•
6 декември 2017
Вижда им се краят на сивите постни дни. Огледай се наоколо и сам ще забележиш, че увесените от онзи ден носове днес са с поне сантиметър по-високо. Атмосферата плахо нашепва за идването на нещо хубаво.
Надеждата витае наоколо и ухае на мандарини, но освен това днес се усеща и нещо друго. Риба.
А ако от 20 дена си се обрекъл на пост и мандарини, рибата ти се струва направо като свинско.
Лютият студ, натрупването на празници и трепетното им очакване сближват хората.
И сплотяват семействата дори при очевидни различия на характерите.
Защото имаш ли любов, значи имаш всичко.
Нямаш ли любов, обърни се към Изтока.
Или направо попитай компетентните органи дали ще те огрее поне догодина.
Има много риба в морето.
Пък и удоволствието е в търсенето. Така де, и Рим не е построен за един ден.
Изобщо нищо в живота не е сигурно. Но нима това означава, че не можем да му се насладим?
Животът е поезия…
… с объркана пунктуация и многоточия на странни места.
Сега да минем на същината. Днес някои хора не би ли трябвало да черпят? Имениците са се разбягали из чужбина, само и само да не се бръкнат за шоколадови бонбони. Срамота!
В Лондон, само не и в УНСС.
Само не и в Хасково.
На Бали, само не и в тука.
И накрая за черепенето остават тия, дето празникът им по принцип е на Гергьовден. Ми хайде някой пък да ви отсрами…
коментари