Напоследъкобществото е открило, че самото то си посяга. Обект е на насилие. Случват сеситуации на пребивания, жестоки убийства, нелепи убийства. Изобщо – хораталекичко осъзнават, че при някое стечение на обстоятелствата и те може да станатжертви на някой катил.

Катилите сискачат на бой за дребни пътно-транспортни неслуки, избиват се за крив поглед вдискотеки и ученици-катили се дебнат и нападат в гръб заради неща, коитонадали са от по-висока степен на важност от някоя дребна пуберска интрига.

Все повече хораизразяват възмущението си от агресията, въпреки че сигурно и сред тях има отонези катили, които бясно псуват, ако някой им се изпречка на пътя. А като сесрещнат двама такива подобни, често се и посбиват, въпреки че ако просто себяха разминали, щяха да са изгубили едва 12 секунди и животите им да продължатсравнително по-спокойно.

Каква е причината да има толкова агресия? Защо толкова много българи са заприличали на павиани в комуникационните си почини?

Отговорът е прост– защото сме прости. И взаимно се смятаме за прости. Най-простите хораобикновено имат най-много енергия в това да са тъпи и да смятат околните запо-глупави от тях. И нямат по-добра идея как да противодействат на това, коетонаблюдават, освен с насилие.

Може да карашкато див селяк, но за теб тъпак ще е някой, който пресича бавно или се влачи. Може да се смяташза най-големия Дон Жуан, но когато някоя те скъса – е, как да не ѝ обършеш 5-6шамара на тая заспала пача? Как да не нариташучителя на сина ти, защото тоя тъпанар отрича, че носител на половината ти ДНКне е поне вундеркинд по физика? Защо да не обереши пребиеш хора, просто доживели такава възраст да им дават едни мижави пари – с какво повече са ги заслужили от тебе?

Тъпотата у нас е на пиедестал.

И това е така,защото няма нищо срамно в това да си прост у нас. Даже е някакво качество, което тевписва в масовката, за да можеш да си спокоен – да не вземеш да изпъкнеш и да тенамразят.

„Вие сте прости,и аз съм прост, затова се разбираме“. Това е ситуацията. А в напечена ситуация глупавият човек е съвсем ирационален, лицето му почервенява, речниковият музапас се свежда до няколко псувни и междуметия.

И не ми кимайте сглава, смятайки че казвам някаква истина за околните. Всички до една или другастепен сме такива, защото цялото ни общество си е изградило такава среда. Среда,от която може да страниш, но не и да избягаш. А странейки, често само засилвашилюзията си, че не си прост и част от стадото.

Трябва да сеприсмиваме. Тъпотата трябва да е срамно качество. А не повод за гордост средвисши политици и селски идиоти. Трябва да се присмиваме над себе си, както и наддругите. Трябва да е унизително да си тъп. Така поне, като си много глупав, нямада имаш самочувствието да раздаваш право. Защото сега агресивните тъпаци сеят страх.

Нещо подобно на Ислямска държава, само че по-дезорганизирано. И наше.