“Видях играчите им да правят почетна обиколка, за да поздравят публиката на ОлдТрафорд при последната им домакинска загуба от нас. В Португалия, аконаправиш това, ще получиш само бутилки от трибуните…” Странни сапарадоксите на съдбата – смуглият португалец, който през 2005 се подиграва на Манчестър Юнайтед, вече е назначен на работа именно там. Срещу 16 000 000 евро на година успя да седне на стола на един от дваматаментори, които му разчистиха пътя напред и нагоре…

Ако през 1907 Хитлер беше приет във Виенската Академия за изящни изкуства, сега в Москванямаше да има такива грандиозни военни паради. Та ако през май 1982 ЖозеМоуриньо беше титуляр за Рио Аве в онзи мач срещу Спортинг, светът нямаше да познае възможно най-чаровно-грознатафутболна Пепеляшка с неглижарски набола брада – мениджър-актьор, който гледазаобикалящата го среда сякаш постоянно му мирише на нещо отвратително.

Жозевсъщност трябва да играе много малко, защото като на голяма част отпортугалците, арогантността му е присъща… Защо ли? Ами представете си някогаБългария да е владяла половината свят, а според договора от ТордесийясПортугалия взема дори 55% (за Испания са другите 45%).

А сега да стена опашката по благосъстояние в целия Евросъюз, който да ви отпуска заеми, за да ви закрепи… Какво ви остава освенедно голо презрение и спомени за отминало величие? Но да оставим португалцитена мира и да видим нашия герой – това, което днес е ЖозеМарио душ Сантуш Моуриньо Феликсе сложно заплетено кълбо от амбиции за себедоказване, безспорнитреньорски качества, комплекси и дълбоки житейски рани и дори унижения вгодините назад. Доста по-назад от времето, когато телевизионните камери са гофиксирали за първи път. Но… за онзи мач!

Младият Жозе многоиска да играе футбол на високо ниво, но определенията за него се колебаят между”даровит аматьор” и “посредствен защитник”. Тогава го наричат просто “Зе”. 19-годишниятиграч трудно намира място средтитулярните 11 на Рио Аве по времето, когато треньор на отбора е…баща му. Но през 1982 сеотваря златен шанс за младока. Заради контузия на титулярния стопер, Феликсвика сина си в групата за един мач срещу Спортинг.

Когатопрезидентът на клуба Жозе-Мария Пиньо научава, че има вероятност Жозе Моуриньода влезе на терена, поставя ултиматум: или треньорът ще отмени решението си,или двамата вкупом – баща и син, са уволнени. Нещастният бъдещ “най-добърмениджър в света” гледа от трибуните как отборът пада с 1:7. Това унижениеникога няма да го напусне… Разбира се, версията на Моуриньо е съвсем друга:”Вече бях играл шест или седем пъти през сезона. Мнението на президента,че не трябва да играя срещу Спортинг беше продиктувано от факта, чебаща ми вече беше обявил, че отива в Беленензеш. Това беше последенкръг, ние бяхме шести или седми, те играеха у дома и им трябваше победа, за дастанат шампиони. Така че няма драма!” На 22 разбира (според Моуриньо това станало още на 15), че успехът втази игра при него няма да е като футболист, а като треньор и то не простотреньор, а футболен технократ, теоретик, психолог и мотиватор. Майка му гозаписва в бизнес-училище, но той ходи на лекции точно един ден. На следващиявече е студент в лисабонския спортен университет, португалския ВИФ, посленяколко години е учител по физическо (да ме прощава Цветан Цветанов!).

Тийнейджърките гохаресват – между другото това е факт и при 22-годишния, и при 52-годишния Жозе- извинителните бележки в часа по физкултура рязко намаляват. Ставатреньор на младежите на Витория (Сетубал), ходи на курсовете нашотландския спец Анди Роксбърг.Научава и един от първите треньорски трикове – да внимава играчите му да не сасрещу слънцето, когато им говори, за да не бъдат заслепявани и да секонцентрират по-лесно в думите на мениджъра… После става помощник в Ещрела, за да дойде фаталната 1992, когато среща Боби Робсън в Спортинг. Англичанинът се оказва перфектния ментор за свояпреводач, който по това време, освен английски, говори испански, италиански идори малко немски.

