Привет. Както и да застанем, носът ни все сочи към петъка. Добрата новина е, че ако не си зяпаш постоянно часовника, може и да усетиш как в последния ден от работната седмица голямата стрелка на цъкалото има способността да се задвижва по-грациозно и по-бързо. Целта е скорошно безаварийно приземяване в уикенда.

Уикендите са малко като дъгата; изглеждат добре отдалеч, но изчезват, когато се приближиш до тях.

Джон Шърли

Междувременно пред нас стои кикотещото се доказателство, че черно-бялото мислене може да ни докара единствено черно-бели учебници.

А в някои случаи не е съвсем сигурно дали е по-добре да се намираш от страната на главата или от страната на опашката.

На този етап отговорите на важните житейски въпроси може и да са ни леко клюмнали, но все още държим на добрия вкус.

Свързваме жичките за необходимата положителна настройка, която да ни носи лежерно по вълните към уикенда.

Докато трупаш излишни нерви, предназначени за някой друг, същият ги подминава весело с едно помахване на ръката.

Нещо като Арнолд Шварценегер и нов ученик във фитнес залата, който не е напълно сигурен какво точно прави там.

Юлиан Вергов пък развива малко по-бърза скорост и по всичко изглежда, че е напът да стигне до приятната страна на нещата преди всички останали.

Иначе целите в петъка са съвсем достижими – свеж букет в ръка и една усмивка на лицето, на която да не й позволиш да тръгне да повяхва.

Усещаме все по-отчетливо полъха на морския бриз и думите на Ърнест Хемингуей: Всичко, което е далече от морето, е провинция. Честит петък!

Четете всеки ден преглед на социалните мрежи в egoist.bg