Яна Стойчева завършва специалност Живопис в Националната художествена академия в София в класа на проф. Андрей Даниел. Част е от групата художници Answer 51. 

КВ: Коя е най-скучната част от това, което правиш?

Яна Стойчева: Скучна част не бих казала, че намирам все още. Винаги процесът на подготовка е по някакъв начин тип медитация – да си изчистиш четките, да си подготвиш платното, да избереш правилното място, да създадеш атмосферата, в която искаш да работиш. Може да се каже, че това е битовият аспект на това, с което се занимавам. Но «скучна част» – не бих казала, че откривам такава за себе си.

КВ: Досадно ли е за един творец да се налага да маркетира сам себе си, за да продава това, което прави?

Яна Стойчева: Мисля, че е проблем на съвременния артист като цяло, защото не е изключително приятно, разбира се, ти да бъдеш и PR на продукта, и да го маркетираш, да го продаваш. В крайна сметка това е опит, който те възпитава. Може би в момент, в който някой друг трябва да се погрижи за теб като автор. Ти трябва да си готов и да знаеш какво можеш и трябва да изискваш от себе си като поведение и от човека срещу теб, който ти предлага тази услуга. В самомаркетирането може да има неприятен аспект, но в крайна сметка те учи на нещо и е полезно.

КВ: Ти каза, че има процес на медитация при подготовката, но това не е ли една самотна професия?

Яна Стойчева: Разбира се, че е самотна.

КВ: Тежи ли ти това?

Яна Стойчева: Не. Мисля, че всеки един творец по някакъв начин е намерил изразното си средство и се придържа към него. Интересното при мен е, че преди няколко години бях поканена от асистент Константин Костов от НХА да стана част от «Answer 51» и така стартира едно не чак толкова самотно бъдеще. Ние като колектив, като студенти на проф. Андрей Даниел от 51-во ателие на Академията, усетихме схводство във възгледите си, едно приятно приятелство се осъществява между нас и решихме, че е хубаво да имаш човек до себе си, който да те мотивира, да ти казва, че има смисъл във всичко това, което правиш и че то ще бъде оценено.

КВ: Макар и да прозвучи странно, но имаш ли резервен вариант, план Б, някакъв втори занаят, нещо, което би правила, ако това, с което се занимаваш сега, се изчерпа за теб?

Яна Стойчева: План Б…мисля, че рисуването е нещо, което не може да бъде отделено от теб, ти не можеш без това. Това е нещо, от което имаш нужда. Ако говорим за кариера и дали в един момент съм готова да се откажа от тази си кариера, за да продължа живота си с нещо друго, ако ме принудят обстоятелствата – да. Но рисуването няма как да спре. При един творец изразното му средство е част от него – то няма как да бъде разделено. Резервен план за това как да си изкарваш доходите, да оцеляваш, навярно има.

КВ: Разкажи ни технически как се случва една твоя работа. Процесът на създаване – от идеята, през подготовката, та чак до това – колко време ти отнема?

Яна Стойчева: Смея да твърдя, че съм от художниците, които работят много бързо. При мен повече време отнема, месеци дори, да събирам енергия, материал, по някакъв начин отдавам време и на това да узрее самата идея. Не мога да гарантирам, дори за себе си, че това, което имам като идея, ще се възпроизведе на платното по същия начин. Вярвам, че има голям процент на собствено съществуване на картината, на самото ти произведение. То се развива, доизгражда се, ти само запалваш клечката. Може да те отведе на много по-различни и интересни места.

КВ: Мислиш ли, че човек трябва да изгражда свои собствен стил? Или изграждането на «собствения стил» издига стени и ограничава работата?

Яна Стойчева: Това със стила по-скоро ограничава. В нашата работа може да има много дълъг период от време, в който да те вълнува една тематика, един проблем или пък да работиш по конкретно нещо, конкретна медия с конкретна проблематика. Това може да създаде усещането, че този автор се движи в една посока. Аз по-скоро мисля, че не трябва да се ограничаваме, а да се изненадваме сами себе си.

КВ: Кога разбра, че нещата в работата ти се получават?

Яна Стойчева: Това е много сложен въпрос. Не знам, може би все повече се влюбвах в това, което правя. Разбира се много е важна публиката, хората, които се срещат с творбите ти. В крайна сметна обаче не съм сигурна. Трудно ми е да отговоря на този въпрос. В някакъв момент съм го усетила и съм тръгнала натам.

КВ: Критиката?

Яна Стойчева: Критика. Смея да твърдя, че понасям добре. Човек винаги трябва да изведе положителното дори от негативните коментари. Не трябва нито да се доверява напълно на негативните коментари, нито на положителните. Трябва да имаш някаква реална преценка за това, което правиш.

КВ: Какъв съвет би дала на 16-17 годишните, които сега тръгват да се занимават с това? Каква грешка да не допускат?

Яна Стойчева: Това е много отговорно. Когато възприемат нови неща да си дадат достатъчно време и то да се превърне в необходимата дистанция, за да могат да взимат правилните за себе си решения. Това е съвет за младия човек с надежда за бъдещето.

КВ: Каква е конкурентната среда? Следиш ли ги, вълнуваш ли се, провокира ли те?

ЯС: Конкуренция не е толкова негативна дума, колкото напоследък се възприема. Мисля, че това също е вид мотивация. Радвам се, когато срещам конкуренция, случва се достатъчно често. Дали следя – да, но същевременно се опитвам да запазя хигиена на възприятията и подбирам по различен начин.