•
26 октомври 2015
Намерени в превода – в легло с комар, или как малкият човек е голяма работа… ама не точно.
Някъде през гладното лято на 91-ва, Станойчо Колев, наричан от единствения си приятелОйчо, въпреки желанието му за по-библейското Ной, нахлу в истинския живот така,както и в измислената ни фабула – неочаквано, но навреме. Едва завършил Първа английскатагимназия, да бъде наречен младеж, за него бе малко пресилено. Научил се от младда бъде стар, Станойчо притежаваше онази ирационална книжна мъдрост, която гоправеше да изглежда глупав в един все по-прагматичен свят. Над не, но лековстрани от нещата, той нехаеше за модата, не разбираше суетата и презираше лекотата, с която връстниците му ставаха нейна жертва. Обличаше сенебрежно, в черно. Черни кубинки, черни джинси и черна, само на лактите протритадо бяло блуза. Имаше дълга черна коса и рядка черна брада. Само бялото на очитему беше бяло. А също и зъбите, защото Станойчо бе много чист. Вярваше, че самочистото тяло може да бъде убежище на един чист ум и понеже четеше по няколкочаса на ден, намираше за нужно и да се къпе по няколко пъти. Станойчо вярваше,че е дошъл на този свят с мисия и мисията му е да го промени. А понеже светътне може да съществува отделно от хората, той бе решил да започне именно от тях.
Какво правятнай-много хора? Или какво хората правят най-много? Отговорът на тези двавъпроса за Станойчо бе само един.
Гледаттелевизия, ето какво!
Аудиториятай тогава нямаше особени претенции. Трето поколение израстваше, образоваше се иизчопкваше по малко информация за света от цензурирани новинарски емисии,петъчни руски филми за войната и предавания като „Бразди” и „Сбъклица и дрян“. За това, щом пазарът се отвори, той се опи от новата сироля на регулатор, повърна бразди и бъклици, за да си направи място, и лакомозапоглъща доскоро забранените новости. Броят на кабеларките прехвърли броя наканалите на новата семейна светиня – широкоекранният телевизор JVC, наричан на галено от всички живиеса.
Една откабеларките бе телевизия „МИР”. Собственикът й я нарече така от признателносткъм Бранимир Варадинов, главен секретар на околийския комитет на партията,който издейства лиценза й и който му беше баджанак, макар от около година да мубеше и нещо повече, както в родния роднински фолклор често се случва сбаджанаците. Телевизия „МИР” тръгна добре и точно заради това почувства нуждаот преводач, който да набива титрите на основното, което залегна в програмата й- отчайващи нискобюджетни екшъни, със странични ефекти по тежки и от телевизионните сеансина Кашпировски.
СтанойчоКолев получи работата на преводач случайно, доколкото вече написания сюжет набитието допуска подобни случайности, и понеже нямаше нито жена, нито дете, нитодори коте, които да го отклоняват от целта, скоро се издигна до шеф на своя отдел,нещо доста абсурдно, тъй като в отдела му работеше само той. Така, веченеобезпокояван и с авторитет, даващ му значителна независимост, Станойчопристъпи към изпълнение на своето свято дело.
Зрителите, които не знаеха английски език и които възприемаха филмите като резюме заживота на запад, в стремежа си да им подражават, постепенно заговориха на Вие снепознатите.
Заключен в сумрака на монтажната, с очи на оксиженист и съзнание на млад партизанин, тойпревеждаше филм след филм и ги пускаше за излъчване, пречистени като след неделнаизповед или неделна баня – една по-разбираема метафора в този географски район.Скоро хората загледаха кървави екшъни, в които убийци се извиняват, когато ейтака, за спорта, пречукват по някой нещастник; курвите не са маргинални иникога не казват на добрия, че к’во като им е спасил живота, те все още обичатлошия; пияни отрепки говорят като Шекспирови герои, а end-а е винаги happy и идва още с началото. Зрителите,които не знаеха английски език и които възприемаха филмите като резюме заживота на запад, в стремежа си да им подражават, постепенно заговориха на Вие снепознатите. Някои дори прокарваха позабравени вече думи като „моля“ и„благодаря“. Опашките за мляко не намаляха, но ръгането с лакти и предрежданетоизчезнаха съвсем. Говореше се даже за хора, преотстъпили не само реда, но икупоните си… Ефектът, който постигна Станойчо, бе по-сугестивен и от познатияпо-късно двайсет и пети кадър. Тези, които знаеха езици и проумяха абсурда,престанаха да гледат телевизия „МИР”, но пък те и не са се нуждаели отстанойчовите образователни методи.
Когатоне работеше, Станойчо бродеше по улиците, любуваше се на облагородените севъзпитаници и мечтаеше за национален ефир. А такъв тогава имаше само Канал 1. Тамобаче ползваха дублаж вместо титри, а дублажът се прави от екип. Значи щеше дасе нуждае от съмишленици и тук вече нещата се усложняваха. Отчаянието обаче е порокна дребните души, си казваше Станойчо, и запяваше тихо, но с оптимизъм, “Дано,дано, дано…” на Богдана Карадочева.
Беше доказал, че както само истински лошият може да бъде неподправено добър, адругото е просто ленност на характера, така и само простакът може да бъденеподправено вежлив. А какво повече от това, да знаеш, че си допринесъл някойда се изправи срещу природата си от десетилетия субкултурни натрупвания и даопита да я промени в името на нещо толкова абстрактно като бон тона.
Въвфилмите няма нищо от истинския живот. За сметка на това в истинския живот имамного от истинските лайна. Скоро Станойчо бе разобличен и вследствие – скорострелноуволнен. Не ми се говори какви последствия оказа това върху вече бившата муаудитория. Ще кажа само, че месеци на иновативен подход пропаднаха за има-нямадва телевизионни уикенда, след което, бродейки по улиците (вече имаше повечевреме за това), Станойчо виждаше само руините на една сразена империя.Простаците, научени от телевизията да откриват с най-малко съпротивлениевеликите истини в живота, се бяха опростачили съвсем. Пияните отрепки сиговореха като такива, при това ставаха все по-пияни. Курвите пак бяха хищни игорди. Мутрите пречукваха без извинение…
Съкрушенот безсилие, една вечер Станойчо се прибра у дома, разтвори книга и включителевизора за фон. Ако беше Канал 1, щеше да я чуе, там не ползват титри иозвучават всичко, и това щеше да промени неговия живот и живота на много другихора, не само у нас, а и по света. Но се случи кабеларка. По която тихомълком ис бледи титри се мярна, преди да се изниже съвсем, обявата:
ТЪРСИМ ПРЕВОДАЧИ ЗА ВЪНШНО МИНИСТЕРСТВО