Музикалните фестивали в България бяха обречени от самото начало. И няма да се върнат скоро. Ето защо
Само преди пет години – в края на май – основните въпроси между нас се въртяха около „Мислиш ли да ходиш на Спирита?”, „Останахали стаи в оня хотел в Бургас?” и „Обявиха ли още някой за Елевейшън?”. Това лято ще минем безнито едно от тези питания, тъй като големите фестивали, местно производство, сепоявиха за кратко, така и не успяха да постигнат пълния си блясък, а днес спяттихо в странното небитие, отделено за провалили се музикални събития.
Естествено, можеш да ме контрираш бързо синформация, че в Каварна все пак ще се случи традиционното метъл джамборе. Апък в София и Пловдив ще минат дузина събития, окичени с името фестивал. Ниепък, най-вече за собствено удобство, бързо ще уточним какво имаме предвид –музикален фестивал наричаме събитие, продължаващо повече от един ден, с повечеот една сцена и повече от 30 участващи групи и диджеи. За да бъде още по-лесно– Roskilde, Glastonbury, Exit,Sziget, Wacken, добави-нещо-друго-любимо-тук. Това естандартният формат на големите музикални събития в Европа, случващи се наоткрито, по възможност извън големия град, в периода юни-август всяка Божагодина.
Останалите „фестивали” най-често са напомпанис имена на участници концерти с един голям хедлайнер и пет подгряващи групи.Или още по-лошо – с Джон Лоутън плюс БТР и шепа анонимници, които никой не биплатил да гледа отделно така или иначе.
Фетбой Слим на Elevation 2012, Доброславци.
В този смисъл, единственият истински фестивалтук се наричаше Spirit of Burgas(случил се общо 7пъти), а снякои условности до него ще наредим Elevationи Park Live(и двата с по едва 2издания). Хубавотопри тях е, че забелязахме голямо старание от страна на организаторите,събитията предизвикаха известен ентусиазъм сред доволно инертната аудиториятук, но в крайна сметка всички бяха на сериозна загуба и след като се сблъскахалице в лице с многобройните фестивални проблеми (не само финансови), промоутърите стигнаха до логичния извод, че нещатане си заслужават и няма как да станат.
Прави са. Ето защо и няма нужда да се надяваметук да се появи новата PrimaveraSound или дори българския Exit в скоро време.
Локация
Наивно беше да се мисли, че само зарадисимпатичния плаж, Spirit of Burgasще привлече хиляди посетители от Русия, Украйна и Турцияплюс прегладнели за евтина бира и парти край морето англичани и немци. Наседемте издания на феста не забелязахме твърде много чужденци, затова пъксрещахме всичките си приятели от града. Толкова – Spirit си остана морскифестивал за софиянци и нищо повече. А това значи изключително ограниченааудитория, често свита до около 10 хиляди души, което е меко казанонедостатъчно за изплащането на подобно събитие. Абсолютно същото може да секаже за Elevation – първото му издание през 2011 беше нещо като великото преселение насофиянци към Разлог, а второто бе в непосредствена близост до столицата, но паксъбра скромен брой хора.
Обърнете глави на запад и се запитайте защоброят на посетителите на Exit в Нови Сад никога не е падал под 100 хиляди. Именно заради локациятаму. За разлика от Бургас, Банско или София, той е доволно близък за всички отбивша Югославия, но също така и за феновете от Румъния, България и Унгария.Така е, просто на Запад е по-лесно и това не са празни приказки.
Традиция
Българските фестивали почнаха късно и неустискаха достатъчно. Защото всички успешни фестове, които сочим като пример, стартирахамного преди тях. Дори началото на Exitбеше преди цели 16 години, а това е от огромно значение. Историятана един фестивал му гарантира сигурност – потенциалните спонсори са наяснокаква ще бъде минималната посещаемост, какви са реакциите на феновете и какво епотреблението на всичко – от бира и вода до сандвичи и тоалетна хартия. Тазияснота влива пари в един фестивал – спонсорите се включват с настървение, амнозина от тях остават такива година след година. Историята е не по-малко важназа феновете – онези, които стъпват за първи път са чували много за събитието, астарите посетители носят добри спомени от минали години.
