Родният им Лестър спечели купата, а те изпяха пророческото си “Underdog” пред четвърт милион души. По-голямо вдъхновение от това здраве му кажи. Екстазът на 2016 се е отразил чудесно на Kasabian, защото For Crying Out Loud е всичко, което очаквахме от тях, че и повече. Танци, инди, малко диско, китари, рефрени, тотално изтрещели видеа и пак танци.

Damn не, ами DAMN. Миналата година малко се бяхме изплашили, че Kendrick ще се окаже по-скоро преминаваща комета, отколкото ярка звезда, но не би. Каквото и да се случи до края на 2017, малко вероятно е DAMN. да изпадне от топ 10 на най-значимите албуми за годината. Етикетът “the voice of a generation” не се слага лесно, но в неговия случай е оправдан, защото историите, които разказва, са много повече от плакатното #BlackLivesMatter.

Всичко, което имахме да кажем за този албум, го казахме ТУК. Сега само слушаме и си представяме “Picture a shithouse with no fucking drains/Picture a leader with no fucking brains.” Всъщност няма какво да си представяме, той е тук и само такива като Уотърс ни спасяват от него.

Тези са от Аляска, но правят музика като за плажно парти с много коктейли и огромни слънчеви очила. “Feel It Still” е в пъти по-голямо от “Shape of You”, по наше скромно мнение, и категорично го обявяваме за хита на лятото.
Я, в чашата само лед е останал!

Десетте парчета от I See You бяха най-стоплящото и светло нещо в безкрайно дългия януари. “On Hold” и “Say Something Loving” продължават да са в on repeat плейлистите ни за 2017, а The xx са в лайнъпа на почти всеки голям фестивал това лято. Който ще ги слуша и гледа на живо, да почерпи.

Незнайно защо най-големите музикални медии нещо не обърнаха внимание на този албум, но според нас в него има поне 4-5 златни парчета. Покрай тях открихме и супер симпатичната Bishop Briggs, а общият им кавър на “Love On The Brain”, смеем да твърдим, e един от редките случаи, в които римейкът е по-добър от оригинала.

Да, готови сме да спорим, след като го чуеш!

Тук сме малко раздвоени, защото с ръка на сърцето признаваме, че очаквахме повече. Но май винаги е така като си се пренавил след шест сушави години. И все пак не можем да не сложим Humanz сред най-значимите музикални случки на изминалите шест месеца. Най-малкото заради историческото “We Got The Power”, в което някогашните смъртни врагове Деймън Олбърн и Ноел Галахър пеят колко се обичат.
Какво мисли Лиъм по въпроса ли? “Listen, nobody gives a fuck what Liam thinks about anything,” отговаря Ноел и ние се съгласяваме.

Какво като не е нов албум, а юбилейно издание за 20-годишнината на OK Computer с няколко неиздавани парчета? Кълнем се, че “I Promise” ще е бъде сред най-красивите песни, които ще чуем през 2017. Видеото към него е всичко, което Radiohead някога са били, са и ще бъдат.
Огромни.
Както някой беше написал в коментарите под него “Chris Martin wishes he was Thom Yorke every single day of his life.” Абсолютен факт. Coldplay имат ново парче от миналата седмица, но изобщо няма да го споменем. Говорим си за музика писана през 1997, която две десетилетия по-късно продължава да ни къса сърцето.
No Surprises.

Да правиш музика от 25 години и да вдигаш летвата все по-високо хич не е лесно. Spoon ни изненадаха супер приятно с горещите си мисли и смятаме, че заслужават специално внимание. Освен едноименното парче, харесваме още “Can I Sit Next to You” и “I Ain’t the One”. Пускай го целия, после ще ни благодариш.

За разлика от много други области, в музиката – жени колкото искаш. Слагаме Lorde в този списък, не за да сме политически коректни, а защото в Melodrama има много музика, но не и излишна мелодрама. Докато вещерската мания продължава да държи света в плен, Lorde ще има запазено място сред най-известните. Както заради формата, така и заради съдържанието на това, което прави. Дори нас успя да омагьоса, а вече сме на години.