България, 2017

Режисьори: Кристина Грозева, Петър Вълчанов, Любомир Младенов, Надежда Косева, Теодор Ушев, Владимир Люцканов

Сценарий: по разкази на Георги Господинов

 

Шест истории на Георги Господинов през погледа на шест екипа, в които е пълно с познати имена. Вярваме, че най-важното за всеки филм е ‘за какво се разказва’ и знаем, че когато Георги Господинов разказва пластовете са много, емоциите и образите се преживяват лично. Ще успеят ли да ни развълнуват от екран така както ни вкарват в размишления, когато ги четем на хартия? Защо не.

 

САЩ, 2017

Режисьор: Крейг Гилеспи

Сценарий: Стивън Роджърс

 

Алисън Джени вече има и Златен Глобус, и Оскар за ролята на майката на Тоня Хардинг – Лавона Голдън. И докато емоциите от Олимпиадата и фигурното пързаляне са ни още пресни, да върнем малко лентата назад в един от най-атрактивните спортове. Какво се случва отвъд ледената пързалка и тройния аксел и каква е истината за този сензационен скандал от историята на фигурното пързаляне? Отговорът не е само един и зависи на чия история искаме да вярваме. Комедия, плюс документалистика, плюс спорт, плюс един-от-филмите-на-2017 – трябват ли ни още причини, за да сложим Аз, Тоня сред задължителните заглавия от СФФ.

 

България, 2017

Режисьор: Светослав Стоянов

Сценарий: Светослав Стоянов

 

Екипът на Последните черноморски пирати този път е в категорията Българско късометражно кино с история за баща и син, които трябва да намерят път един към друг след 35 години разделен живот. Ролите са поверени на Деян Донков и Михаил Мутафов и гласуваме доверие на този половинчасов кино проект, защото понякога кратките форми са достатъчни да ни дадат храна за ума и да ни разчувстват дори повече от тричасов епос.

 

Германия – Франция, 2017

Режисьор: Фатих Акин

Сценарий: Фатих Акин, Харк Бом

 

Фатих Акин винаги майсторски бърка в душите, понякога с красивото, по-често с мрачното. Заглавието е еднозначно какво ще ни причини този път и честно казано не сме сигурни дали можем да издържим история, в която майка губи сина и съпруга си в бомбена атака и стига безутешна до дъното. Но преживявайки на филм най-страшния от страшните сценарий за нашия собствен живот, може би ще открием и зрънце надежда, че изход винаги има.

Музиката е на Джош Хом от QOTSA, който за първи път композира саундтрак за цял филм.

Германия, 2015

Режисьор: Вим Вендерс

Сценарий: Бьорн Олаф Йохансен

 

Ако сте пропуснали това фестивално заглавие преди две години, сега може да наваксате с триизмерната версия. Тежък сюжет, успокояващи близки кадри на красивото лице на Джеймс Франко, има ли живот след смъртта, изкуството лекува ли болката, колко време трябва да мине, за да забравим. Най-големите екзистенциални въпроси, поднесени с умереност и автентичност. От филмите, които трайно ни припомнят за себе си, независимо колко отдавна сме ги гледали.

 

САЩ, 2017

Режисьор: Брет Моргън

Сценарий: Брет Моргън

 

Идеята на филма е била да ни покаже една изключителна жена и ролеви модел много преди Тръмп да стане президент и да избухне скандалът с Харви Уайнстийн. Но ето че дори в новия контекст филмът на Брет Моргън вади от архивите на National Geographic над 100 часа заснети кадри за Джейн Гудол – природозащитничка, учен, вдъхновяваща личност, която трябва да покажем на днешните момичета и момчета като пример за всичко, за което се борим и говорим днес.