Оттук става много по-лесно да се постигне инормална…
Фестивалът Sziget 2011, Будапеща
Цена
Българските фестове винаги са имали нереалновисоки цени на билетите, особено в сравнение с източноевропейски събития като Exit и Sziget. Това обаче не енепременно продиктувано от някаква крива алчност или много неточни сметки, а отлипсата на достатъчно спонсорски пари и изобщо от ниския начален бюджет насъбитията. Голяма част от тях минаха без ясен генерален спонсор и със скромнивключвания от всички останали фирми, обвързали се с организацията. При липсатана финансиране и очакваната ниска посещаемост, няма как за 100 лв в Бургас даполучиш онова, което ще получиш за същите пари в Нови Сад.
Предварителнипродажби
Това е едно, уви, непознато в Българияпонятие. Без да махаме назидателно с пръст, ще подчертаем очевидното –вливането на пари във фестивала месеци (или почти цяла година) преди провеждането муулеснява организирането. То дава и ясна идея на промоутъри и спонсори относноинтереса към събитието. Масовата практика на купуване на билет ден преди даскочиш в колата към морето или директно на фестивалния вход води до състояниена абсолютна непредвидимост и съответно – до спъване на целия процес.
А предварителните продажби липсват, защотофестивалите не трябва да се продават конкретно заради тази или онази група, азаради общото…
Преживяване
Добрите фестивали не са набор от концертниизпълнения, а пакет емоции, свързани отчасти с предлаганата музика, отчасти сдобре прекараното (най-често обилно полято с алкохол) време с приятели, отчасти и просто наслаждаванена фестивалната атмосфера. Заради споменатата по-горе традиция и натрупанотопрез годините реноме, билетите за фестивали като Glastonbury и Wacken свършват за минути или най-много за часовеслед пускането им продажба, тоест месеци предида е обявен дори и един от хедлайнерите. Възможно ли е нещо подобно да се случитук? Отговорът ти е ясен.
Принс на Sziget 2011, Будапеща
Държавнии местни пари
Неслучайно в този текст най-честата референцияе именно Exit,защото това е единственият истински успешен фестивал в Югоизточна Европа.Въпреки комерсиалния му успех и стабилната аудитория от около 150 хилядипосетители годишно, той не би могъл да съществува без солидните средства,наливани в него от сръбското културно министерство. Нещо повече – Exit се възползва и отсолидно местно финансиране, като през 2011 почти половината пари от културниябюджет на Войводина е отделен специално за него. Голяма част от музикалнитесъбития в Румъния (включително ъндърграунд такива), които се провеждат безплатно или със символиченвход, също са частично платени от държавния бюджет.
Без да влизаме в детайли или още по-малко вспорове дали едно частно начинание следва да бъде финансирано с държавни пари,можем да попитаме дали наистина можем да очакваме българското културноминистерство и Рашидов да дадат пари за Florence And The Machine и Death Grips, а не запоредния ремонт на Ларгото? Отговорът ни е ясен.
И защото не желаем да сме прекомернипесимисти, виждаме и
Светъллъч
Време е да забравим идеята за български Exit или Sziget. Единствените добреполучаващи се, полу-фестивални събития са малките, бутикови такива, които иматясна таргет аудитория, стриктна концепция и предлагат силна атмосфера ипреживяване. Неща като електронния Horizonsв Банско (със сериозен брой британски посетители), етно/ембиънт ориентирания Transfiguration (с дебютноиздание през 2015 в родопското село Долен) и особено неохипи/сайкъделик приключението Meadows In The Mountains (пакв родопската зеленина) показват, че нещата могат да се получат. И то много добре.
Никола Шахпазов е съвсем истински фланьор снишови интереси в областта на скандинавския неофолк, вайс бирата и Големияястреб (Accipiter gentilis)