“How I wish, how I wish you were here
We’re just two lost souls
Swimming in a fish bowl
Year after year.”

 Добър ден! Намираме се към края на тунела и светлината става все по-ярка, бързият влак на уикенда наближава. И преди да сме се натръшкали в съботно-неделния вагон-ресторант, ни остават две писма – завещанията на социалките.

Издържано в стил Pink Floyd – бунтарите са all in all още един пост на Стената.

По повод стените, Георги Господинов е описал най-точно малките ни революции, в сюблимни моменти:

“Слушаш тъпи приказки, четеш тъпи вестници, говориш с тъпи хора и като останеш сам в кенефа, ти се иска най-човешки да напишеш “к*р” на стената. Това са му на езика малките и големи нужди.”

Когато Letiashtata  е песимистично настроена, Курвоазие винаги идва с плюсовете.

“Trinity, I know you can hear me. I’m not letting go. I can’t. I love you too damn much.”
– Матрицата

И тъй като стана дума за Нео…

Когато падат листата, падат и задръжките – сезонни свалки.

Често, когато се размечтаем, идва някой Велик, който да ни върне обратно на земята.

Дотук с прелюбодеянието и мръсните мисли. И чревоугодничеството не ни е чуждо…

Има неща, за които не можем да разкажем, но можем да  ти покажем.
Какво избираш – есен пред Народния или зима на пистата в Австрия?

Или нека бъде throwback summer в Мароко.

“За лудостта да си човек.
Изкушението да си щастлив.”