“How I wish, how I wish you were here
We’re just two lost souls
Swimming in a fish bowl
Year after year.”
Добър ден! Намираме се към края на тунела и светлината става все по-ярка, бързият влак на уикенда наближава. И преди да сме се натръшкали в съботно-неделния вагон-ресторант, ни остават две писма – завещанията на социалките.
Издържано в стил Pink Floyd – бунтарите са all in all още един пост на Стената.
По повод стените, Георги Господинов е описал най-точно малките ни революции, в сюблимни моменти:
“Слушаш тъпи приказки, четеш тъпи вестници, говориш с тъпи хора и като останеш сам в кенефа, ти се иска най-човешки да напишеш “к*р” на стената. Това са му на езика малките и големи нужди.”
Когато Letiashtata е песимистично настроена, Курвоазие винаги идва с плюсовете.
“Trinity, I know you can hear me. I’m not letting go. I can’t. I love you too damn much.”
– Матрицата
И тъй като стана дума за Нео…
Когато падат листата, падат и задръжките – сезонни свалки.
Често, когато се размечтаем, идва някой Велик, който да ни върне обратно на земята.
Дотук с прелюбодеянието и мръсните мисли. И чревоугодничеството не ни е чуждо…
Има неща, за които не можем да разкажем, но можем да ти покажем.
Какво избираш – есен пред Народния или зима на пистата в Австрия?
Или нека бъде throwback summer в Мароко.
“За лудостта да си човек.
Изкушението да си щастлив.”
коментари