•
23 май 2019
Размиващи се национални граници, идентичности, гласове на бежанци и зов за свобода, топящи се ледове и води, превърнали се във Венецианско стъкло, събрали в себе си като паметник цялото човешко присъствие с фасовете, мобилните телефони, маратонки и какво ли още не те призовават да спреш, да се огледаш и видиш света около себе си, този интересен свят, тези интересни времена, в които живеем. Така започва Венецианското биенале с темата тази година “Да живееш в интересни времена” на куратора Ралф Ругофф. През две години водният град се превръща в трибуна за горещи теми, призовавайки изкуството към функцията му да говори за тях. Да говори от тук, където гледа целият свят.
Артист: Лоренцо Куин, Заглавие: „Изграждане на мостове“, Локация Арсенале, Фотография: Мартина Стефанова
Биеналето се създава през 1885 с тогавашните 224 човека публика, което за 19-ти век е било невиждано много и достига към днешна дата до милиони посетители от цял свят. Това е също толкова невиждано и го превръща в едно от най-значимите събития за изкуство в световен мащаб. Разделено на две части: кураторски проект, представляващ актуален анализ на визуалните изкуства и национални представяния, събитието цели да създаде една обща визия на съвременното изкуство. Тоест, с едно посещение там може да отстреляш едновременно няколко заека.
“Да живееш в интересни времена”. И, наистина с акостирането на острова около “Жардини”, една от двете основни локации, се забелязват големи пет етажни яхти, паркирали до самия вход, докато техните собственици попиват изкуство чрез специални гидове. В същото време малко преди спирката на обществения морски транспорт професионалисти, художници и любители на изкуството, подобно на хората в спасителните лодки на “Титаник”, под пронизващ дъжд се опитват да се натоварят с цената на всичко на прииждащите и вече обилно натежали лодки. След като паркът на “Жардини” те погълне, виждаш една от много критикуваните инсталации: лодка, извадена от дъното на морето, носеща трагичната съдба на множество мигранти, загубили живота си сред сините води около Италиля. Работата е на швейцарския художник Кристоф Бушел, озаглавена “Barca Nostra”, в превод – “нашата лодка”. На нея прииждащите, дали преборили се да оцелеят във водния транспорт или акостирали с поредната яхта, си правят “селфи” да се отбележат без да се замислят. И така, от една страна височинните яхти, от друга ръждивият скелет на трагичната лодка. Това наистина са интересни времена, в които живеем и някак иронично непрекъснато долавяме ехото на темата подобно тътен, разбиващ се в ламаринените останки на злочестия морски съд. Това е светът, в който живеем. Това е един естествен пърформанс на два контраста в едно. Пърформанс, който може да се види тук, където вперил поглед е целият свят. Светът слуша какво ще се каже от трибуната на изкуствата. И, ако вземем за пример как подобно събитие през 1937 г. предизвиква отзвук за войната в Испания из цял свят заради появилата се на изложбата “Герника” на Пикасо, то може би светът има какво да чуе и от тук. Биеналето е като своеобразен анализ на това как живеем. Затова е важно да сме тук, да бъдем част от световната художествена сцена, да си сверим часовниците и да използваме своя глас.
Сама по себе си темата на Ралф Ругофф е достатъчно политическа и препраща към изказ на Джон Кенеди от средата на миналия век, който от своя страна казва, че било китайско проклятие. Само че хитроумните китайци отричат това, превръщайки известната фраза във фалшиви новини. Това са времената, а всеки павилион ги интерпретира различно. Някои ги пречупват през националното с апел към света, като тези на Гана и Косово, други говорят за глобални проблеми като промяната на климата и замърсяването – Финландия, Испания, Франция, трети за свръх консумацията и повтаряемостта – България, Филипините, четвърти пречупват съвремието през нещо по-лесно смилаемо като танците, чрез които показват всички социални прослойки – Бразилия, Корея, Швейцария.
