Денят е по-кратък от всякога. Очаква се максималните температури днес да достигнат едва нулата. През останалото време ще мръзнем в мрак и самота на минус 8. Какво се случи? Дори в Москва е по-топло – там е цели 2 градуса, пък в Атина са 12 и концепцията за благородната завист напълно ми убягва. Тук настъпи астрономическата зима.

Бръщолевя за времето, за да разбия ледовете, но те са напълно нормални. Зимата идва и си отива и всъщност дори не подбира сезоните. Появява се когато сама си реши… даже когато си мислиш, че грее слънце.

Но Земята се върти. Докато при теб е зима, в другия край на света е лято. И това е естественият ход на живота (и най-вече на планетата).

Има и хора, галеници на съдбата, които са толкова обичани, че за тях лятото е вечно. Като този например… жените искат да са с него:

(а и не само те)

Мъжете искат да бъдат като него (или поне той така си мисли).

Не, това не е спортистът на годината.

А мъж, по-зрял и по-улегнал.

И ако цялата тая романтика беше в Швеция, то тя обезателно нямаше да буди погнуса.

Само че у нас на шведските тройки се гледа по друг начин.

Ами да се радваме, че не сме Иран, ако не друго.

Капка по капка, сеир става.

Затова май е по-добре безалкохолно. По възможност.

Когато нещата не се подреждат както ни се иска, се заздравява духът и се калява волята. Ставаме упорити, ставаме силни!

На света просто няма по-готина суперсила от търпението и смирението.

Но нека ти призная нещо. На мен пък търпението хич не ми е сила… и да левитирам не умея. А какво правят гадовете, които не ги бива за супергерои? Стават злодеи. Убиват майтапи.

Надявай се ти на нещо по-добро.

Понякога вълкът си и ти.