви хора си властват и отварят болници, но по избор. Защо никой не направи частна инфекциозна болница? За сметка на това други с високо печеливши дейности премного. Ако изобщо може да се говори за пазар при здравеопазването, то той е силно контролиран. Осъществява се по строго определени правила. Европа и света разбраха, че сами не можем и все повече трябва да говорим за глобално здравеопазване. Тази глупост, която съществува в ЕС, че всяка държава си има съответните компетенции и не може съюза да се намесва в отделните здравни системи, мисля също отиде в кошчето за боклук на миналото. Пандемията го доказа.

Европейският договор е икономическо споразумение за свободно движение на стоки и хора. Това е в основата. Всичко друго около около нея. Държавите членки бягат като дявол от тамян от въпроса за някакви единни правила и стандарти при здравеопазването, защото то било въпрос на държавна компетенция. Е! Всеки приложи собствен подход по време на пандемията, съответно резултатът е на лице.

 ***
Информационна линия в помощ на пациентите с хронични заболявания стартираха VIVACOM и Националната пациентска организация. Телекомът обезпечава обажданията да са безплатни в периода на извънредното положение, а платформата за обслужване на линията се предоставя в партньорство с CallFlow.

Лекари-доброволци от различни специалности ще консултират безплатно на телефон  0800 14 515 в работни дни, между 9.00 и 18.00 ч.