Владимир Пенев е артист от космически порядък. Двете му актуални задачи в театъра са свързани с режисурата на Клас и с играта в Пяните. Ето какво има да каже за тях:

Постановката Клас е свързана с киното, с театъра, с индустрията. Но аз се захванах с тази история, заради загубата на ценности. На обществен морал и ценностна система, в която обществото да има еднакви критерии за красиво и грозно, за велико и долно.

Би могло. Или поне да се възпитава, да се прави усилие. Или не обратното – да се насърчава тази подмяна. Защото това е една гигантска подмяна. Ние живеем в една имитация на нещото, което е добре да ни се случи. Подмяната идва от всичко, в което живеем, от тази консуматорщина, в която сме потънали като в собствен сос и няма как да излезем.

Вероятно някаква част от животинския свят имат нужда да консумират непрекъснато. При което видовете спират своята еволюция на определено ниво. Но ние, за разлика от животинските видове сме хора. И освен да се наядем и да стъпчем врага – пак за да го изядем, както е при животните – при нас има и други неща. Тази цивилизация се развива и достига до някакво ниво – не защото е удоволетворявала физическия глад на хората, а защото е имала по-големи и по-едри нужди, които са били задоволявани от гениите на това човечество. А не от посредствеността. За съжаление ние живеем в ерата на посредствеността, от където няма как да се измъкнем. Защото посредствеността е гъвкава, услужлива, чаровна, мимикрира ужасно лесно и прониква в нас. Аз не се изолирам от всичко това. Никого не соча с пръст и не казвам “ти си виновен”. Защото аз съм част от цялата тази история. Търся обаче някакъв начин през личния пример, през личния си живот (градинката на ул. Иван Вазов), през това, което правя аз – да дам добър пример, че има изход. Че има начин. Не случайно се захванах с пиесата Клас. В нея двама души се занимават с актьорско майсторство, но всъщност става дума за това ние да намерим истинската ценностна система. Истината за това в какво живеем и как да го постигнем.
В случая става дума за един много добър актьор, който е претърпял поражение – се отказва от практикуването на тази професия – става преподавател. Става много добър преподавател, защото всеки добър актьор, който обича професията си и вярва в нея и знае кое е важно и кое е ценно – задължително ще стане добър преподавател. И при него пристига едно момиче, което е съвършено младо и е представител точно на това консуматорско общество. И иска всичко да й се случи бързо, сега и лесно, колкото тя си го представя – без да я затормозява нищо. Но, за да е интересно на зрителите се случва една метаморфоза, която довежда края на пиесата в съвсем друга плоскост.

Постановката Клас, с Мила Люцканова и Юлиан Вергов, под режисурата на Владо Пенев – може да се гледа в Театър 199.

Аз съм абсолютно обсебен от този текст. Над 35 години съм дипломиран актьор и се занимавам с театър активно. Рядко се случва такъв текст, който да ме порази по такъв начин. Да ме изпълни и да ми отвори далечини и хоризонти, до които трудно се стига. А пък за да отидем до където и да е било в театъра ни трябва добра основа, добър текст. И този текст на Вирипаев е точно такъв – ужасно вдъхновяващ. Вдъхновява ме това, че през хумора, през абсурда на ситуациите, в които всичките тези хора попадат
Постановката се казва Пияните. Не пияниците. И не алкохолиците. И това е много важно, защото те са постоянно пияни до един. И не наблюдаваме процеса как и защо те се напиват. Ние виждаме едни абсолютно пияни хора. Но при нито един от тях – това не е проблем на алкохолизма или на някаква зависимост. Всеки от тях има някакъв мотив, и зрителите ще разберат какъв е, за да се напие, за да се докара до това състояние. И повечето от тези хора достигат до прозрения за собствения си живот и живота на околните – за величествените неща като Господ, като любов, като най-важните работи – през пиянството. Което е невероятно. Друг път не съм срещал текст, който да го прави с такава лекота и с такава дълбочина. Интересното е, че както бях така възторжен – аз ужасно бавно научих текста. Което не ми се случва често. Обикновено бързо уча текст. А сега този, който ужасно ми харесваше и истински ме вълнуваше. Вероятно това е някаква самозащитна реакция на тялото ми и на психиката ми, че ако толкова много ме вълнува – дали няма да ме порази по някакъв начин и вероятно за това съм го отлагал. Но в крайна сметка го научих, слава на Бога.

Пияните може да се гледа в Малък градски театър зад канала

Още от Владо Пенев – в подкаста от предаването Нова култура и рубриката Културен портрет по-долу. Владо говори за театъра, за литературата на Георги Господинов и за музиката на Арета Франклин, Лили Иванов, Мадона.

В проекта на Дарик и егоист Стиховете остават Владо избра стихотворение от Иван Димитров.

***

Партньори на Нова култура по Дарик и проекта Стиховете остават са:

БНП Париба

Стихотворенията от проекта ще бъдат включени в специалното издание на издателство Сиела – Антология на съвременната българска поезия.
Снимките са с новия Samsung Galaxy Note 8.