Наскоро в столичната галерия „Структура“ се откри изложбата „Изкуство и политика – конфронтации и съжителства“, организирана от Института за международни отношения в Германия – “ifa” и галерията, в партньорство с Гьоте институт България. В нея са представени едни от най-големите германски художници, както и има съпътстваща програма. Подобни „блокбастерни“ изложби с имена от световната сцена рядко, много рядко идват у нас. Пътуваме редовно за Германия, Франция или другаде, където евтините авиа билети ни отведат. Консумираме на максимум места, музеи, снимки и хора, за да си набавим липсата. Връщаме се в рутината на битието и оставяме тези спомени да ни греят до следващия месец, когато пак ще излетим да набавим нови. Но какво става, когато подобни емоции могат да се събират и у нас? Какво става, когато световни колекции ни обърнат внимание и влезем в списъка? Какво става, ако след работа отидеш да видиш на живо Йосиф Бойс в центъра на София? Не самият художник, разбира се, той отдавна не е сред живите, но изкуството му го надживява, както ще надживее и нас, то е вечно. И все пак освен в институции като Националната галерия и Софийска градска художествена галерия, които определено стават все по-интересни по отношение не само на представянето на съвременни изложби, но и на подаване на класическо или модерно съдържание, в София нямаме своя Музей за съвременно изкуство, както нямаме големи изложбени зали, които биха могли да са домакин и да показват изложби от подобен ранг у нас. „Структура“ е галерия със смесен характер. Освен че разполага с едно от най-хубавите пространства в града, галерията работи много и с независимата сцена. Не са комерсиална галерия в чистия смисъл на думата, въпреки че вече имат няколко участия в панаири. За момента тази тяхна дейност е по-скоро допълваща, а просторната бяла зала е готова да приюти много повече и интересно съдържание. За това и въпросът защо именно тук може да срещнем „блокбастерни“ изложби от музеен характер е повече от ясен. Това ни кара да следим, посещаваме, образоваме и задаваме въпроси. Преди да продължа, решавам да задам няколко въпроса на Мария Василева, куратор на изложбата и директор на галерия „Структура“.

Изложба „Изкуство и политика – конфронтации и съжителства“, галерия „Структура“;фотография: Архив галерия „Структура“

Защо една галерия за съвременно изкуство като Структура се интересува да показва подобни изложби?

Каква е съпоставката на времето с изкуството в изложбата?

Защо е все още актуално?

Кога изкуството става политическо?

Какъв е портретът на настоящето през изкуството?

Изложба „Изкуство и политика – конфронтации и съжителства“, галерия „Структура“;фотография: Архив галерия „Структура“

Проблемът за връзката между изкуството и политиката не е нов. Дали политиката ще използва изкуството или ще се натъкнем на самите политически пристрастия на художниците са теми, преплитащи се във времето. Ще упомена връзката на футуризма с италианския фашизъм (например политическата кариера на основателя на футуризма Филипо Томазо Маринети като културен съветник на Мусолини). Независимо от това, появата и съществуването на футуризма като тенденция в изкуството преди идването на нацистите на власт бива спасена от унизителен статут и в днешно време може да се говори за художествените достойнства на футуризма. Тук може да упоменем и неокласицизма, преплетен с германския фашизъм (като пример е сътрудничеството на архитекта Алберт Шпеер с Хитлер). Анархизмът от своя страна бива доста популярен сред неоимпресионистите като Пол Синяк и Камил Писарро, чиито идеи вдъхновяват да създадат „Обществото на независимите художници“ в Париж. И обратното, ролята на управляващите партии и правителства в изкуството като контрол и манипулация чисто в името на политическите цели. Тук има редица примери, като изложбата в Мюнхен през 1937 г. „Дегенеративно изкуство“, която представя авангарда и художниците от това направление като неприемливи и вредни в национален мащаб или съветската власт и социалистическия реализъм като пропаганда за политически идеи. Известен е примерът в Щатите, където решават да използват във времена на студена война абстрактния експресионизъм и започват да го финансират сериозно на държавно ниво за утвърждаването им като страна на индивидуализма и свободата – Джексън Поллок и „Новата американска живопис“. Историята и теорията на изкуството не подминават изучаването на политически и идеологически аспекти в анализа на изкуството от даден период или регион. Въпросът обаче е как предположенията и фактите за политическата позиция на художника влияят на преценката за значението, качеството, оригиналността и други характеристики на неговото изкуство? И обратното, до колко политическата пропаганда може да изтрие цели движения от подобна оценка в изкуството. Границата е тънка, а темата на разговора, че изкуството и политиката са често взаимосвързани дори и да не изглежда така на пръв поглед, както и различните роли и значения на двете е интересна и винаги вълнуваща.