Напоследък в Европа гладът за новото насочва внимание към африканското или т.нар. черно изкуство. Тази тема се нанизва като броеница в паралел. В куратрския си проект Ралф Ругофф кани африкански художници да говорят по теми от борбата за граждански права до смъртта на първия Афро-Американски астронавт. Впечатление правят работите на Занеле Мухоли – южноафриканка, фотограф и активист, гей, работеща по теми свързани с идентичността в Африка. И ако последното масово представяне на Африканско изкуство през 2001 г. е с общ павилион, то тази година със собствени павилиони са представени държави, стояли встрани от най-конкурентната сцена на световното изкуство като Алжир, Гана, Кот д’Ивоар, Мозамбик, Мадагаскар, Южна Африка, Зимбабве и Сейшелските острови.
Павилион на Гана, Фотография: Мартина Стефанова
Редом до първите африкански павилиони със свое официално културно посолство се нарежда и България. И, ако според Марина Абрамович, “художникът присъства” (“the artist is present”), то ние ту присъстваме, ту отсъстваме. За 120 години страната ни има общо 5 участия. До някъде голямата пауза е и заради натискът на СССР в онези години, но демокрацията дойде преди 30 лета, което не оправдава отсъствието ни на световната карта на изкуствата. Ако тези цифри се разделят, то грубо се пада по едно участие на поколение. Да завъртим старата лента. През 1910 г. държавата ни участва за първи път с 23 художници. Отзвукът в страната е голям, но не се минава без критика. Ехото утихва и следва известна пауза докато вече сме във война като съюзник на Германия и Италия през 1942 г., поради което заемаме специално място на Биеналето с отделен павилион и надпис с големи букви на входа “България”. Истинска мечта. До големите. В последствие губим сградата, остават тези на Сърбия (бивша Югославия) и Румъния в самото сърце на Биеналето. Следва 1964 г., където под формата на салон бележим участие, а след него отново дълго затишие. Важно е да уточним, че като събитие от световен мащаб и на местна почва, поканата за участие се изпраща до моторът, който задвижва процедурата на национално ниво, не към художник или куратор. У нас това е Министерство на културата. Националното участие може да бъде представено също от участник или куратор от друга държава, но излъчено от участващата държавата. За сравнение може да дадем примера с Олимпийските игри. Външна политика, без която дадена държава не присъства на съвременната световна карта. Логично, Венецианското биенале в тези трудни времена представлява нещо като остров за свободен изказ и равнопоставено присъствие, място за общ диалог.
Венеция 2007 г. по време на биеналето, Източник: Весела Ножарова
След дългото затишие с идването на демокрацията започват нови опити за връщането ни на световната карта за съвременно изкуство. През 1999-а България е представена почти нелегално с проекта „Важно съобщение“ на Недко Солаков и Яра Бубнова, където се разпространяват картички с анонс ”правилното” участие на държавата ни в предстоящото биенале, но пророкуването на Недко така и не се реализира до 2007 г. Тогава кураторката Весела Ножарова и художниците Правдолюб Иванов, Иван Мудов и Стефан Николаев представят държавата ни. Следва 2011 г., когато за участие в Биеналето от българска страна са посочени художниците Греди Асса, Павел Койчев, Хубен Черкелов и куратора Джордж Лукс. Някои неясноти при избора им тогава предизвикат стихийно недоволство.
Правдолюб Иванов с работата си „Паметта е мускул” (Memory is a muscle), Венеция 2007 г., Източник: Весела Ножарова
„Вино за откривания” (Wine for openings) на артиста Иван Мудов, Венеция 2007 г., Източник: Весела Ножарова
Подобно на картичките на Недко Солаков през 2017 г. художничката Ния Пушкарова прави пърформанс, разхождайки се из градините на Биеналето с голям надпис на гърба “Bulgarian pavilion”, насочвайки внимание към неговата липса. Ние сме неуловимото присъствие, това за което се говори, но никой не го вижда.
