Умишлено арогантна майсторска прогноза: Драгомир Симеонов изтегли всички номинирани филми, изгледа ги до средата и сега е готов с експертно мнение кой какво ще спечели. При това ще познае, а на бас
Романтиците казват, че филмите са като жените: хубаво е да се научиш да ги чакаш, да ги уважаваши да се срещаш с тях на кино. Ама това всъщност е пълна глупост, защото романтиците обикновено оставатна сухо. Не че сравнението не е вярно, просто за да получаваш редовноудоволствие, е добре да си по-нахалничък и без излишни скрупули. Така че дърпай,щом ги забележиш, сваляй наред каквото ти падне и ги зарязвай за друг път, акоти се доспи. Нима ти си виновен, че са достъпни и безплатни?! Е, разбирасе по този начин усещането не оставя трайна диря, но тук говорим за бройка, не за вкус.
Ощеот зората си кинематографът е бил забавление за войници и перачки иединствената причина днес да не е така, е съкращението на армейския щат ипоявата на пералните машини. Иначе, като гледаме какви хора се движат измоловете (най-ярките киноогнища наоколо) ни напушва смях за всеки опит да сеправи изкуство от седмото нещо. Слава Богу, и никой от големите производителине се е залетял натам; малко са артистичните мезонетчета, повечето предложенияна пазара са панелни блокбастъри, само санировката им е различна.
Ето защодойде ли ред до награди, ние не тръпнем от възбуда, а с лека досада чакаме тояили оня да си прибере тъпата статуетка, с което да ни даде индикация да сигубим ли времето с двата гигабайта в компа ни, в които той се подвизава. Всъщностглавната причина е да проверим колко не заслужава да е номиниран, понеже вечене се правят филми като едно време. То и зрители като едно време не се правят,ама това е друга тема. Затова дайте без излишна патърдия да кажем кой какво щеспечели, пък после да видим няма ли да е така.
Кадър от Завръщането
Леонардоима афера с мечка и този път, за разлика от Титаник,той оцелява, а мечката – не. Ако тази анималистична метафора ви е прекалена,тогава ето ви друга – и в двата емблематични за кариерата му филми, той спи сумрял кон. Всъщност преди феминистките да скочат в защита на Кейт Уинслет, щедобавим, че и на нея ще обърнем подходящо внимание. След малко. Завръщането сто процента ще донесе дългоочаквания Оскар на любимия ни възмъжал тийн идол, скоето ще докаже, че зад всеки успял мъж стои една силна жена, независимо откакъв животински вид е тя.
Това не е кой знае каква прогноза – и децата знаят, че щесе случи. Академията рискува твърде много от репутацията си, ако присъдинаградата на онова хилаво актьорче Еди Редмейн, което сме готови да обявим зановия Даниел Дей-Луис в момента, в който успее да си пусне мустак. Марсианскиятземеделец Мат Деймън няма шансове, нищо че има Златен глобус. МихаелФасбендер/Майкъл Фасбендър (зависи коя страна на родата мислите, че доминира) евеликолепен в това да ни покаже колко скучен всъщност е Стив Джобс и ако това еусещането ви, да знаете, че и академиците не са го изгледали докрая този филм.Много обичаме Браян Кранстън, но така и не можем да свикнем, че има роли, вкоито не готви кристъл мет, бич. Лео е едноличен лидер, но би трябвало дазапали свещичка, че не е номиниран деветгодишният Джейкъб Трембле от Стая, защото тази година едва ли има по-силно мъжко изпълнение.
Да се прехвърлим при дамите
Кадър от Стая
Тук нещата уж изглеждат заплетени, ама само уж. КейтБланчет не е номинирана, тя направо си е абонирана. Имаме усещането, че като сие подписвала договора за лесбийско-драматичната история Керъл, с големи букви най-отгоре е пишело – “гарантирано попадане вчелната петорка”. Шарлот Рамплинг си изяде шансовете с изказванията си зачернокожите актьори, не че те бяха много тлъсти. Сирша Ронанникак не е лоша във филма, който сигурно все още се пазите да гледате – Бруклин, а Дженифър Лоурънс,най-надценената и обичана млада актриса, нещо като Том Круз на новото време, но с по-големи бузи, е сложена от уважение. Тукбезапелационният победител е Бри Ларсън, която в Стая играе толкова добре, че настояваме този филм да имаприкуъл, където да видим как преминава през постродилната депресия, затворена вдевет квадрата, докато разчита на психопат с червен пикап за памперси.
Време е за по-маловажните категории
Кадър от Момичето от Дания
Нека останем при дамите. Поддържаща женска ролятрадиционно е наградата, с която започва церемонията, така че спокойно да япропуснете, докато цъкате каналите насам-натам. Тази година това енай-оспорваната битка, но тя е само между две актриси. Руни Мара е номиниранаединствено по линия на Кейт Бланчет, понеже ако филмовото ти лесбо-гадже е за Оскар, то и ти следователно си; амафилмът ви не е сред избраните за най-добър (случайност, а?!).