В сложните времена, в които се намираме, разтресени от социално напрежение, политически борби и пандемия, ние все повече задаваме въпроси, търсим отговори, обръщаме се към миналото и търсим решения за бъдещето. Търсим ги и в изкуството, поради свойството на художника да вижда това, което не виждат другите, свойството му без страх да говори за истини и понятия. Търсим ги и в политическото изкуство, за да се учим и образоваме от миналото, анализираме и разгръщаме различни сценарии за бъдещето.

В изложбата на галерия „Структура“ виждаме серия от графики, представляващи травматичните преживявания на един от най-големите германски художници – Ото Дикс, известен с безмилостните си и сурово реалистични изображения. Когато избухва Първата световна война, Дикс доброволно се присъединява към немската армия. Той е силно засегнат от ужасите на войната, които по-късно изобразява в своите творби. Бруталната истинност, нетърпящият индиферентност почерк, гротескните образи, които ни карат да преживеем ужасите без да сме нейни свидетели, превръщат произведенията му в една постоянна аларма. И тя не засяга само фронтовите действия, но всички безумия на съвременния свят, които независимо от натрупания исторически опит продължават да се случват. Сред авторите в изложбата може да видим още Хана Хьох, Йозеф Бойс, Гюнтер Юкер, Герхард Рихтер, а сред титаните на германското изкуство е и най-младият участник в изложбата Антони Райжеков, който се включва с обект, представляващ карта на влияния, сигнали и точки на разпространения на пандемията на XXI век.

Като част от допълнителната програмата „Изкуство и политика“ бе сформирана работна група от млади български артисти, ръководена от Лъчезар Бояджиев, утвърден художник в социално-ангажираното изкуство, теоретик и куратор, който цели да провокира у тях едни или други въпроси относно свързаността на двете. Вече мина и онлайн лекцията на изкуствоведката Вибке Трунк, фокусирана върху изкуството и художествената продукция, които могат да бъдат разчетени като съпротива срещу политическата власт, несправедливостта и нехуманността.

А тази събота, 21 ноември, предстоят два от големите акценти в програмата. Първото събитие е с участието на едно от най-ярките имена на философията и теорията на пърформанса – Бояна Кунс, която ще се занимае с понятието за грижа с помощта на феминистки дискусии за значението на репродукцията и някои феминистки работи. Тя се занимава с философия и драматургия, изнасяла е лекции в университети в цяла Европа, има редица публикации и книги, а в момента е ръководителка на международната магистърска програма “Хореография и пърформанс” в университета в Гисен – едно от най-важните средища за съвременен танц и пърформанс в Германия, а и в международен план.

След нея ще чуем лекцията и последваща дискусия с Боян Манчев – добре познат в България, Европа и Япония със своите философски трудове и артистична работа с колектива “Метеор”, на който е съосновател. В лекцията си Манчев обръща внимание на понятието за революция и революционното изкуство.

Вечерта ще завърши със събитие на живо и започва в 18:30 ч. – пърформансът “АННА – палиндром на поведение” на Войн де Войн, който е не само едно от най-ярките присъствия в българското съвременно изкуство и пърформанс в момента, но и основател на пространството “Етер” в София и на фестивала “Sofia Art Week”. Пърформансът разказва за историята на неговата баба, актрисата от Пловдивския театър, която попада в политически плен, а по-късно бива убита. Събитието също така ще се излъчи и онлайн, поради ограничеността в местата и пандемичните мерки:

Войн работи много в сферата на политиката и изкуството, такава бе и темата на последното издание на Sofia Art Week 2020 “Swan Song”. За това реших да му задам няколко кратки въпроса в темата:

Слабост или сила е политически-ангажираното изкуство?

Войн де Войн във Schloss Solitude Academy, Щутгард, като част от симпозиума “Парадоксът на прогреса”, Снимки: Schloss Solitude Academy

Трябва ли изкуството да бъде свободно от политиката и кога то става политическо?

Прекалено ангажирано ли е изкуството на нашето време?

Какъв е портретът на настоящето през пърформативния език?

Можем ли да говорим за колективна травма и как я преживяваме през изкуството?

Войн де Войн във Schloss Solitude Academy, Щутгард, като част от симпозиума “Парадоксът на прогреса”, Снимки: Schloss Solitude Academy

***

Изложбата „Изкуство и политика – конфронтации и съжителства“ в галерия Структура на ул. „Кузман Шапкарев“ 9 ще продължи до 9 декември.