Разбира се, таксиметровият шофьор обърка пресечките, но не много. Стоварва ме набързо седем-осем улици по-надолу от търсеното място, сякаш бърза за някъде, но пък сметката пак е шест лева, как става това, не знам. Добре де, шест лева. Но нищо – макар да вали, разходка из малките улички на Тайпе винаги помага за една или друга находка.

Този път откритието е Villa Like Oriental – бях чувал, бях си го намислил това място, но естествено забравил. Стъклената врата се отваря, на рецепцията виждам доста карти с часове, което ще рече, че мястото е заето тази вечер. А мястото, мястото е страхотно – тайландски и китайски масаж за колкото време имате. Минималната процедура е 60 минути плюс задължителните 15 минути масаж на ходилата. Възможностите са да запазя за по-късно или просто да дойда след вечеря, пък да видим. Дамата на рецепцията одобрява второто решение – ще намери място, да не се притеснявам. Не се притеснявам.

А целта тази вечер, преди поредния нощен пазар в Тайпе, се нарича – Fei Qian Wu. Точно този ресторант бяха описали някъде просто с една дума. Помня го – “heavenly Fei Qian Wu”. Божествено. Хм. Докато за другите закътани, малки и непретенциозни ресторанти имаше описание, за този беше само “божествено”. Хм.

Тъкмо беше спряло да вали из ведро, сега ръмеше; използвах момента и започнах да правя снимки, след малко пак ще завали, то се знае. И с чадър в едната, телефон в другата (в такива ситуации водоустойчивостта е най-важното качество на тази Xperia), оглеждах се за мястото, къде ли е, да не го подминах. Но ето го. И да – първото, което видях на първата маса, която видях – ориз и змиорка.

Точно така – змиорките.

Мястото е unagi – змиорките са специалитет; ресторантът е с пребогата история, разказите за тези вкусни змиорки се носят от уста на уста, нали така се казва. Номерът тук е, че змиорките (unagi) идват от пресноводни водоеми, а не от солените морски и океански води. За по-лесно – това е японската змиорка. И за още по-лесно – вкусна е.

Когато сядам, сервитьорите са с перфектен тренинг, че как иначе при толкова много посетители. Буквално знаят какво ти трябва без да има какво да му мислиш – супа, свински шишчета на грил, унаги, бира, ориз и си готов. Пак проверявам Fei Qian Wu в google – ами да, снимките показват две неща – въпросните змиорки и дългите опашки, което обаче се случват най-често по обяд. Но тази вечер, някак по-спокойна, пък и на вън нали, има двама-трима души, които чакат, намерих си място място почти веднага.

Когато си сам, настаняват те на маса с други хора; при двойки или сами като теб, но самото място е толкова претъпкано, че всъщност няма никакво значение. Супата мисо е изключителна. Харесва ми как дават малка чаша към бутилката японска бира, двете свински шишчета за вълшебни, а змиорката е, змиорката е просто вкусна.

А навън, навън е около девет и половина вечерта, в тази част на Тайпе е много хубаво, малките улички, някога дом на японските офицери, когато Тайван е бил под управлението на Япония. Колониалното минало подсказва защо в тази част на града има толкова японски ресторанти, а Fei Qian Wu е най-старият ресторант в района. Сметката е около 17 лева. Тръгвам си, беше страхотно.
***
Всички фотографии са направени с изключителната Motion Eye™ камера на мобилен телефон Xperia XZ1. Материалите са част от поредицата #xperiatravel.