За първи път прочетох за историята на двамата – Стефано и Джорджа – във FinancialTimes. Наглед нищо необичайно – двойка съпрузи, големи шефове в модния бизнесне понасят напрежението и се оттеглят на спокойно място с децата си, за дазаживеят влюбено и щастливо. После ми попадна материал в Condé Nast Traveler ипак се зачетох – не е случайно, дали да не го потърся този Стефано?

Фактите- хотелът San Lorenzo Mountain Lodge е разположен в южен Тирол на мястото наловна хижа от 16-и век. Самият Стефано, бивш шеф на Escada, купува мястото през2005 година, през 2010 го пуска като луксозно скривалище за десет души, търсещипълна почивка. Разбира се, Стефано разказва за козите и дървата в нашия ниразговор, но пропусна да отбележи, че наблизо е специална площадка захеликоптери, отоплен външен басейн и подземна кухня с личен готвач. Звучи точнокато скривалище, да проверим.

В туристическия бизнес обичат думата “гостоприемство”.Привидно думата няма нищо общо с иновациите, но вие опитвате и двете.Разкажете.

–     На първо място трябва да подчертая, че аз идвам от модния бизнес.В този смисъл има доста различни начини, по които аз интерпретирамгостоприемството. В предишния ни живот, така наричам онези 25 години, когатосъс съпругата ми работихме в модния бизнес, избирахме все по-трудно хотели, вкоито наистина можем да си починем. Често трябваше да си почиваме след почивка, такасе случваше, ако ме разбирате. Например, когато избирахме така наречените “chalets”във Франция и Швейцария, разположени в планините, все по-често се връщахмеразочаровани от тях. Оставахме с чувството, че гостоприемство за собственицитее хубавият хардуер. Какво имам предвид – хубава сграда, хубави уреди, хубавообзавеждане, но без никаква душа.

И когато решихме да променим живота си изцяло, да напуснем модниябизнес, първото нещо беше да обърнем наопаки в главите си значението на думата“гостоприемство”. Първото, което решихме – ако ще се занимаваме с такъвбизнес, ние самите трябва да бъдем домакини на нашите гости. Собственикът не есамо и единствено собственик, той трябва да бъде на първа линия. Да направимтака, че да се отнасяме към нашите гости като към приятели.

На второ място, да имаш красива къща, не е достатъчно. Разбирасе, имотът е първата, начална точка от гостоприемството, но в никакъв случай неи последната. Финалната точка е да предоставишонзи тип преживяване, който не може да се купи само с пари. Това може да сеслучи само, ако ние сме там, във всеки момент.

Пример?

–     Ще ви дам пример. Едно от нещата, които нашите гости обичат даправят, защото ние сме там 24 часа в денонощието, е да секат дърва в гората снас. Само си представете – в един момент те излизат с една брадва и отиват вгората. Озовават се буквално в средата на нищото, за да насекат дърва. Нагледнещо просто, но не всеки може да го предложи. Защото ние се грижим за сигурността,за това всичко да е наред. Трябва да имате определена страст, за да сезанимавате точно с тази страна на “гостоприемството”.

Друго нещо, което правим, е да каним децата с нас, за да дояткозлетата. Това е един спомен, който остава завинаги у тях. Един баща мисподели, че когато синът му се върнал на училище в Лондон разказал разпалено научителя си, че вече може да издои коза. Колко други деца в Лондон могат дакажат същото? Това е луксът днес. Не става въпрос за пари, а за това да бъдемзаедно с гостите си в този момент.

Връщате гостоприемството към истинската му същност, така ли?

–     Точно така, търсим определена автентичност. Оказва се, че внашата ниша, в нашия пазар, хората наистина търсят подобни изживявания. Те не винагитърсят това, което струва повече пари. Възможно е някои от тях да имат достапо-хубави къщи от нашата например. Те могат да имат всичко, но именно затоватърсят нещо различно.

И тази ваша концепция за гостоприемство се пренася и в морето,тъй като освен планински имате и морски хотел, ако мога така да опишакатамарана ви?

