За какво тъгува Августин Господинов. И ние се изненадахме
Жалко, че го пропуснах
Не изпитвам носталгия по времето, когато съм бил млад, защото съм млад.
Изпитвам носталгия по времето, когато не ми пукаше.Когато ми беше през кура какво ще си кажат хората, когато съм искрен. Повремето, когато можех да пиша каквото ми скимне, без да ми пука колко лайка щесъбере и колко жени ще ми изпратят голите си снимки, защото се подмокрят отнапаснатите ми думи.
Изпитвам носталгия по времето, когато не ми пукаше изобщо.
И по Августин Господинов изпитвам носталгия. Честно. И той не е това, което беше
Носталгията е феномен, който обрамчва всичко, което вече не сме, а ни се иска да бъдем.
Изпитвам носталгия по кича, по Сашка като секссимвол, по текстовете на Ъпсурт,по лексиконите, по миришещите листчета ипо първите тръпки. Сега не тръпна. Сега вече нямам пъпки, имам що-годе брада, женитеса хубави и достъпни и да ги имам е лесно. Изпитвам носталгия по времето, когатоне беше. Изпитвам носталгия по времето, когато нямах пари. Защото да нямаш пари, когато си малък дришльо, е прекрасно. Иначе ставаш голямдришльо. Изпитвам носталгия по времето, когато нямах. Сега имам, но ми е всетая.
Изпитвам носталгия по возенето в градски транспорт ибягането от контрольори. Изпитвам носталгия по това да си ходя на село. Ама без цялата поза от това даси еко и био, а с цялото бачкане на това да обръщаш сено, да копаеш картофи, даринеш лайната на добитъка и да бъркаш бетон. Изпитвам носталгия по времето, когато жените не са били болезнено слаби, имали са бръчки, бенки, сенки, целулит и косми междукраката си. Жалко, че съм го пропуснал. И по това да псувам изпитвам носталгия. Без да ми пукадали ще кажа педараст или гей, ром или циганин, без да трябва да съм обран или органичен, политически коректен илиискрен.
Изпитвам носталгия по времето, когато да си бил арт не е било модерно. И по Августин Господинов изпитвам носталгия. Честно. И той не е това, което беше. И носталгията не е това,което беше. И нищо никога не е това, което е било. Изпитвам носталгия по това, че не ми стиска вече да се сбия, да ме наритат, да ме отритнат, да нямам зъби и пак да съм аз. Аз никога няма да съм аз отново и в това е истинската носталгия. И вие няма дасте. Куровете ни няма да стават, както когато бяхме на 20, нито ще ги виждамеизобщо, когато станем на 60.
Носталгията е оправдание за пропилените ни животи. Не изпитвам носталгия.
Наливсе още съм млад.