…До тази година, когато най-накрая чрез конкурс бе избран проектът на Вера Млечевска “How we live” с художниците Лазар Лютаков и Рада Букова. Темата е достатъчно неутрална и не е пречупена през призмата на националното и вътрешно социално-политическo устройствo, определящо мирогледа ни, а подхваща глобалните проблеми, като света на консумацията. Проектът е една фина критика към процесите на производство, на артефакти, предмети и тяхната функция в социалната реалност. Поставя се темата за идентичността между глобалното и локалното в сферата на консумацията. Така и изложбата подобно на концептуален цех преповтаря това във всичките си зали и стои напълно достойно сред останалите. Повече, лично от артистите тук.
Български павилион, Артисти: Лазар Лютаков и Рада Букова, Фотография: Мартина Стефанова
Сега разбираш значимостта на участието ни тази година. Сега, когaто официално се завръщаме на световната карта със свое културно посолство. Тук сме след десетилетия отсъствие. Отново част от трибуната на свободния изказ, към която гледат всички. Отново имаме своя глас и дано имаме шанса да говорим по-често или поне на всеки две години, като множество други държави. Да сме “present”, да присъстваме. Само да не стане… като в “Туин пийкс” на Дейвид Линч, “ще се видим след 25 години” (или най-близкото кратно на 2 до това число…).
Павилион Литва
Носител на голямата награда “Златен лъв”
Заглавие: “Слънце & море” / “Sun & Sea: (Marina)”
Художници: Лина Лапелите, Вайва Грайните и Ругиле Барзджюкайт
Куратор: Лусия Пиетройусти
Локация: Marina Militare, Fondamenta Case Nuove 2738c
Фотография: Мартина Стефанова
Една от впечатляващите точки на настоящото издание на Биеналето, където е представена дистопична oперна инсталация с песни за ежедневния живот и политическата криза. Павилионът трансформира интериора на историческата сграда на пристанището в комплекса Марина Милитаре в изкуствено осветена сцена на плажа, пълна с пясък и всички морски принадлежности, разположени на долния етаж, докато достъп зрителите получават само на втория, за да наблюдават случващото се отгоре. На входа може да си купиш и плоча със записите. Интересен е по-задълбоченият подход към пространството, който ни кара да се замислим как проектираме и използваме средата около нас. Безспорно този павилион е фаворит. Има политически песни и плажни сценки. Забавно е. На фона на огромния поток от участници и проекти, такова изкуство се отличава. Кара ни да се замислим с какво то би могло да бъде то по-добро от, да речем, една живопис и каква трябва да е тази живопис, за да доведе до подобни вълнения.
Павилион Индия
Заглавие: Нашето време за бъдеща грижа / Our time for a future caring
Художник: Атул Додия, Ашим Пуркаястха, Г.Р. Иранна, Джитиш Каллат, Нандалал Бозе, Руммана Хусейн, Шакунтала Кулкарни
Куратор: Робина Кароде, директор и главен куратор, Музей на изкуствата Киран Надар
Локация: Арсенале
Фотография: Мартина Стефанова
Чрез различни форми на изкуството в павилиона е представен незаличимият спомен за Махатма Ганди в чест на 150-тата годишнина от неговото рождение. Работите относно начина му на живот и личностна философия резонанират из асиметричната архитектура. Посланието отправя поглед в бъдещето с призив за внимателност и едно общо, споделено такова. Изложбата е донякъде документална, преплетени са исторически моменти чрез директна или косвена асоциация с Ганди или сцени на въображаеми срещи като рефлексия върху съвременното критично мислене, създавайки възможност за ново търсене, изследване на понятието за свобода и действие. Ганди не е фиксиран във времето и пространството, той продължава да бъде все по-актуален в един все по-насилствен и нетолерантен свят.