 

Великобритания, 2017

Режисьор: Лили Фини Занук

Сценарий: Щефан „Скутер” Вайнтрауб, Лари Йелен

 

Да преживяваме най-големите преди да са ни напуснали. На живо пред сцената, със слушалките вкъщи, с широко отворени души в кино салона. В това вярваме и не пропускаме възможност да се докоснем до съвършените акорди, които лекуват разбити сърца, откраднати умове, изпразнени души. Клептън е Бог, но защото по-големият Бог от него го е прекарал през повече изпитания отколкото един не-Бог може да преживее. И го е дарил и с таланта да излива мъката си в акорди. Живот в 12 бара ни среща с изключителния музикант през собствените му думи и песни и тези на най-близките му хора, много от които вече не могат да ни дадат това, което Клептън все още може. 135 минути изкуство.

 

Германия, 2016

Режисьор: Лиляна Марино де Соуса

 

Да превърнеш най-голямата световна трагедия на нашето време в комедия звучи немислимо. Да си присмиваш на ИДИЛ, да правиш комедийно шоу за телевизия в страна срината със земята, да живееш в бежански лагер и да съхраниш чувството си за хумор. Изкуството на движението е свеж поглед към бежанската криза, разрастването на ИДИЛ и съдбовните решения, оставени на младежта в Сирия. Слагаме го в списъка с интересни заглавия, защото искаме да видим как може да се смееш, когато целият свят плаче заради твоята мъка.

 

Шверция-Германия, 2017

Режисьор: Рубен Йостлунд

Сценарий: Рубен Йостлунд

 

Златна палма от Кан и номинация за Оскар за чуждоезичен филм – категорично поставят Квадратът в един от малкото неамерикански филми, които със сигурност не трябва да пропускаме. Объркващ, шокиращ, отвъд зоната ни на комфорт, странен, забавен и необичаен поглед към обществото, изкуството, емпатията и липсата на такава, политическата коректност, високия стандарт и дребнавостта на тривиалното. Филм не за всеки, но със заявка за провокация и дебат.

 

Румъния-Германия-Чехия-България-Франция, 2018
Режисьор: Адина Пинтилие

Сценарий: Адина Пинтилие

 

Когато 38-годишна румънка грабна Златната мечка за най-добър филм на Берлинаре преди седмица, въздъхнахме с “Е хайде де, кога и ние.” Втори прочит на надписите ни успокоява, че сред продуцентите на филма е и българската Агитпроп и се чувстваме още по-съпричастни към приза на Адина Пинтилие и нямаме търпение да видим с какво е трогнала взискателното жури на един от основните кинофестивали в календара.

Хора от различна възраст, със и без недъзи откриват своята сексуалност, търсят интимност, споделят желания и предразсъдъци. Тема интересна както сама по себе си, така и във времето на #metoo, когато мнозина се притесняват дали вълната срещу сексуалното насилие няма да се превърне в прокламация на асексуалността. Категорично не, според нас и се надяваме филми като “Не ме докосвай” да го подкрепят.

 

САЩ, 2017

Режисьор: Пол Томас Андерсън

Сценарий: Пол Томас Андерсън

 

Благодарение на този проект видяхме за първи път любимия ни Джони Грийнууд от Radiohead с фрак и вратовръзка. Номинацията му за оригинална музика го сложи в една категория с великани като Ханс Цимер и Джон Уилямс и смятаме това за огромно признание. Невидима нишка спечели Оскар за костюми и имаше още шест номинации, включително за Motion Picture of the Year.

Лондон и британска мода от 50-те, химията между Пол Томас Андерсън и Даниел Дей-Луис, която знаем от Ще се лее кръв и вероятността това да е последния филм на актьора (заявил през миналата година, че смята да се пенсионира) са само част от червените точки в графата да-се-гледа-задължително.

 

САЩ, 2017

Германия-Франция-Испания-САЩ
Последната творба на Вендерс ще ни отведе на дъното на океана, по крайбрежието на Нормандия и сред пясъците на Сомалия. Двама души и техните мисии, които ги разделят на хиляди километри, заедно с класическа любовна история, поверена на изумителната Алисия Викандер (ще я помним завинаги като Ava от Ex Machina) и синеокия шотландец Джеймс Макавой. Не си спомняме Вендерс някога да ни е разочаровал, отиваме не с високи очаквания, а с отворени за визуално и емоционално преживяване сетива.

София филм фест с прожекции и в Бургас, Пловдив и Варна – ще продължи до между 7 и 29 март 2018