Да почнем с чисто футболния елемент. ЦСКА стана носител на Купата на България. Започна турнира от1/256 финал, която фаза доскоро бе известна предимно на участващите в неяаматьорски тимове и даже жените на играчите не им вярваха, че излизат в срядада ритат за Купата. Състезаващи се във В група, където цял сезон игра мачове сохранители, сервитьори, шофьори, ентусиасти и тук-там някой застарял футболист,който все още е подвластен на тръпката да порита някой мач, „армейците“триумфираха с трофей за първи път от 5 години.

Преди 5 години„червените“ също спечелиха Купата. Мачът на Националния стадион бе гледан от едва 15 000 зрители и бе срещуСлавия – столично дерби. Онзи ден финалът бе посетен от над 2 пъти повечезрители – а бе срещу последния в А група тим на Монтана. Случи сенай-посетеният мач между български отбори от началото на века. И има защопобедата с 1:0 срещу Славия да бъде статистика, която само най-запаленитепомнят, докато двубоя от 24.05.2016 да се нареди сред ярките моменти висторията на родния футбол.

Отборът на ЦСКАднес е съставен само от български момчета и повечето от тях дори не бяхамечтали да облекат червения екип допреди година. Единият вратар е по-възрастенот треньора Христо Янев и помощника му – Владимир Манчев. Капитанската лента ведин от мачовете през сезона за 25 минути бе на ръката на 14-годишния защитникВалентин Антов. Повечето играчи получават заплати в размер на няколкостотинлева, което е в голям контраст с възнагражденията от времето, когато отборътдълбаеше в дълговата спирала през годините. Много футболисти с добри футболникачества от последните сезони ще бъдат забравени, докато настоящият капитанБорис Галчев с 10-те си бели дроба и сърце на мамут се нареди сред легендите наклуба.

Защотопостижението на „червените“ е това, което прави футбола най-великата игра.Подвигът, романтиката, символиката – тези неща стават все по-потиснати отфинансовата и административна страна на най-популярната игра, че все по-рядкоимат своите прояви. Светът обикна английския шампион Лестър заради същото. А унас жаждата за такъв футбол, за който да може да разказваш, е огромна. Кое отпоследните години бихте разказали на следващите поколения така, както преднитепоколения са разказвали на вас? До онзи ден – нищо.

Вместо ЦСКА дабъде съкрушен и да се разпльока на дъното, тимът се отскочи от него катопружина. Но това е за тима, футболът в ЦСКА е повече от жив и неслучайнозарадва и вдъхнови феновете. За първи път минава цял сезон без интриги всъблекалнята, извадени джобове, саботиране на треньори и звездомания. Простоима футбол. Ами другото? Там където кашата продължава да си е все каша? Там етегавото.

Ярката светлина от факлите на феновете, отразена вКупата, все още не изглежда достатъчна, за да освети бъдещето на клуба.

Точно предигодина темата ЦСКА също владееше спортните, а и не само, медии. Спекулациите сбъдещето на отбора от тогава, а и отпреди това – не са спрели и за миг. Сигурнодокато четеш този текст, ще изпълзят още вести от типа – документалнинеуредици, кандидати за оздравители, нови търговски дружества, преименувания наотбори, промяна на формата на А група, половината БФС ще каже едно, другатаполовина на БФС след 4 минути ще обясни как това е невъзможно. Кашата еповсеместна, а наказани от това са именно тези, които не само, че нямат вина зауправлението на клуба, ами му вдъхват впечатляващ живот – футболистите ифеновете.

Радостта отКупата ще отмине скоро. И отново в края на май никой не знае къде ще играеЦСКА. Ще го има ли ЦСКА и как? Настоящото търговско дружество е в процедура понесъстоятелност, задето дължи пари на НАП (дълг, генериран години наред, привсе че ПФК ЦСКА АД всяка година е на загуба), както и на редица футболисти,агенти и странни сделки. ЦСКА е като КТБ – разграбен от едни лапачи, а сметкатаостана за балъците. Държавните институции опъват чадъри, няма да видимразследване, а за присъди е немислимо.