–     Да, пренасяме същата идея и на морето. Същата философия.Например предлагаме на гостите ни да прекарат цял ден с един местенпроизводител на моцарела, който се намира точно на брега.

И все пак – как избрахте локацията, интериора на първия силодж?

–     Въпросното място закупихме още докато работихме в модниябизнес. Идеята беше тази къща да бъде нашето място за почивка. Един ден решихмеда имаме къща в планината, която да бъде разположена буквално в средата нанищото. Искахме да намерим място, в което – ако искаш да си сред природата, давидиш животни – просто трябва да отвориш вратата. Тоест – за да видиш животни,просто правиш няколко крачки, но ако искаш да видиш други хора – трябва тикола.

Не всички ще повярват, че модният бизнес е тежък. Казват си -хубави дрехи, манекенки, пътуване…

–     Но ние търсихме място за презареждане, за пълна почивка. Знаетели, модният бизнес наистина е много тежък, изтощителен. Подобно място нитрябваше, за да може не само тялото, но и мозъкът да отпочине. Не беше лесно даго открием. Пет години търсихме, от 2000 до 2005 година. Постройката бешеот 16 век. Реновацията не се оказа толкова трудна в техническо изпълнение, нотрябваше да се съобразим с конкретните разрешения за промяна точно на тазисграда, на това място. Все пак постройката е с историческа стойност.

Що се отнася до интериора, идвайки от модния бизнес, ние имахмедоста конкретна идея за това как бихме искали да изглежда къщата. Като цяло,интериорът беше направен от съпругата ми, а за изпълнението се доверихме на местнимайстори и занаятчии.

Какво научихте от модния бизнес за лукса? Какво всъщност елукс?

–     В последните години модата стана доста масова. Глобализациятаунищожи концепцията за лукса. За да може една компания да има глобалноприсъствие, тя трябва да предлага продуктите си навсякъде по света. Хората вКитай, Великобритания и Щатите виждат едни и същи неща. В същите магазини. Товане е лукс. Това е глобализация. В моите представи луксът е нещо уникално, ексклузивно.Да предлагаш продукт, който не е масово достъпен. И не е нужно просто да е скъпо. Дори в нашия лодж направихме всичко по собствен дизайн, за да няма възможностсъщите интериорни решения да бъдат налични и на друго място. Бешетрудно, но ни достави наслада, защото имахме конкретна идея какво точно искаме дапостигнем. 

Помните ли първите си клиенти?

–     Разбира се, помня много добре, бяха италианци. Сега италианцитеса доста по-малко. Имаме клиенти от целия свят.

Спомням си, докато реновирахме къщата, едно от изискванията беше,че не може да променим размера на вратите. Вратите обаче бяха доста ниски.Представете си – да имате врата, която е висока едва метър и 62 сантиметра. Нопък това добави към автентичността на къщата. Първите ни клиенти, италианците,бяха високи към метър и 90 сантиметра. Бях много притеснен, защото можеха даудрят главата си всеки път. Веднъж видях един от гостите ни с очевидна ранана главата и очаквах как ще се оплаче от вратите. Но те бяха много доволни от всичкои ни казаха изобщо да не се притесняваме: “това е наша грешка, Стефано, нетвоя”, увериха ни тогава. Точно тези клиенти дойдоха още два пъти след това.

Проект Иноваторите на егоист и Дарик радио е вдъхновен от Innovation Starter. Заедно вярваме, чедобрите идеи и иновативния подход помагат да се развиваме. Всяка седмицаКонстантин Вълков представя хора с различни професии, които вдъхновяват.Проектът стартира в началото на 2011 година с интервюта с Ричард Куест (водещ вCNN),ЙоргенВиг Кнудсторп (шеф на Lego), Хидетоши Наката (футболист и предприемач), Енрике Пенялоса (кмет на Богота), Елиф Шафак и ИсабелАлиенде (писателки), Магнус Карлсен (световен шампион по шах) и много други. Интервю номер 68 в проектИноваторите: Стефано Барбини, хотелиер

Повече за Innovation Starter тук: