Новината е, че Пловдив се нарежда до Лондон, Ню Йорк, Стокхолм, Токио и Мелбърн в календара на артист от ранга на Такатани за 2017-а, а първата му визита у нас изобщо става под синьото знаме и празничното 10-то издание на фестивала за съвременен танц и пърформанс ONE DANCE WEEK.

Като казахме синьо, нека цитираме пасаж от едноименната творба на култовия британски режисьор, артист, писател и страстен градинар Дерек Джарман, чиято Хрома: Книга на цветовете вдъхновява хореографията на Такатани:

… Синя Стомна Съскащи
Лениви дни
Небесно синята пеперуда
Люлее се на слънчогледа
Изгубена из топлината
На синкавожарката жега
Пеейки блуса
Тихо и бавно
Синьо на сърцето ми
Синьо на мечтите ми
Бавна синя любов
На делфиниумни дни…“

Откъс от Синьо на Дерек Джарман (1993), превод Станимир Панайотов

Джарман използва камера с 8-милиметрова лента за своите експериментални филми през 60-те и 70-те, а в средата на 80-те компютърният бум дава на Такатани достатъчно оръжия за обработка на картина, звук и образи в движение. И той ги прилага умело в полето на съвременното изкуство, създавайки визуалните ефекти и видео графиките на чудатите за онова време пърформанси и инсталации на артистичния колектив от Киото Dumb Type.

Критиците и публиката по света все още са във възторг от „нова вълна“ на световната културна карта, която идва от Страната на изгряващото слънце. Dumb Type не просто създават невиждана, дори невъобразима визуална и звукова среда на сцената, не просто скъсват с каноните за драматургия и хореография, установени и повтаряни многократно преди тях. Те засягат много дълбоки, човешки и философски теми чрез най-съвременните технологии и поглъщащи ефекти.

 

Създаден от разнородна група студенти от местната Академия по изкуства – музиканти, танцьори, актьори, програмисти, архитекти и т.н. – Dumb Type акцентира върху универсални проблеми като борбата с климатичните промени, с вируса на ХИВ/СПИН и загубата на зрение (пряко свързани биографиите на Дерек Джарман и на първия артистичен директор на Dumb Type Тейжи Фурухаши),  социалната апатия, претопената от машините чувствителност на хората, с подсъзнанието, природата и още, и още.

 

В последствие Такатани става артистичен ръководител на групата, но участва в общи проекти с други творци на световно ниво, сред които носителят на Оскар за филмова музика композитор Ричи Сакамото и легендарната художничка Фуджико Накая, която преди седмици броени месеци показа нейните скулптури от мъгла в лондонския Tate Modern.

Макар да е един от големите майстори на визуалните изкуства, Такатани се вглежда в много по-различни теми, като значението на цветовете за начина, по който виждаме света, например. С типичното японско уважение към природата, той превръща водата, във всичките й агрегатни състояния, в медия – изложби на лед от Северния полюс и фотографирани снежни кристали, инсталация от планктон и пееща гора, светлинни ефекти за изкуствената мъгла на Накая, водни аквариуми като платна за прожектиране на образи и послания, даже и направлявана от компютър водна матрица, така че падащите капки да образуват букви и символи.

 

Днес говорим за дигиталните изкуства и технологии като за нещо нормално, неизбежно, ежедневно дори. И точно тук е проблемът.

Палците ни се издължиха, хоризонтът се скъси до няколкото педи, колкото уж да не удряме чела в телефоните, социалните мрежи преливат от клипове и живи снимки. Виждаме света през мобилните устройства, мониторите и строените в решетки милиони пиксели. Възприемаме реалността през дигиталното й копие. Ако нещо не е онлайн, то не съществува. Ако нещо не е заснето, паметта ни бързо го забравя.

 

Иронията на нашето време е, че можем да запечатаме всичко в най-дребни детайли – пяната на морските вълни, пеенето на птиците, лицето на любимия рано сутрин, нощните проблясъци от тирантите на старите тролеи, летящия домат по бялата фасада на властта, регистрационния номер на идиота, който ни засече на кръстовище…. – и дотам свършва всичко.

 

Хрома, както подсказва името, е взрив от цветове в търсене на първопричината. На смисъла. На същността, спипана като заложник, обгърната от многоцветна, ярка опаковка от изкуствено генерирана светлина. Какво прикриват дигиталните образи? Лъжат ли ни? Или просто ние доброволно предпочитаме да гледаме случващото се около нас през екраните?

 

Хрома идва точно навреме, за да ни накара да замислим по тези въпроси – и далеч не само. Това е безподобен спектакъл, който смества хай-тек ефекти и наука с философията на Аристотел, Нютон и Гьоте, с танца и театъра. Самият Такатани създава хореографията, така че да вплете вътре основните етически проблеми, които Dumb Type изследват през 30-годишната си история. Това е пътуване във времето, пътуване през самите нас.

Гледайте Хрома на 6 октомври и на 7 октомври от 19:30 часа в Дом на културата Борис Христов в Пловдив. Спектакълът е част юбилейното издание на фестивала за съвременен танц и пърформанс ONE DANCE WEEK.