Лудогорец се класира за групите на Шампионска лига. Дори да не си гледал мача, радостните викове, носещи се от кварталната кръчма, сигурно са те подсетили, че някой някъде играе мач и „наште” печелят. Кой обаче наистина се радва на победите на Лудогорец в Европа?

На първо място – собственикът на клуба Кирил Домусчиев. С това класиране, в джоба му влязоха 15 милиона евро, с които ще си осигури титлата в България за поне още 10 години напред, тъй като дори всички останали отбори в България да си съберат бюджетчетата, трудно ще достигнат тази сума.

На второ място,очевидно се радват коментаторите и спортните журналисти, които забравят всичкипринципи за обективност, когато става дума за Лудогорец. И ако коментарът наАлекси Сокачев беше нетърпимо „патриотичен”, то наследникът му в bTV Action се постара всячески да го надмине и да изпълни на 200% желанията на КирилДомусчиев за „достатъчно патриотичен” коментар. Тях не ги интересуваше нито чеКафу игра с ръка при извеждащото си подаване към Мисиджан при първия гол наЛудогорец, нито че на Виктория (играещи с горе-долу деветима чехи и двамасловаци) беше отменен напълно редовен гол, нито че футболистите на Лудогорец неспряха да симулират и да се търкалят по терена през второто полувреме, да бавятиграта, да разкарват топката и да се държат по възможно най-грозния футболенначин.

На трето мястосе радват хората, които „по принцип не се интересуват от футбол” (същата породахора като онези, които „по принцип не четат”, но после си купуват книгите наИво Сиромахов) или тези, които „някога са се интересували”, но сега любимият имотбор е слабичък и затова сега отчаяно търсят някакво измислено спортно щастиев победите на който и да е български отбор в Европа. Те искат поне за малко дасе отъждествят с победителя, със силния на деня и затова викат Българи, юнаци в подкрепа на отбор, съставен предимно от чужденци и в един глас с хора, коитосе събират за публика така, както се събират и за контрапротести (да речем).

Само че същитетези хора очевидно не разбират, че докато Лудогорец е примерът за успех вбългарския футбол, няма да има български футбол. Националният отбор щепродължава да пада унизително и всички да се тюхкат, но от шампиона на Българияще продължава да няма играчи, които да спасят положението – поне и докато ненатурализират още 3-4 чужденци като Марселиньо. Явно това е правилната тактика– с много пари да се купуват скъпи чужденци с високи заплати и така да сепечелят още пари. Факт е, че редовни български титуляри в Лудогорец са самоСтоянов, Дяков и Минев, но и тримата далеч не се представят толкова добре внационалния отбор, колкото в Лудогорец. Явно за националния отбор не им се даватолкова много зор, за да могат да запазят сили за високите си заплати вЛудогорец. Може би е нормално, пазят си хляба хората.

И докатоЛудогорец продължава да печели титла след титла всяка година, интрига вбългарското първенство няма да има. Победи над тях ще постигат или отборите,играещи срещу резервите им, или отбори, които наистина яростно се хвърлят срещутях, както сториха Левски в третия кръг на жалката ни „първа лига”. Хъс нелипсва и на ЦСКА-София, но още е рано да кажем дали новата трансформация начервения отбор ще успее да се справи със зелените само с хъс и яростна фенскаподкрепа.

Феновете надругите отбори ще продължават да не се радват на победите на Лудогорец, защото,като истински футболни фенове, те вече са направили своя избор за любим отбор.Те подкрепят само своя любим тим и по никакъв начин не ги вълнуват успехите надругите в Европа. Да, принципа е в Европа подкрепям дори вечния враг, защото са български отбор, но това е нелепо и наистина объркващо, закойто и да е истински български футболен фен. Все едно фен на Челси да иде даподкрепя Тотнъм в Европа, или фен на Барселона да подкрепя Реал, само защото саот една държава?! Няма никаква логика в подобно нещо – поне не и ако сиистински футболен фен.

А ако не сиистински футболен фен – защо изобщо би те интересувала победа на Лудогорец?