Фотография: Мартина Стефанова
Павилионът започва с постери от конгреса на Харипура през 1938 г., преминавайки през “марша” за мир – инсталация от множество сандали върху стена. Впечатление прави спускащата се мъгла, през която може да се мине и, върху която се прожектира историческото писмо на Ганди до Хитлер. В духа на доктрината си за всеобщо приятелство Ганди започва писмото със „Скъпи приятелю“. Едно силно послание, отправено към интересните времена, в които живеем…
Фотография: Мартина Стефанова
Павилион Гана
Заглавие: “Свобода на Гана” / “Ghana Freedom”
Художник: Фелиция Аббан, Джон Акомфра, Ел Анацуи, Линет Иадом-Боаки, Ибрахим Махама и Селаси Аууси Сосу
Куратор: Нана Офориата Айим
Локация: Арсенале
Фотография: Мартина Стефанова
За този павилион се говореше, че може да вземе “Златния лъв”, само че Литва умело му го измъкна. Първото участие на Гана във Венецианското биенале говори за свободата, не само тази, която си извоюва през 1957 г., но и тази на индивидуалността през шест от любимите си артисти. Темата е по песен, съставена в навечерието на независимостта, а тогавашният президент Куам Нкрума е голям поддръжник на изкуството. Изложбата изследва развитието на свобода в различни форми и модели във времето: от общата – витрината от картини на Линет Иадом-Боаки за „нормализиране на черното тяло, в глобален канон, който исторически го е изключил“, към индивидуалната, като първата жена фотограф в страната – Фелиция Аббан. Работите са пречупени през националността и енергията на овалното пространство, част от което е измазано с местна почва, докарана от Гана, създаваща солено-тинестта засъхнала миризма, типична за там. Накрая се завършва с инсталация подобна на дърво и мрежа с пушена риба, добавяйки още един аромат, създавайки по този начин сетивна връзка. И тук си представяш как рибата се е окаляла в морската тиня, а миризмата става по-силна от изкуството и искаш да бягаш до най-близкия източник на вода. Почти до морето. В Гана.
Фотография: Мартина Стефанова
Павилионът е посветен на покойния куратор и арт критик Окви Енвезор, един от най-влиятелните хора в света на изкуството според ArtReview. След Биеналето изложбата ще отпътува до родната Гана, в подкрепа на вътрешния туризъм.
Павилион Косово
Име: “Семеен албум” / “Family Album”
Художник: Албан Муя
Куратор: Винсент Оноре
Локация: Арсенале
Фотография: Мартина Стефанова
На конфликта винаги му се дава лице и то обикновено е това, което обикаля всички медии по света. Така по време на войната в Косово през 1998-1999 г. такива лица стават деца-бежанци от няколко снимки, превръщайки ги в символ на войната и травмата по това време. Днес, двадесет години по-късно художникът Албан Муя открива тези деца, за да разкаже техните истории. В павилиона той показва три емоционално въздействащи клипа, разказващи за обстоятелствата около травматичните снимки, съпроводени с разсъждения за влиянието на изображенията върху медиите и общото ни разбиране за войната.
Една от историите разказва за млада жена, която като бебе бива сложена в печка от майка си, която от своя страна била помислила, че бебето е умряло от студа…
Клиповете резонират със съвременните бежански вълни и повтарящи се обстоятелства по целия свят. Още едно силно послание към интересните времена, в които живеем.
Исландски павилион
Тема: “Chromo Sapiens”
Художник: Shoplifter / Храфнхилдур Арнардоттир
Куратор: Бирта Гуджонсдоттир
Локация: Spazio Punch, Giudecca
Фотография: Мартина Стефанова
Художничката Shoplifter / Hrafnhildur Arnardóttir, гостувала в България през 2015 г. по време на ДОМА Арт Фест: Нордика”, организиран от Арт Фондация ДОМА, превръща склада на павилиона в „гигантски психеделичен пух“, който помага на посетителите да се свържат отново със своето първично аз. Този павилион се бе представил не само добре с артиста и инсталацията, но откриването му беше истински фурор: колоритни хапки с мини зеленчуци и коктейли с ядливи сламки, които превкусваха исландската хеви метъл група HAM. След тяхното излизане на сцената бяха заличени всякакви идентичности, полове и възрасти, образувайки една обща маса от екзалтирали хора, макар и вокалистът да наподобяваше повече рок звезда от латинска Америка в края на 70-те.
Фотография: Мартина Стефанова
Инсталацията е лабиринтно пътуване през пещерни камери, една размита абстракция на природата, чиято повърхност покрива с цветна синтетична коса изцяло вътрешността на пространството. Работата наподобява обърната грива на звяр, някакъв жив организъм с космат корем. Пейзажът омайва и стимулира сетивата. Има някаква магия в това, защото след като си погладил всичко, полежал навсякъде и премерил всеки косъм, очакваш то да оживее.
