Ванина Цандева е сценограф. Ще откриете името ѝ в интересни постановки като сценограф и костюмограф, понякога и двете заедно. Тя е гост в поредицата ни „Бал на дебютантите“.

KВ: Коя е най-досадната, най-скучната част в твоята работа?

Ванина Цандева: Може би тази професия е такава, че няма нещо, което може да ти досади. Винаги ти е интересно, защото всеки път процесът е нов, различен. И като работиш с нови и различни хора няма как да има нещо, което да е скучно, изнервящо. Да, със сигурност в процеса има много стрес, но не е неприятно.

KВ: Разкажи ми в конкретика за последната ти работа. Как започва в началото, как се показва заданието, какви са твоите етапи на работа, за да се стигне до финала, до това, което виждат хората?

Ванина Цандева: Последните ми два проекта бяха в Театър „Българска Армия“, там заедно с режисьора Антон Угринов работихме върху пиесата на Ясмин Реза „Белла фигура“, моята работа беше свързана с костюмите на актьорите, сценограф на представлението беше Борис Далчев. В самият процес всичко започва на маса. Режисьорът събира екипа, с който е решил да работи, започва анализ на пиесата, който е насочен по-скоро към актьорите, за да могат да се доближат до персонажа си. Нашият процес, на художника, започва малко преди да бъде дадена датата за първа репетиция. Срещите с режисьора са такива, в които той представя своите виждания за пиесата, стилистиката, казва какво иска да представи чрез сценографията и костюмите и оттам нататък следват срещи, в които художника представя проект, съответно се коментира, анализира, добавят се или се махат някакви неща, докато не се стигне накрая до финалния вариант.

KВ: До каква степен е ОК да се рискува с нещо нестандартно за класическа пиеса? Това вдъхва ли ѝ нов живот, или може да по този начин пиесата да олекне?

Ванина Цандева: Много зависи, много е тънка границата между това решението да бъде нестандартно и в същото време да работи за цялото. Често може да се окаже проблем, но винаги е предизвикателство. Предизвикателство е и за режисьора, и за сценографа. Според мен, нещо трябва да бъде добре измислено, да е функционално, да допълва цялото представление и този цял организъм от актьори, сценография, картина и всичко останало да сработи.

KВ: Кога и как разбра, че си добра в своята работа като сценограф, кои са тия неща като качества, които трябва да имаш, за да те бива?

Ванина Цандева: Аз за себе си не съм сигурна, не знам другите как са, но аз конкретно в тази професия нямам сигурност, защото нямам толкова много опит зад гърба си. Не съм сигурна, че човек някога достига до този момент, в който си казва, че е добър в това, което прави. Поне аз самата винаги намирам кусури в работата си, винаги съм недоволна, това мисля, че е градивно, но не бих казала, че имам момент на сигурност. Не знам дори дали този момент ще дойде някога, да си кажа „аз съм много добра в това, което правя“, дори да съм доволна от работата си винаги има нещо, което тегли назад. Честно казано това с избирането на тази професия е, че по-скоро тя избра мен. Така ми се случиха нещата в живота, така се подредиха. Когато кандидатствах в НХА бях насочила енергията си към друга специалност  – „ Книга и печатна графика“ – сценографията беше на заден план. И всъщност ме приеха там и след два месеца разбрах, че това е бил по-добър вариант. И в момента, в който започнах да уча в НХА, животът ми се промени коренно, случиха ми се много хубави, много красиви неща и съм благодарна.

KВ: Дисциплинирана ли си в работата си, или си по-скоро хаотична?

Ванина Цандева: Мисля,че съм дисциплинирана и то конкретно, когато отида на работното място, когато съм сред екипа, през останалото време съм малко по-хаотична. Имам си графици, списъци с неща, които трябва да направя, но хаотичността идва от това, че цялата работа е като един пъзел, който трябва да се сглоби или е като карта, която трябва да обходиш и често обикалянето по магазините, търсенето на неща за сценографията и костюмите е хаотично. Ежедневие, което е изпълнено с динамика. Купуваш, гледаш, пробваш и вече дисциплината идва в момента, в който отидеш на работното място, и трябва да представиш избраните от теб неща на режисьора, на актьора. И, така.

KВ: Къде са парите в твоята професия, мислиш ли, че тя може да те издържа“?

Ванина Цандева: Този въпрос и мен ме е налегнал отскоро, защото в последната една година наистина ми се случиха много различни неща и така животът ми се преобърна и то в добра посока. Имаше едно ново начало в работата, в мястото за живеене, приятели и конкретно покрай това, защото аз се дипломирах тази година, този въпрос се е загнездил в главата ми. Мисля, че тази професия може да изхранва, стига да станеш достатъчно добър, да си упорит, амбициран и да следваш възможностите, които ти се дават. Дори през страха, през съмнението, че няма да можеш да се справиш с този проект, защото точно това е градивното, може би това те прави добър в професията, да приемаш предизвикателствата.

KВ: Сценографията в някакъв смисъл е занаят и в този ред на мисли, мислила ли си дали е възможно да се разшири обсегът ти на работа? Например да започнеш да се занимаваш с мода, с други неща извън сценографията?

ВЦ: Това е хубавото на тази професия. Тя дава адски много възможности. Трябва да разбираш от всичко, дава възможност дори да се отклониш по някакъв начин от пътя си конкретно на художник на театрално представление, на филм и да направиш нещо за себе си, което да бъде по- креативно и да бъде лично твоя идея и това дава много други възможности.

KВ: На кого първо показваш работата, когато е готова, търсиш ли одобрение от някого, или сама като я видиш си казваш: „О, да, това е!“

ВЦ: Може би най-често се допитвам до най-близкия ми човек в момента, това е едно момиче, с което живея, тя също е сценограф и често преди да ида на работна среща аз се допитвам до нея. Винаги е добре да имаш един поглед отстрани. Много по-бързо можеш да откриеш грешките на другия и да му кажеш какво и къде е объркал според теб. И как би могло да изглежда по-добре, оттам нататък ти отсяваш и решаваш дали това нещо би работило за твоята идея, и чак накрая се стига до крайния човек, който трябва да види идеята.

KВ: За кого се правят по-трудно костюми за мъже или за жени?

ВЦ: Не знам, не мога да определя. Изненадващо е, повечето хора биха си помислили, че е при жените, но понякога с мъже е по-трудно. Изграждат си някаква представа за персонажа и понякога има момент на конфликт, защото и ти имаш изградена представа за персонажа, а те например не се припокриват с тази на актьора и трябва да се проведе разговор с него, трябва да разбереш кое и какво го притеснява, докато се стигне до решение, което да работи и за двама ви.