Спомняте ли сиприказката за Пепеляшка? Тя живее охолно и богато в замъка на обичния си баща,докато той не се оженва повторно, след смъртта му богатството е разпиляно, аПепеляшка се оказва в мизерна стаичка на върха на кулата. При Жозе Моуриньосюжетът е light версия. Баща му, Феликс, е бил професионален футболист, вратар на Витория (Сетубал) и Беленензеш, с едно участие за националнияотбор, син е на корабен готвач. Майка му – Мария-Жулия, е била началнаучителка, която обаче принадлежи към богато семейство. Разказът е на лелята наЖозе Моуриньо – Мария-Жозе Улке, една от малкото роднини, които си позволяватда нарушат омертата около ранните години на известния си племенник. Отгледанаот чичо си – Марио Ледо, собственик на рибна консервна фабрика, забогатял повремето на режима на диктатора Салазар, майката на Моуриньо отраства в имение,заобиколена от прислужници. Чичото построява стадиона на местния Витория. След революцията през 1974- голяма част от имуществотона богаташа е отнето, но на семейството на Феликс и Мария-Жулия е позволено дазапази имението в Айриш в комплект с един възрастен слуга, срещу койтомеждувпрочем малкият Жозе изпробва първите си умения на защитник. Моуриньо необича да говори за семейството си, както и за политическите си възгледи (според откъслечни сведения те са крайнодесни). След като печели с Порто Купата на УЕФА тойспециално посещава къщата на майка си и сваля всички фотографии от стените, зада си гарантира, че те никога няма да бъдат публикувани. Той дълги години ревнивопази в тайна “футболния си опит”. Първият му учител в треньорскиязанаят – Боби Робсън, научава съвсем случайно за него, след като двамата сапоканени на вечеря от… бившия президент на Рио Аве Пиньо. Споредпортугалският журналист Жоел Нето, отдал дълги години на проучване на именитияси сънародник, опитът на Моуриньо да контролира миналото се проявява и в нашидни: мениджърът иска да знае всичко за своите футболисти – в колко часа силягат, кога се хранят, колко време тренират. Той иска да контролира всяка частот живота им…

Като пример Нетопосочва така наречената “Библия” – дневникът, който Жозе Моуриньозапочва да води и в който всекидневно записва разсъждения по футболни теми.Началото е през 1990, когато е нает в Ещрела (Амадора). Това писателско приключение завършва свнезапната смърт през 1996-а насестра му Тереза. Причините са твърде неясни. Въпреки че официалната версия е”усложнения от диабет“, някои твърдят, че става дума за”инфекция след злоупотреба с наркотици”. Жозе е много привързан къмсестра си, води я на езда и плуване – и смъртта е голям шок за него…”Това беше черен период в живота ни“, признава Моуриньо. Месецпо-късно съпругата Тами ражда първото му дете – Матилде, а щастливият татконаучава, че Робсън отива в Барселона и той ще го последва.”Бяха странна двойка – все едно виждаш добре изглеждащо хлапе до дядоси“, разказват част от тогавашните служители в клуба. В началото дори плъзналиабсурдни слухове, че са гей-любовници…. Все пак Жозе ходи с жена си Тами от 17-годишени имат две деца! В автобиографията си, която пише с помощта на радиожурналистаЛуиш Льореншу, Моуриньо признава, че тогава е разбрал какво е да си”топ-треньор”. “Той беше просто един учител,когато го срещнах“, ще си спомни пък годинипо-късно Сър Боби.

Въпреки че никога не е бил начело на Барса, а по негови собствени признания няма как това да се случи ив бъдеще, поне една глава от разказа за Моуриньо трябва да бъде посветена на каталунците. Малцина знаят, че Жозеима завоюван трофей за този клуб – като помощник на ван Гаал (да, същият, който сега португалецът иска да измести на Олд Трафорд) през 2000-ата холандецът го пуска сам да ръководи първияотбор в турнира за Купата на Каталуния. Резултатът – 3:0 на финала срещу Матаро. През целия му престой вБарселона го наричат просто “преводача”… Така го наричат и десетгодини по-късно, когато Жозе идва на Камп Ноу с Интер,за да ликвидира амбициите на Барса за спечелване на Шампионска Лига. Именно след този епичен мач, който италианците губят само с 0:1 при товас 10 души, Моуриньо “написва рецептата” как може да се отстраникосмическият каталунски отбор: “Ние не искахме топката, защото когато Барса ни натисне и я отнеме, може да ни хване неправилноразположени близо до нашата врата. Аз никога не искам да губя правилноторазположение на играчите по терена, така че топката не ми трябва, тя трябвашесамо да бъде по-далеч”. Простичко, но ефикасно – явно Арсен Венгер едремел пред телевизора, докато е вървяла късната пресконференция…

Пословичен еначинът, по който Моуриньо общува дигитално с играчите – често пъти като имизпраща кратки бележки и мотивационни текстове – остава във връзка с тях пое-mail и чрез SMS-и, дори и когато те са далеч от клубната тренировъчна база.Случвало се е дори треньорът да пуска на терена резервни играчи с надрасканибележки, които последователно минават през ръцете на всички играчи. Първотописмо на Моуриньо в Челси е кратко и гласи: “Отсега нататъкняма да има първи отбор и резерви. Имам нужда от всички вас. Вие се нуждаетевзаимно един от друг. Ние сме ОТБОР. Мотивация + Амбиция + Отбор + Дух =Успех”.