Френски павилион
Заглавие: “Дълбоко Виж Синьото около теб” / “Deep See Blue Surrounding You” / “Vois Ce Bleu Profond Te Fondre”
Художник: Лара Прово
Куратор: Марта Кирзенбаум
Локация: Жардини
Фотография: Мартина Стефанова
През мазето в развалини, за което се твърди, че е началото на плановете на художниците от френския и британски павилиони да прокопаят дупка помежду им, минаваме през еуфорично пътешествие на носителката на най-престижната награда за изкуство Лара Прово. От тъмнината се качваме на втория етаж в контрастираща бяла зала, където в застиналата вода от Муранско стъкло по пода плуват странни натюрморти от мобилни тлефони, клони, яйца, морски създания и гълъби с фасове. След тях вдигаме тежки завеси, за да навлезем с място, където като продължение на застиналия морски пейзаж с наситено човешко присъствие художничката ни поставя в пластмасови столове и самолетни седалки, за да гледаме видеото – основната работа на Прово – видеото за потока на съзнанието и пътешествието от Париж до Венеция: смокини, голи гърди и мъж, скачащ от френския павилион.
Фотография: Мартина Стефанова
Цялата работа е едно сюрреалистично пътешествие през течна среда с много пипала, поставяйки ни в застинало пътешествие по вода с въпросите кои сме ние, откъде идваме и накъде отиваме. Утопична посока към един идеал, но през множество спирки, където всеки е оставил своята следа.
Павилион Филипините
Заглавие: “Островно време” / “Island Weather”
Художник: Марк Юстиниани
Куратор: Тесса Мария Гуазон
Локация: Арсенале
Посещението на този павилион подобно на Исландския ни пренася в други светове, този път матрични. Свали си обувките и се изкачи върху един от изящните острови, построени от многослойни огледала, създаващи ефект на безкрайност. Ако се вгледаш надолу в бездната ще откриеш множество предмети, растения и купчина документи, които я прекъсват.
View this post on Instagram#philippinespavilion #biennaledivenezia2017 #lanimaestro #manuelocampo
Художникът Марк Юстиниани разсъждава за хилядите острови, които съставляват Филипините с препратка към колониалната история на нацията, околната среда и социалните въпроси. Един от островите е със стълба, водеща към върха като наблюдателница за тайфун или циклон. Това също е знак за факта, че първата обсерватория в Далечния Изток е установена именно във Филипините.
Фотография: Мартина Стефанова
“Времето не е само атмосферно време, става дума за състоянието на света, какви могат да бъдат непостоянните ситуации и колко уязвими сме“, казва кураторката Тесса Мария Гуазон. Позволявайки на зрителите да преживеят работата чрез ходене по нея. Юстиниани подсказва, че матричните острови и бездънни ями създават „един вид виждане за това колко всъщност измамно е всичко”. Ако те е страх от височини, определено ще ти се завие свят да гледаш в тези 50 метрови дупки. Но после си стъпваш на краката и си казваш, че не всичко е така, както изглежда. Преглъщаш и преминаваш напред.
Павилион Белгия
Отличен с почетен диплом
Заглавие: “Кучешки свят” / MONDO CANE
Художник: Джос де Грютер и Харалд Тис
Куратор: Ан-Клер Шмиц
Локация: Жардини
Фотография: Мартина Стефанова
Павилионът наподобява локален музей на стара Европа с човешки нелепи автоматизирани фигури, изобразяващи професии от фолклора и бита, залепени в съвременната реалност. Част от фигурите са в централната част, част зад решетките, ограждащи страничните вдлъбнатини на залата. В центъра са занаятчиите: обущар, каменоделец и мелничар, докато страничните са като паралелен свят, от където надничат зомбита, поети, психотици, луди и маргинали. Тези два свята съществуват в едно и също пространство, макар и да не го осъзнават. Пространството е изпълнено с песни, жални викове и труд. Едновременно красиво и грозно. Една реална измислица за психотичното състояние на съвременните общества, сгънати в себе си, където традицията е изградена като убежище. Без цинизъм или морализъм, но критично и противопоставящо се на статуквото. Определено може да загубиш много време из детайлите или да чакаш поредната нелепа кукла да запее или заплаче.
