Някои отиват в планината, други – на плажа… 23-годишният Олег Шалашов предпочита едно отнай-радиоактивните места на Земята – Чернобилската забранена зона – едно отнай-зловещо тихите места в целия свят след онзи 26 април 1986-а и последвалитеняколко седмици трескаво суетене по евакуацията и пломбирането на реактора.

“Мястото етихо и спокойно. Човек може да мисли по всякакви теми, каквито и проблеми даимаш, там те не изглеждат толкова важни“, споделя Шалашов пред репортер наUSA Today на чаша чай в Киев. Докато говори, Шалашов, който работи вукраинското икономическо министерство, поставя на масата два гайгерови брояча -устройства, които мерят нивото на радиация. Всъщност има две Зони – едната е вУкрайна, а другата без определени граници е в Беларус. Втората се спомената по-рядко и се посещава главно отучени заради силно рестриктивните ограничения, които правителството налага зажурналисти. И двете са диви радиоактивни царства, които на пръв погледизглеждат безопасни за здравето и съвсем обикновени. Но всичко – горите,езерата, реките, блатата, почвата, дори листата по улиците на отдавнанапуснатите села, са пропити с невидимата отрова.

Шосето с десеткикилометри е маркирано от сребристи брези и… зловеща тишина. Първиятпропусквателен пункт е обикновена бариера. От едната страна има малка жилищнасграда, в която седят няколко охранители. До нея е опната ръчно-рисувана картас десетки избелели от слънце и дъжд цифри и знак за радиоактивна опасност.Трите “листенца” на жълт фон изглеждат почти комично…

Радиацията е безвкус и мирис, не може да се види или чуе. Без никакво затруднение напускатеедин свят и влизате в съвсем друг.

Последно Шалашовбеше в Зоната на 28 февруари, неделя. “Отивам, за да си почина“,споделя той. През работната седмица задълженията му са да представя Украйнакато туристическа дестинация, трудна задача при положение, че войната спроруските бунтовници в източната част е взела вече над 9000 жертви. Уикендитепрекарва в Чернобил като… обикновен гид.

Шалашов е това, което руснаците и украинците наричат”сталкер” – човек, който напук на официалните правителствени забрани тайно влиза н някаква Зона, а причините са различни – от изследователски дух,романтика, обикновено перчене или просто търсене на начин да се скриеш. “Вначалото първите сталкери са били убийци или обикновени престъпници, коитобягат от милицията и търсят просто начин да се укрият. Но аз и приятелите ми смехора, които търсят приключения, търсим всеки следващ път нещо ново. Бяхме самоняколко души, но в последно време се събирамо по 10-15 души в зависимост отденя. Представяме си, че сме в армията и се стремим да се придвижваме безшумно,по-ниски сме от тревата и по-тихи от вятъра“, обяснява Шалашов, чиятовръзка със Зоната е по-дълбока, отколкото можем да си представим.

Майка му, баща му илеля му са работили в централата. Една от първите му рисунки в училище била натака наречения “саркофаг” – бетонния капак, който беше излят върхуавариралия реактор, за да се спре влиянието на изтеклата радиация.”Нарисувах нещо като резеарвоар от едната страна и човек от другата”,спомня си сталкера Олег. Първото му посещение в Зоната е нелегално. Просто придружавабаща си и няколко негови приятели на лов. Радиацията е особено опасна задецата, тъй като организма им все още е в процес на развитие. “Казаха мисамо, че ще отидем на едно място, където има много животни. Беше тъмно, когатосе качихме в лодка, с която пресякохме реката, която ни отделяше от Зоната. Неразбирах това, което виждам. Направи ми впечатление, че имаше много сгради безсветлини“, казва Шалашов. Тогава е бил на 16. Тази дейност не му създаваникакви неприятности и до момента. “Нямам проблеми със здравето“,обяснява сталкерът.

За 27-годишният Кирил Степанец изкушението наЗоната е толкова голямо, че той я е посещавал вече 50 пъти, 40 от тяхнелегално. Написал е дори кнга, в която описва преживяванията си като сталкер исе опитва да обясни мотивите си. “Сталкерите са хора, които обичат дапосещават изоставени или полуизоставени райони“, казва Степанец, койтоподобно на Шалашов, не се страхува от радиацията и смята възможните отражениявърху здравето на човека като твърде преувеличени: “Да, има радиация, носамо си помислете за самолетите, които летят над този район. Има хора, коитолетят редовно и смятам, че те събират повече от 100 пъти повече радиация отмен, когато посещавам Зоната. Подождёмувидем...”

Степанец дори е прекарвал нощта вЧернобилската зона, като е ползвал за убежище изоставен апартамент в Припят -град, който е бил построен за работниците в централата. И евакуиран слединцидента. “В Припят има около 10 000 празни апартамента, които са вруини, с повредени тавани и гъби, растящи по тях… Но има и няколко хиляди,които са останали с тапети, със здрави прозорци и мебели и доста удобнилегла“, обяснява той.

Няма точен брой на сталкерите, които редовнопосещават Зоната, но според Степанец, те са стотина. Няколко редовно идват отРусия, но напоследък не са се мяркали, може би заради войната и икономическитесанкции, които бяха наложени на Москва.

А ако бъде хванат?

“Ако не вземеш нищо със себе си натръгване, ако не крадеш, ако не събираш радиоактивни гъби, ако не натоваришизоставени строителни материали, може просто да се разминеш с глоба“.