ЦСКА бе доведендо това положение след дълги години на задлъжняване и отлагане на последствиятаот това. Спекулациите с дълговете продължават и досега, като се очаква скоросъдът да се произнесе в какъв размер са те, но предположенията са, че тевъзлизат на между 25 и 40 млн лева. И подобно на американска финансовакорпорация, менящите се собственици на ЦСКА, а вероятно и отговорните занадзора институции като НАП и БФСпросто смятаха, че клубът е

Too big to fail

През годинитевъпреки индикациите за проблеми БФС бе в ролята на онази нелепа фирма,раздаваща нищо незначещия сертификат „Коректна фирма“, докато през последниясезон дали заради внезапен прилив на желание да се следва закона или по другапричина, просто не издаде такъв сертификат и прати отбора в трета дивизия. БФСпродължава действа така и няма гаранции, че друг клуб няма да има съдбата на „армейците“.По последни новини, както беше невъзможно участието на преучреден ЦСКА в новияформат на А група, така след една закуска при Бойко Борисов, се оказва, чеимало начин и след декрети в полза на правителствената стабилност, явно ще седейства в такава посока. Засега.

Просто се оказва,че в целия ни футбол най-високото ниво на професионализъм го имат едни момчета,които ритат във В група. И техните фенове, които събират пари помежду си, за даси изработят хореографиите, а не разчитат на спонсорски договори или общинатада им плаща автобуси за екскурзиите. Нито пък подкрепят отбора си за шепакренвирши.

Настоящитесобственици на клуба не са обявили какъв точно план за развитието му имат.Изневиделица се обявява, че е създадено ново дружество със собственици ГришаГанчев, Юлиан Инджов и Христо Стоичков, но липсва яснота какво и как ще сеслучи. Същевременно Васил Божков, който преди години твърдеше, че някой трябвада е луд, за да се занимава с ЦСКА, обявява желание да оздрави дружеството,което значи да се споразумее с кредиторите и да върне солидна част от все ощенеизяснените като размер дългове. БФС мълчи по-гузно от мързелив ученик,изпитван на дъската.

Това, което изядеглавата на ЦСКА – липсата на ясна стратегия и перспектива, продължава с пълнасила. Неяснотите около бъдещето на клуба са същите, каквито бяха миналатагодина.

Сред феноветенапрежението е голямо – пръкне ли се нов вариант, план или идея – тя веднагасъбира свои поддръжници и опоненти. Привържениците нормално стават всепо-скептични към всяка информация, защото се наслушаха на обещания, гаранции ипразни приказки.

Фенове на другиотбори също следят за това решението за ЦСКА да бъде законно. При това гоправят толкова зорко и под лупа, колкото не следяха държавните помощи за разнитрибуни, странните спонсорски договорки срещу обществени поръчки и какво ли ощене. Но са прави да се вълнуват най-много от бъдещето на ЦСКА, все пак презнастоящия сезон се доказа, че клубът дори от В група е в ролята на влекач набългарския футбол и неслучайно новината за поредната титла на Лудогорец всайтовете често не стигна и по 1000 прочита.

ЦСКА просто сепревърна в символ на мениджмънта в България – късоглед, алчен и разчитащ наинституционален комфорт да мине метър. Случаят ЦСКА е просто по-публичен, норедица предприятия от различни мащаби, както и дори немалко общини у нас, са вабсолютно същото дередже заради абсолютно същия престъпен управленски маниер иинституционална неадекватност.

Наказанието обачепадна върху плещите на тези, които не само нямат вина, а дадоха футболен урокна цяла България. И, сигурен съм, на всеки от отборите от А група му се еприискало да е на мястото на Монтана на финала. Не заради трофея. Зарадифутбола. 

Защото в лицетона ЦСКА футболът победи това, което го мачка също както мачка цялата ни родина– корупцията, безхаберието, наглостта и слабото управление. И именно тазипобеда направи този финал много по-важен и различен от онзи преди 5 години,забравения.