Фотография: Мартина Стефанова
Ян Фабр и неговата златна скулптура “Човекът, който измерва облаците” (паметник за мярката на неизмеримото)
Куратор: Джоана де Вос
Локация: Градина на Palazzo Balbi Valier, Grand Canal
Фотография: Мартина Стефанова
В близост до българския павилион от Гранд Канал се вижда специалния проект в публична среда на Ян Фабр. Това е девет метровата скулптура на мъж, покрита със злато. Облечен в съвременни дрехи, той стои на стълба с протегнати ръце към небето, държейки линия. Заглавието на работата идва от историята за легендарния Робърт Страуд, който по време на освобождаването му от затвора Алкатраз е заявил, че от този момент нататък ще “измерва облаците”. Ян Фабр прави също така препратка към гръцкия философ Протагор: „Човекът е мярка за всички неща”. С подобна на гърците грамадна монументалност, скулптурата заявява стремежа на човека към все по-големи висоти, както и желанието му за превъзходство, и това да направи себе си единица за измерване на всичко.
*До 24 ноември 2019 г.
Изложбата “Luogo e Segni” (“Място и знаци”)
Куратори: Муна Мекуар и Мартин Бетенод, директор на Пунта дела Догана
Локация: Punta della Donna, Dorsoduro, 2
Фотография: Мартина Стефанова
Изложба носи името си от картината, включена в шоуто “Луого е Сегни / Luogo e Segni” на пренебрегвания в своето време художник Карола Рама и обединява над 100 произведения на 36 художници от Pinault Collection. Основните акценти включват преливащите застинали картини на Алесандро Пианямор и водните съдове от метал и стъкло на Рони Хорн, като и двете работи резонират с лагуната на града.
*До 15 декември 2019 г.
Люк Тюйманс: La Pelle / Кожата
Куратор: Caroline Bourgeois
Локация: Palazzo Grassi, Campo San Samuele 3231
Нежен и ефирен в мрачна поетика с разчупени и неприемливи композиции, Люк Тюйманс ни повежда през едни от най-тъмните глави на световната история, посрещайки ни с първата си мозаична картина, направена през 1986 г., вдъхновена от скиците на преживелия Холокоста Алфред Кантор. “La Plle” (“кожата”) е името на тревожното прозиведение на Курцио Малапарте от 1943 г., описващо военното смутно време и мроалния колапс. Изложбата представлява ретроспектива на белгийския художник с над 80 картини от 1986 г. до днес, обхващайки всичко – от фашизъм до чистата глупост и както художникът отбелязва: с “автентична подправка на реалността”.
Фотография: Мартина Стефанова
*До 6 януари 2020 г.
Джоан Джонас: Ocean Space / Океанско пространство
Куратор: Стефани Хеслер
Локация: Church of San Lorenzo, Castello 5069, Campo San Lorenzo
Потъваме в океаните чрез мултимедийната инсталация на една от най-големите американски художнички Джоан Джонас, което открива “водното посолство” в съживена венецианска църква от 9-ти век, която е била затворена за обществеността повече от 100 години.
*До 29 септември 2019 г.
Базелиц – Академия / Baselitz – Academy
Куратор: Косме де Бараняно
Локация: Gallerie dell’Accademia, Dorsoduro, Campo della Carita 1050
Мартина Стефанова
Кураторът насочва вниманието към връзката между творчеството на художника и италианската история на изкуството, препращайки към престоя по време на резиденция на автора във Флоренция. Докато гледаш изложбата може да те заболи главата да се въртиш надолу, тъй като тя включва не само картини, рисунки и скулптори на известния германски художник Георг Базелиц, но и множество от емблематичните му “обърнати” портрети.
*До 8 септември 2019 г.