Какво е общото между режисьора на Кръстникът – Франсис Форд Копола, актьора от Английският пациент Ралф Файнс и американския президент Франклин Рузвелт? Документалният филм Андре – гласът на виното събира тях, както и други холивудски знаменитости от 60-те и 70-те, за да намести парчетата от пъзела и да разкаже историята на един от пионерите във винопроизводството на 20 век – руския аристократ Андре Челичеф.

Андре Челичеф

Кино портретът на новатор №1 в света на виното е дело на неговия праплеменник Марк Челичеф, който посвещава 10 години от живота си, минавайки по стъпките на своя знаменит роднина, за да изследва пътя му чрез спомените на негови приятели, ученици и вдъхновени от него винопроизводители.

Марк Челичеф

Късметът на Марк се отваря 4-5 години след като започва да работи по филма, когато се натъква на суров материал, в който Андре сам разказва за себе си. „Имах идеята и сценария, както и основна представа как бих искал да изглежда филма и естествено, когато открих допълнителния материал с кадри от революцията и гражданската война в Русия, осъзнах, че Андре може сам да разкаже историята си“, споделя Марк.

Андре Челичеф

Наричат Андре поет и учен, вдъхновител и пример за подражание. Той се посвещава на страстта си и отдава целия си живот, за да развива нови научни методи в името на по-качественото вино. „Работеше до деня на смъртта си през 1994. В болницата на 92 години, той все още дегустираше вина и даваше съвети“, споделя режисьорът и допълва: „Това не е просто филм за винопроизводител и за хора, които се интересуват от вино, а и за такива, които откриват страстта си и се хвърлят в нея. Както Франсис Форд Копола казва във филма: „Нещата, които ни палят на 20 са същите, от които вероятно ще получим житейска награда на 80…“

А какво прави Копола след като приключи с холивудското кино – прави вино и независимо кино.

Определят го като маестро, доайен на американското винопроизводство и винопроизводителят на винопроизводителите. Андре буквално учи американците как се прави вино, но преди да стигне дотам, успява да избегне няколко пъти смъртта, бяга от болшевиките по време на Октомврийската революция, учи земеделие в Чехословакия, влага спестяванията си в птицеферма, която е пометена от градушка, работи в лаборатория за вино в Париж и в крайна сметка акостира в долината Напа, Калифорния през 1938 година – повратна точка в живота и кариерата му.

Пътят му минава и през България, където идва, за да работи в мините. У нас се запознава и с родното производство и лозя. За съжаление, разказите за престоя му тук са отпаднали при монтажа на филма. „Как да побереш човек, живял между 1901 и 1994? Как събираш почти век в час и половина? Имах повече от 300 часа суров материал. Но не може да имаш всичко“, казва авторът и разкрива, че вече работи и по книга за живота на прачичо си.

Копродукцията между САЩ, Русия, Великобритания, Италия и Франция имаше премиера на Берлинале през февруари. Малко след това филмът дойде и в България като част от програмата на 21-ия Международен София Филм Фест. На 12 април от 19:00 часа за последно ще можем да видим лентата на голям екран у нас като част от инициативата Best of the Fest в Дом на киното, която ни дава достъп до подбрани филми от програмата на фестивала.

Най-доброто от него можем да гледаме до 13 април. Ограждаме в червено единствената прожекция на победителя в документалния конкурс на София Филм Фест – мексиканската продукция Буря, която ни разказва за силата на страха и опустошенията, до които той ни води (8 април, 17:30).

Шеметният Тони Ердман, който се превърна в любим на зрители и критици и взе пет награди на Европейската филмова академия и наградата LUX на ЕП за 2016 година също е част от селекцията (на 9 април, 16:30 и 11 април, 20:30).

13 април пък е денят за двата нови български филма – Слава на Петър Вълчанов и Кристина Грозева и Безбог на Ралица Петрова.