Манията Pokemon Go завладя и България. Да ни тревожи или радва това, че геймърите изпълзяха от дупките си, образно казано, за даловят покемони по улиците, и не само те, разбира се. Може ли да се стигне доинциденти, полезно или вредно е за младежите да смесват по този начинвиртуалната реалност и живия живот, или истината е някъде по средата – отговорите дава психологът Панайот Рандев, ръководител на Институт Ре-Генезис.

Преди да се потопим втози все пак забавен сюжет, няма как да не ви питам свиква ли се стероризма, визирам последните случаи в Германия, Франция и на други места вЕвропа?

– Както с много негативни неща човек трудно свиква, но акоте станат много чести, хората ще обръгнат, рано или късно. Всеки човек енормално да развива защитни механизми, както нашата имунна система в течение намилиони години е създала защити срещу всякакви микроби. Има около 40 вида психичнизащити, които са изследвани от психолозите, поне 5-10 от тях ще се включат,защото в противен случай хората ще изпаднат в срив, ще станат свръх активни, щеги гони параноя, че във всеки момент може да се случи нещо. Психиката сезащитава! Хората ще намерят тази психологическа имунна защита.

Някои от българите в Германия, с които говорихме, споделиха, че чувството на страх щеги съпътства, така ли е или отминава с времето?

– Много еиндивидуално. Всички като деца сме срещали кучета,които са лаели срещу нас, но един на 20 или 50 развива фобия. Зависи как човекприема ситуацията, каква личност е.По принцип такова напрежение има своето начало, пик, след това става на плато ис времето може да поизчезне.

Там едва ли им е до покемони, но тук тази мания вземавръх. Вие ловите ли покемони?

– Не.Наясно съм какво представлява играта. Преди десетина дни, говорих с една от дъщерите си, която ми разказа, че почва нова лудост посвета. Инсталира играта на смартфонаси и ми разказа каква е играта. Скоро бях и пред НДК – едно от местата, където се събират такива ловци. Исках да видя какви хора се събират. Имаше около100-150 млади души. Учудихсе, че деца нямаше, повечето бяха между 18-25 години, младежи, не толковаюноши.

Може би те си стоят по къщите или ходят по кварталите си.

Нали тъкмо това, че изкарва младежите навън от къщите импред компютрите, се смята за един от плюсовете ѝ?

– Нямамнаблюдения за цялата страна, но навярно няколко хиляди български младежи се интересуват оттова. Може до началото научебната година да станат няколко десетки хиляди. По света говорим за милиони. Може би незнаете, но източните хора от Япония, Китай, Южна Корея, в пъти са по-зависими отвсякакви кибер неща. Ако в Европа – Българияот 1 до 5 % от младежите имат клинична форма на киберзависимост към смартфон,интернет или компютърни игри и около десет на сто са на границата да станат зависими, то в Източна Азияпроцентът е до 20-25 %.Същото смятам, че ще се случи с Pokemon Go манията, т.е. към края на лятото вАзия ще имаме поне 100-150 милиона души.

На каквосе отдава тази завишена зависимосттам?

– Това са културални фактори. Европейците и американците сапо-независими, могат да се самоконтролират и са по-индивидуалисти. Докато в Азия това е една култура наобщността и ако един го направи, още хиляда го правят. И това ще доведе до многократноповече, ако в Европа и Америка има около 50 милиона любители на покемони, коитоможе би ще станат 100-150 до края на годината, то в Азия ще наблюдаваме огроменбум, сигурно четвърт милиард ще го правят.

Малко сме в нелепата ситуация двама души, които не са играли Pokemon Go, да обясняват за нея. Но какво всъщност представлява манията Pokemon Go?

– Гледалсъм, но държа да не я пробвам. Тя има два варианта. Традиционният от двадесетгодини вече е с филмчета и реални обекти – стара мания на изток, пък и тук до 2004 година. Сега сме на следващотониво, където това е виртуално, лесно достъпно, активно те кара да действаш.Покемон всъщност значи джобно чудовище. Ако навремето бяха около 700, сега са около150, като някои са по-чести, почти навсякъде се срещат, някои са редки, другиса супер редки. Това е както в тотото – има и левче печалби, така и милиони. И всички се стремят даударят джакпота. Това с по-често срещаните покемони е малко като хоби и страстда ги хващаш. Като идеята е да ги хванеш и след това да ги обучаваш. Да сеправят някакви отбори, да се състезават помежду си. Докато редките можеш дахванеш един на седмица, на месеци -хората полудяват точно по тях, искат джакпота да хванат, а не 5 лева. 

Къде е заровено кучето, какво притеснява част от родителитеи част от вашите колеги психолози, може би по-голямата част, ако съдим по вечеизказаните мнения по темата?

– Аз майсъм единственият по-позитивен глас. Рисковете са от два типа. Единият е чистофизически и се отнася къмпо-малките деца. Те не са от най-внимателните и могат да попаднат в ситуации напроблем. Да пресичат улицата и да ги удари нещо, да се катерят по огради, старикъщи. На това трябва да обърнат внимание родителите. За това е хубаво такиваигри на открито да се правят в двойка – по-голям приятел или брат, още по-добрее да са малка група, за да си правятелементарен взаимен контрол. Втората част са психологическите рискове.