Дженифър ДжейсънЛий изяжда бая бой в Тарантиновия опус за деменцията, в който топ ловци наглави не разпознават най-търсените бандити на земята и прекарват с тях часове всладки приказки, но ѝ тя е далеч от статуетката. Рейчъл Макадамс очевидно епълнеж; Спотлайт я държи заисторическа достоверност, иначе можеше и без вечно опуления ѝ взор.
И така – реалнатабитка е между Кейт Уинслет и Алисия Викандер. Академията обича Кейт, дума даняма, а и в една година тя и Лео да вземат Оскар, ще си е титаничен реюниън. Ролята ѝ в Стив Джобс вероятно е най-интересното вцелия филм, а и често пъти се гласува за най-популярното име. Но, тук има едно „но”.Поддържаща женска роля е категорията, която търпи най-много експерименти исвобода. Намираме за доста забавно присъствието на Алисия Викандер именно внея, защото каките не са ѝ оставили място при водещите актриси, а на Глобуситеи БАФТА (британските Оскари) тя си беше, където й е мястото – в компанията на главните. Сега внезапно минав поддържащ каст – висша несправедливост, която трябва да се компенсира, ощеповече, че бъдещето й принадлежи. Сори, Кейт.
Кадър от Крийд
Примъжете нещата също изглеждат заплетени, но това отново е само на пръв поглед. МаркРъфало явно изглежда по-второстепен на академиците от Майкъл Кийтън в Спотлайт, а Крисчън Бейл е с по-приемливафалшива коса в сравнение с Раян Гослинг и Стив Карел в Големият залог (дайте веднага Оскар за най-тъпо преведено заглавиетази година).
Колкото и да харесваме Том Харди, мрънкащият му злодей няма шанс. Останаха МаркРайлънс и Силвестър Сталоун. Последният е с най-сериозни шансове – първо,заради кръглата годишнина от оригиналния Роки, сълзливо наречен на Глобусите „най-добрия муприятел” и второ – заради тази тъпотия с чернокожите актьори. Крийд е съвсем друга категория филм всравнение с Роки, но в него има достатъчнотъмна кожа, за да мине за добър, а и кога иначе, ако не сега, ще бъде отличенахоливудска легенда от такъв мащаб. Вече виждаме как всички стават на крака и възторжено ръкопляскат.
Кадър от Отвътре навън
Прианимациите, конкуренция на Пиксар все още няма – Отвътре навън е пълен хегемон. Жалко само, че няма да му дадат статуетказа оригинален сценарий. Никой друг филм не е толкова умно измислен, но засметка на това, някои от другите засягат по-важни теми от това какво се случва вглавата на едно хлапе, а именно – какво се случва в главата на католическатацърква по отношение на хлапетата. Победителят тук ще е Спотлайт. Наградата при адаптираните сценарии пък ще е за Големият залог, колкото и да ви беше трудно да годогледате до края. Наистина жалко, защото си мечтаехме да бие Стая.
Невярваме да ви интересуват по-маловажните категории, като звук, костюми, музикаи прочее, затова ще ги пропуснем.
Отиваме директно при най-добър филм и режисьор
Снимка: Getty Images/ Guliver Photos
Обикновено тези две номинацииса свързани, но нищо чудно тази година да не са. В операторското майсторствоЕмануел Любецки твори чудеса, така че заедно с неговия Оскар (понеже той щевземе – гаранция) и Завръщането щебъде отличен като най-добър филм. Трикът е, че ако го нямаше Джордж Милър,щяхме да сме сто процента сигурни за Иняриту. Сега сме само 99. Лудия Макс: Пътят на яростта е истинскишедьовър и бележи не само подновяване на франчайза, но и славното завръщане наедин отписан майстор. Ако в Оскарите се търсеше нещо повече от конкурс попопулярност, Милър би трябвало да бъде награден, не само да му дават отличия занай-добри визуални ефекти. Но академиците не са сантиментални, а и не мисляттвърде много, така че статуетката отива при Иняриту.
Товаса ни прогнозите, сега само чакаме да се сбъднат. В един съвършен святсравняването на разностилни филми би било неуместна глупост и подобнинаграждавания нямаше да съществуват. В този обаче властват други закони, къдетоводещите сили са компенсаториката, трендът и суетата. Така че няма какво повечеда очакваме от Оскарите.
Освен, разбира се, рано или късно някои среди вХоливуд да се наежат достатъчно и да се появи не само полово разпределение принаградите, но също така етническо и религиозно, та всички да са щастливи.
Взаключение ще кажем само, че вместо като показно арогантен, можехме дамаскираме този текст като задълбочено експертен, но резултатът щеше да е всесъщият. А и ние, подобно на кинематографа, прибягваме до какви ли не трикове,за да сме номинирани с интереса ви.