Много отдавна ми се иска да започна текст с “ОХ!”. Една таква смесица между отегчение и раздразнение, прикриваща уменията за изреждане на поредицата известни синоними за теглене на майни. Впрочем всеки един текст отнасящ се до публичния живот у нас би трябвало да започва именно с това ОХ. Просто по-подходящо начало няма.

Та… ОХ!

Само за 24 часа според социалните мрежи българската култура се оказа първо атакувана, а после спасена. Шефът на НДК бе уволнен, заради корупционни практики, а после възстановен  (има ли или не корупционни практики и къде остава мистерия).

Само за едно денонощие по-голямата част от градските, будни и умни хора, вълнуващи се от обществените процеси преживяха с мъка отстраняването на Мирослав Боршош от НДК и после успяха да се възторгнат от новия клип на Азис, който наред с някакъв вой  “лелееееей” (в стил на професионална оплаквачка) засягал социални проблеми. Само едно денонощие в социалните мрежи разкри цялостната драма на не едно, а поне две (за да не кажа и три) изгубени поколения.

И все пак – едно по едно.

Денят е понеделник. Надвечер министърът на европредседателството Лиляна Павлова уволнява директора на НДК Мирослав Боршош с обвинения в злоупотреби. Самият Боршош пък отговаря във фейсбук, че отказва да подписва под натиск обществени поръчки несъответстващи на закона. Буквално за минути новината се разпространи мълниеносно. И, естествено, предизвика лавина от коментари. Силно разочаровани певци, актьори и писатели изтъкваха безспорните факти: под управлението на Боршош от дворецът на културата бяха изхвърлени гащите и сутиените, превзели етажите с вечни изложения в социалистическия мастодонт. На тяхно място се появиха различни артпространства – литературен клуб, театри; чалгата отстъпи на прекрасни представления.

Дотук добре. Изумление обаче буди фактът, че другата страна не бе чута. Лиляна Павлова обвини шефа на НДК, че дружеството работи без изискуемите по закон правила за обявяване на обществени поръчки. Нещо повече, по думите й през 2015 и 2016 година дворецът няма финансови отчети, за първата година загубите на дружеството са над 3 млн лева, а следващата скачат до 9 млн лева.  Отново по думите на Павлова външна одиторска фирма е открила редица нарушения при сключването на договори от страна на НДК.

Тези съобщения останаха нечути.  Нещо повече –  бяха неглежирани с обясненията: “Абе един човек нещо се опитва да направи и те искат да го разкарат”.

Разбира се, съобщението, че спортен мениджър ще застане начело на НДК пък съвсем запрати разговора в абсурдни висини.

Паралелно с това чалга идолът Азис пусна нов клип, който получи радостно одобрение.

Клипът засягал маргинални групи и така ги налагал в обществото, застъпвал се за правата им и прочие. Къде била тая смелост на поп изпълнителите; адмирации за Азис; ето така трябва да се държат звездите – да проправят път на обикновените хора. “Не, не – ние не харесваме песента, тя е чалга, но смелостта му е похвална” – така изглеждаха в кратце вербалните аплодисменти.

А тя песента, и той – клипът са едно и също. Истинска чалга, в случая не палава, а драматична. Така де – започва с “ЛЕЛЕЕЕЕЙ”…

Ох.

Всъщност казусът с НДК и казусът с Азис имат едно и също обяснение. Просто, но адски тъжно. И то е онова няколко секундно видео от Несебър, запечатало лика на България през 2017 година: 20-годишен кретен, каращ Мерцедес втора ръка, слиза от возилото, хвърля се да удари незряща възрастна жена. Междувременно колата тръгва по инерция, а оня по джапанки хуква да си я гони.

При тоя несебърски ген, ширещ се из цялата страна, гарниран с уранова вода, как градската среда отчаяно да не се хване като удавник за сламка за изхвърлянето на гащите от НДК.  Просто хората копнеят за нормалност. Не за висока култура, за нормалност. А нормалността означава в “дворецът на културата” да има поне опит за култура, а не опит за бельо.

Нормалност означава социалните теми да не бъдат игнорирани от инфлуенсърите. Когато това се случи, въпросните проблеми изгряват в чалга клип, и Азис получава бурна подкрепа.

Гладът за нормалност ражда чудовища.

Гладът за нормалност води до зорлем чалгизация. И в тая чалгизация се включва както Азис, така и НДК-то на културата.

Защото нечалгарското мислене означава наред с радостта от съществуването на Перото и театър Азарян да се запитаме: прикрива ли Бойко Борисов корупция на най-високо ниво. От една страна Лиляна Павлова обвинява Боршош, от друга – Боршош обвинява Лиляна Павлова. И двамата обаче си запазват постовете. Или и двамата са лъжци, или и двамата са крадци, или само някой от тях… Но факт е – и двамата са на постовете си.

Залисани в радост, че гащите няма да се върнат в НДК (това е важно) просто забравихме да питаме – кой е крадецът? И прикриван ли е от Бойко Борисов. Възможностите са две – Павлова или Боршош. Въпроси няма, защото сме заети с радост.

И докато несебърският ген е откровено чалгарско проявление, когато Азис направи “социален клип” ще му пляскаме. Не защото не е чалга. Защото е по-нормалната чалга от това да биеш сляпа баба и да си гониш колата по джапанки.

Гладът за нормалност, пичове, доведе до липсата на критерий. А няма ли критерий нормалността никога няма да се появи. Омагьосан кръг е тая работа. От него можем да пробваме да излезем като вместо да се радваме за Перото попитаме – кой е крадецът в казуса с НДК. А Азис си го наричаме с истинското име – чалга. Най-вероятно михлюзът от Несебър ще хареса песента. А клипът, дето налагал нормалност видите ли, няма да го разбере. Затова пак ще бие баби.