Въобщевсякакъв вид пристрастености се срещат при два вида хора – едните са тези,които имат по-голяма импулсивност, те са два –три пъти по-склонни къмзависимости, имат нисък самоконтрол което донякъде е вродено. Около десет на сто от хората са доста импулсивни, което значи, че тази група расте. Това се дължи на масовото носенена памперси, защото тогава трудно се развива физиологичен контрол. За разликаот старите поколения, които максимум на годинка вече се самоконтролираха, сегатрябва да стане на три, даже на четири годинки, за да го направи.

Едната посока е чисто темпераментов самоконтрол, а вторатачаст касае тийнейджърска възраст, когато се формира идентичността на човек внейната цялост и сериозност. Обществото е такова, че този процес започна многода се разтегля във времето -вместо да стане на 14 години, той до 18-20 при много младежи не се оформя. Съзряването се забави.

Младежитеходят на училище, университет до 20-25-годишни. Обществото ни е такова, че родителите много помагат насвоите деца. Смятат, че това е важно, а всъщност води до неформиране на самостоятелност.Т.е. от двете страни като тръгнем – импулсивността, че се разширява изатрудненията за формиране на идентичност – това са предпоставките за по-високапристрастеност към каквото и да е – от алкохол и наркотици до телевизия,интернет, Pokemon Go и други неща. И ако образованието не постави това понесред важните си задачи, след 20 години половината деца ще са такива  и много трудно ще се справим. Както сега с тероризъма – щомне се овладя в началото, той като рак ще започне да се разраства. А това емного сериозно. Все говорим за наркотици, наркомании, но никой не говори масовоза киберзависимости, а те психологически са много по-масови и по-опасни захората, това ги отделя от реалния свят и това тепърва ще се засилва. В пъти щенараства. Ще минат 20-30 години и ще кажем – имаше преди много години еднинаркоманни зависимост, те са детска забава в сравнение със сегашните неща, когато ¼ от младежи сдни и със седмици няма да излизат от виртуалната реалност и може би няма даизлязат от нея.

Вече две леки катастрофи без жертви, слава Богу, са сеслучили заради въпросната игра на покемони. Докъде може да стигне истерията,може ли да стигне до сблъсъци – битка за даден покемон?

– Засегане смятам, че у нас ще има такива масови явления.

Специалисти коментираха ,че въпросната добавена реалностможе да се ползва и за далеч по-смислени неща от игрите, макар че взабавленията също има известен смисъл като разпускане и откъсване от реалността. Говорисе, че добавената реалност може да спомогне работния процес. Тя може да сеизползва за виртуални срещи, за да може служителите, които не присъстватфизически, да взимат по-активно участие. От играта могат да произлязат иприложения за запознанства или за спортуване. Вие имате и други идеи…

– И вмомента по-малки групи хора се занимават с тази добавена реалност. У нас иматакива проекти. За първи път чрез игрататова се масовизира. Добавена реалност означава,че като си ходите по улицата,обектите, които наблюдавате около вас – маси, столове, стени и картини, могатда оживеят в буквален смисъл и да дават информация какво съдържат, да нинасочват нанякъде. Ако вървим по улицата от магазините ще излизат някаквинадписи – наскоро доставихме едикакво си, то струва едиколко си. За това енеобходимо, обаче да носите гугъл очила, предполага се, че това е малконеудобно, но на желаещите ще бъдат поставени някакви контактни лещи, чрез които само те виждат по тозиначин света, а по-нататък може би някакви чипове ще ни вградят в главите.

Това не ми звучи много хубаво честно казано.

 – Колкото и притеснително да звучи тенденциятае в следващите 20-30 години тази добавена реалност да влезе толкова мощно, чение да живеем в т.нар. смесена реалност, вторична, информационна такава. Тазиигра всъщност е дебютът ѝ,вярно леко глуповат, но то така започва всичко.

В училище това може радикално до пет години да променимотивацията на учениците. В момента масата от тях са доста натъжени отбезинтересното училище и според мен донякъде с право. Все по-възрастни хораобучават все по-млади, които са родени с тези технологии. В близко времеобразованието може да спечели от това.

Що се отнася до общините, особено по-малките с интересенобект край тях – пещера, археологически паметник, както се случва в Америка идруги страни, всички такива места има начин да стимулират създаването напокемони около тях. Това като първа стъпка. Втората стъпка е в самите тези обектида има механизми и например като доближите смартфона си до дадено устройство даизскача допълнителна информация – исторически данни, снимки. Т.е. акоразглеждате някакви камъни и няма екскурзовод, който да ви разкаже, вместо дасе чудите какво е това, да можете да видите допълнителна информация. Това щепривлече много деца на тези места. Но първата стъпка е пускането на покемони, по-игрово е. Има и негативен опит в тези посоки. В някои японскиградини, където са пуснали въпросните покемони, маниаците са изпотъпкалирастенията и са ги унищожили.

Американският режисьор Оливър Стоун определи играта като живтоталитаризъм, заради огромната намеса в живота на хората.

 – Всяко нещо от атомната енергия ителевизията до цигарите и виното може да е в някакъв степен полезно, в някаквавредно. От хората зависи да направим така, че позитивните неща да са водещи.Макар и по странен игрови начин, тепърва ще навлизаме в тази добавена реалности от нас зависи тя да е полезна, а не вредна за децата ни.