Наградите са хубаво нещо. Всеки, успял да размърда дупе и да се захване с нещо, очаква да получи потупване над задника си,когато постига целите си. Проблемът е в това, че Тези с наградите, Онези, коитовярват, че ги заслужават и Всички, които имат мнение, са хора. А те харесват различнои някои даже предпочитат въобще да не сезанимават с глупости и отказват да дадат своите 5 стотинки в полза на когото ида било. Когато говорим за музика обаче, всичко е и си остава въпрос на харесване, колкотои да е престижно схващането, че е до „разбиране“.  

Номинираните за любимци от изминалата година (октомври 2014 – септември 2015) вече саизвестни и си представям, че до един още не са изтрезнели след спонтаннитекупони в чест на факта, че новият албум на Адел закъсня и не се класира заноминации. Догодина обаче ще има „Къде съм аз, къде сте вий?” или Hellofrom the other side. Може и вие да не вярвате на 90%от песните в 25, но произвеждащиятстатистика свят си го хареса.

Артистите с най-много номинации за Грами моментално сепревърнаха във фаворити. Такъв е редът – невъзможно е да се говори за всички,все пак има над 80 категории и в много от тях Тейлър Суифт не може да бъденоминирана (например, BestTropical Latin Album). 

Тей Тей (галеното на Суифт) обаче се бие и бориза едва 7 грамофона, докато Кендрик Ламар е с 11 номинации. В топ 4 попадат и канадците The Weeknd и Drake. Това сафаворитите, определни от представителния вот на една шепа специалисти, които са ималивъзможност да оценяват кандидатури, подадени в определен срок от компании иартисти, които са регистрирани или работят с Националната академия зазвукозаписни изкуства и науки в САЩ. Ако позволите да цитирам Шкумбата: Бонке,о йе!

От друга страна обаче, всеки е една шепа хора. И всеки от тези всеки имаограничен достъп до музиката, която се създава по света – най-малкото,невъзможно е да бъде изслушана всичката. Малко или много всички се влияем от лобисти –приятели, познати, колеги, медии, промоутъри. Следователно Всеки е Академия иима правото да настоява, че е най-престижната.

Академиясъм си и аз и настоях за ревизия на Грами фаворитите. Исканетоединодушно бе прието от мен. Откроих любимци, които бих номинирала в многоповече (и по-адекватни) категории. Преди да представя обаче МОИТЕ, все пак дачуем

ТЕХНИТЕ:

Тейлър Суифт

Тей Тей, watch me nae nae! Нйе! Само, защото не съм роденаслед 1998-а, откогато започват да се появяват на бял свят феновете на ТейлърСуифт и на албума й 1989. Споко, тийнейджъро,няма да е все така. И аз харесвах The Backstreet Boys. Даречем, че музиката на Суифт е досадна за възрастта ми, да призная, че си пускахI Knew You Were Trouble и да спра. Хубавото (за всички кънтри изпълнители) е, чеСуифт вече не окупира и кънтри, и поп категориите, както беше едно време. Явнонай-сетне се е избистрила… дали?

КендрикЛамар

Топ любимецът на номинациите за Грами изработи постижението си с албумаTo Pimp a Butterfly. Едно време Big Daddy Kane предупреди всички ни, че Pimpin’Ain’t Easy, но тогава Ламар е биледва 2-годишен, забравил е. И се е справил. Успял е да „тунингова“ и пласирасъс собствени идеи деликатни стилове, като фънк, джаз, соул и върна в главатами Bone Thugs n Harmony, които не се бяха отбивали скоро. И ви пускам KingKunta, скоято аз бих започнала албума.

The Weeknd

Проблемът ми с The Weeknd е в носталгията по парчетата, които предигодини излязоха в три безплатни албума на сайта му. Дърпахме си ги и ги слушахме,без да сме виждали лицето му (което сегане си усеща).Същите песни бяха преиздадени като трилогия, след катоканадецът подписа с Големите, но бяха други – не бяха изпипани и изПОПени.Носеха си миризмите, светлината и липсата й в стаите, в които си представям, чеса били и записани, носеха си всички допири и телесни течности, за коиторазказваха. Сега се чува студиото и Майкъл Джексън, и 50-те нюанса сиво. Една от радостите ми днес остава идеята, челирическият герой не си чувства лицето, когато в хита Can’tFeel My Face е с любимата си, защото последната еседнала върху лицето на първия. Друга радост е възможността да си пееш “But Ilo-o-ove it”, като влачиш „lo-o-ove”, както Тръмпвлачи в „hu-u-uge”.

Drake

Един от двата албума, които Drake издаде презкалендарната 2015-а, му спечели номинации за Грами – If Youre Reading ThisIt’s Too Late. За моята Академия слушането на повече от една негова песенпоред е отегчително занимание и все още не съм чула целия What a Time to Be Alive(и двата се водят официално mixtapes). Танците му обаче ме успокояват иотпускат. Мога да го наблюдавам с минути.

Дочетохтедокъдето трябва и не спирайте сега, защото е ред на…

МОИТЕ:

Ел Кинг(Elle King)

Гласът й ме изпълва с радост, а визията й мепрати във Facebook профила на Бет Дито, където, за жалост, не открих информация за новсоло албум или такъв на Gossip (тъжнолице). Музиката на Ел Кинг е палава, честопохотлива, осъзната и самоуверена, независимо дали звучи по-поп, по-рок,по-блус или по-малко-от-всичко. Недоумявам обаче какво прави Ex’sand Oh’s вкатегорията Best Rock Performance,редом до Foo Fighters, Florence and The Machine, Wolf Alice и Alabama Shakes!?!

The Internet

Ego Death е албумът, с който The Internet попада сред номинираните заГрами в категорията Best Urban Contemporary Album, съществуването на която ме убеждава, че никога няма да „разбирам отмузика“. Чудесно, защото това е концепция, която не схващам. Без да трябва дасе схваща, слушането на този албум е удоволствие. Подредила съм го на рафта смузика, която масажира цялото тяло, като от време на време може да те шляпне –през лицето или по дупето, по-скоро освежаващо и отрезвяващо, отколкото силно. Многовъзпитано, изцяло с мое съгласие.

Alabama Shakes

Актуалният албум на AlabamaShakes е Sound& Color, от който е Don’t Wanna Fight – претендент за Грами в рок категориите. Това са 12+песни (в зависимост от бонус изданието),на които може да се разчита за придвижване из по-добрите територии на музиката– онези , в които човешкият талант и усет танцуват с аналогови инструменти.Съкровищата в албума са няколко, дори много. Звуците, които споменатите танципроизвеждат, са познати, но любими и се срещат все по-рядко и с много търсене.А в този албум са в изобилие! Цветовете са силни и спокойни, когато са поравно, и силни и агресивни, когато някой надделее. Помагат им думите – даликрещят или проплакват, няма значение – могат да закачат емоции, над които скороне си се замислял или спомен, който си забравил. Едно „I’m gonna miss you… and your Mickey Mouse tattoo” по-късновече си разколебан, че въобще има нещо, което не ти е важно в живота, койтообичаш, дори и да те мъчи.

Щеше да е хубаво да послушаме и Florenceand The Machine, Foo Fighters и Lianne La Havas, но прехвърлям и тях в дневния ред на друга сряда, убедена, че ще продължават дапроизвеждат поводи за участие в не-съвсем-краткия „шортлист“ фаворити на

Аз,Академията.