“Поредната свежа сутрин, само дето тоя въздух нагарча” – пее Григовор. Използваме този ред извън контекста на фината абревиатура ФПЧ. Говорим ти за грозната разправия за живота на две лъвчета, за акция лукс – ни в клин – ни в ръкав. Говорим ти за това, че изнизването тихомълком на разни журналисти има точно толкова общо със застрашаването на национален парк Пирин, колкото балансът в природата зависи от пчелите. И много лошо, че нашият рояк разполага с псевдо Пчела – Майка.
Според по-умни от нас, шегата с нещо неприятно е показател за превъзмогването му. У нас, обаче, сарказмът и самоиронията са средство за оцеляване.
А докато ние нищим какъв е проблемът на обществото ни, едни бацили трайно са се настанили на територията на няколко области. Грипната епидемия е на всеки термометър, пуснала пипалата си до всяко гърло.
И какво по-хубаво от топлото време, което създава перфектни условия за задържането на бактериите… От друга страна, на кого му дреме за кашлицата и течащия нос, когато слънцето приятно сгрява гърба?
А екзистенциалната криза не пита кога ти е удобно, но пък задава куп други въпроси. Накарай я да млъкне, замери я с тениската си и си намери по-интересно занимание.
Travel around, дори това да значи да се натъкнеш на себе си.
коментари