Почти същото писмо получават играчите на Порто презянуари 2002. Тогава те са в средата на таблицата, завършват трети. Наследващата година вземат требъл – титла, купа на страната и Купа на УЕФА.Интересен е начинът, по който Моуриньо общува с помощниците си, стремейки се дабъде центъра на всичко,което се случва на терена… По-време на полуфинала-реванш срещу Лацио в Рим (първият мач завършва 4:1 за португалците) Моуриньо трябва да изтърпи наказание да не седи на резервнатаскамейка. Той купува BlackBerry-та на двамата си помощници, които даизпълняват указанията му от трибуните. Отговорник за това заповедите намениджъра да се изпълняват на терена е Андре Вийаш-Боаш: “По време на мача получих повече от 30съобщения!“

“Специалният“- сам се определя така по време на първата си пресконференция като мениджър на Челси през 2004 (“Моля ви, не ме наричайте арогантен – все пак аз съмшампион на Европа и мисля, че съм Специален… Не съм някой, който излиза отбутилката!“). По собствените му признания, ако е искал да му е лесно, ещял да остане в Порто: “Красив син стол, трофеят наШампионската лига, Господ и под него, Аз!” Едно от първите неща, които Моуриньоправи в Лондон, е да извика един по един играчите в кабинета си. “Казах наМуту: Момче, вече си много богат, спечели много пари, а и имаш добър договор.Така че нямаш проблем откъм финанси и престиж в родната ти страна. Когато севърнеш в Румъния, ще бъдеш цар… Но пет години след като си се отказал, никойняма да те помни… Освен ако не направиш големи неща, ако не си написалисторията.” Трябва да признаем, че в този случай прословутата мотивация напортугалеца явно не е проработила, сблъсквайки се с балканското твърдоглавие.

Спомняте ли сиприказката за Пепеляшка? Голямо препускане падна само и само тая карета да несе превърне в тиква, а личните коне в обикновени тлъсти сиви мишоци…”Начинът Жозе” има срок на годност и той е двегодини – след последния съдийски сигнал на втория сезон в даден клуб, който поправило е по-успешния, Моуриньозапочва, по-бавно или пък бързичко, да се превръща във футболна тиква…Процесът беше особено грозен миналата есен по време на втория му престой в Челси! Омразата и лепкавата ненавист между играчи и треньор бяхапросмукали всяко ъгълче на Кобъм… Авторът на Моуриньо: Анатомията наедин победител Патрик Баркли дава нетрадиционно обяснение за временнатаотдаденост на играчите към португалеца: “Какви са интересите на младитемъже от типа на футболистите милионери? Жени, пари и дрехи… Те, включително игаджетата им, обаче знаят, че има един човек, който е по-интересен от всичкотова – Жозе Моуриньо…” Но всяко любопитство е до време! Футболиститебуквално “хвърлиха на кучетата” мениджъра си като това се видяособено демонстративно в последния мач на Моуриньо. За всички, които вярват, чедоброто винаги побеждава, остана удоволствието, че това се случи срещу Лестър на Клаудио Раниери – симпатичният италианец, в чийто кабинетЖозе влетя с шут през лятото на 2004-та. Цяла седмица португалецът обучава защитата сикак да се справи с Варди и Марези накрая точно тия двама хубавци вкараха головете. И това ако не е предателство- поне мнителният мениджър го възприе така… 12 милиона паунда неустойка иПепеляшка е свободна да търси следващия приказно богат принц! Първото мууволнение е не по-малко подтискащо – 1:1 срещу Розенборг пред пъленнаполовина Стамфорд Бридж и странно ухилен Роман Абрамович, послеидва Блекбърн и феновете на гостите през цялото време пеят”Утре теб ще те уволнят!” Факт: на следващия ден 10 милионанеустойка…

Смята се, че епривлякъл интереса на повече жени към футбола с мургавия си външен вид, прошаренакоса, скъпарски костюми,троснато държание и обработено високомерие – въобще “иберийският ДжорджКлуни“. Не мразете Моуриньо, защото той се храни от вашата омраза. Не говеличайте, защото може да мине като опустошителен порой през вашия любим отбор- ще “напои безплодната земя” с няколко трофея, но ще остави следсебе си “наводнени помещения, пълни с тенекиени купи”. Въпреки че савъв витрините на клуба, който наричате “Свой”, те не са”Ваши” – те са на Моуриньо… Защото цялата слава всъщност отива принего и само при него! Факт! Какво като Интер и Порто спечелиха Шампионската лига? Пак са си същите евросредняци, каквито бяха ипреди това, а за португалците може да се добави и определението “донор заграндовете”. Да сте чували някой да иска да остане и да завърши кариератаси в Порто?… И какво като донесе три титли на Челси -на РоманАбрамович му струва около 1милиард паунда исторически да е само на една титла по-малко от… Съндърланд. Жозе Моуриньо не може да се изправи отнокдаун или поне досега не е показвал, че го умее. Може да донесе успехи вкраткосрочен план, но не и да осигури дълготрайно наследство…

Няма по-добър край за историятаот прощалното писмо, което водещият от BBC Джеръми Вайн и 12-годишната мудъщеря Марта написаха на Жозе след последното уволнение: “Сега ниеще си имаме някой нормален мениджър. Никога няма да е същото. Ако някой ден се разкайваш за случилото се, бъдисигурен, че има един баща в Западен Лондон, който е прекарал безценни следобедис дъщеря си. Тя настояваше да идва на всеки мач и да гледа лудосттати и нейните последствия…”