Всеки, който скоро е гледал последния филм на режисьора Кристофър Нолан – Дюнкерк – без значение дали го е харесал, или не – е забелязал едно нещо – огромното синьо и на моменти дори потискащо, смазващо пространство. Въздухът в този филм е друг, морето – също. И докато човек наблюдава развитието на фабула с исторически предизвестен край (евакуацията по море на английски, френски и белгийски части, блокирани от немски войски след битката край Дюнкерк през 1940 г.), няма как да не си зададе въпроса как би реагирал съвременният западноевропейски младеж, ако се окаже заклещен между брега и морето, докато куршумите свистят около него и небето не носи надежда за спасение, а постоянна опасност от бомбардировки.

Ужасите на войната остават в главите ни предимно картинни и далечни – обвързани са главно с вечерната емисия новини за събитията в Близкия Изток, но всяко задълбаване в темата се квалифицира като нехуманно. Като нещо, от което трябва да се избяга. Да игнорираш видяното обаче невинаги е най-доброто лекарство за старите рани. Остава въпросът до колко сериозно и задълбочeно трябва да се говори на т.нар. подрастващи за войната, за насилието. Подобно на филма на Нолан, който има наглед простичък сюжет, но пък силно внушение, победителят в категория Young Adult Fiction на Goodreads за 2016 г. от превежданата на над 50 езика американска писателка Рута Сепетис Сол при солта надскача жанра си, играе с реални спомени, за да възпита наново настоящето и да подготви бъдещето. И да напомни, че в царството на Посейдон всяка човешка война изглежда малка и незначителна. Заобиколени от морската шир историите за безчестие, предателство и смърт придобиват различен смисъл.

В Сол при солта американската писателка с латвийски произход Рута Сепетис възкресява спомените на последните оцелели от Вилхелм Густлоф – немски лайнер който отплава на 30 януари 1945 в изпълнение на операция Ханибал – евакуация на немски войници и цивилни по време на настъплението на руската армия. Според немските архивисти този ден на борда си корабът е качил 10 582 пасажери при капацитет от 1900. Половината от тях са били деца.

На кораба, който обещава спасение и свобода, сред украинци, евреи, немски, латвийци и поляци съдбите на четирима бегълци се оказват неразривно свързани. Всеки един от тях е от различна страна, всеки един от тях е преследван от своята лична трагедия, над която е надвиснала сянката на войната.

Литовската медицинска сестра Йоана, красивият прусак Флориан, носещ мистериозно писмо от високопоставен нацистки офицер, невинното и беззащитно полско момиче в розово плетени шапки Емилия, немският войник Алфред крият раните и тайните си, но за преживелите военните ужаси кошмарът продължава и далеч от брега. Видяна през детските очи, жестокостта на времето се оказва още по-страшна.

Скоро след отплаването Вилхелм Густлоф е забелязан от съветска подводница и е торпилиран, оставяйки хората на борда в ледените води на Балтийско море. Смъртта си на борда на немския лайнер според оценките намират 9343 души, което превръща потъването на кораба в най-голямата трагедия в историята на корабоплаването, чиито следи обаче и руската, и немската страна се опитват да заличат.

Ужасите, привидно плод на авторовото въображение, и малките актове на  героизъм в творбата  превръщат Сол при солта от Рута Сепетис в една от важните книги за Втората световна война, чрез която цяло поколение ще се запознае с  трагедиите, формирали облика на миналия век. И именно затова си струва да се говори.

„Бяхме невероятна група – влюбено бременно момиче, добродушен обущар, осиротяло момченце, сляпо момиче и жена гигант, която непрекъснато се оплакваше, че всички ѝ пречат, а всъщност заемаше най-много място в сравнение с всички останали. И аз – самотно момиче, което тъгуваше за семейството си и се молеше да получи втори шанс.

Бяхме непознати, докато не се превърнахме в семейство.

А посланието към нашето семейство беше ясно.

Бягайте за живота си.”

„Ние, оцелелите, не сме истинските свидетели. Истинските свидетели, притежателите на отвратителната истина, са удавените, мъртвите, изчезналите.”

Примо Леви

Най-забележителна книга на 2016                               Най-добра книга на 2016

(New York Times)                                                                (Amazon)

Най-добра книга на 2016                                                 Най-добра книга на 2016

(Goodreads, YA Fiction)                                                      (Publishers Weekly)

Смразяваща… могъща… обсебваща.                            Съкровена, изключителна, изпипана до съвършенство… брилянтна.

(Washington Post)                                                               (Shelf Awareness)