Контекстът също е важен – срещаме се по средата на т.нар. извънредно положение, центърът на София, късна сутрин, той – Владимир Живков, автор на книгата “Потъналите кораби по българското крайбрежие. Тайни и загадки. 77 кораба” – се приближава с будни очи, а аз неловко гледам ту към очите му, ту към ръцете. Чакам вече няколко дни тази среща с нетърпение на малко дете, и ето го – носи в ръцете си онзи пожълтял плик, в който са книгата и картата. Картата на потъналите кораби по българското крайбрежие, цели 77 на брой, както и описание за собствениците на тези кораби, за товарите им, за причините на потъването, какво ли още не…

Кой би предположил, че след чаша кафе и нито дума за коронавируса, ние се впускаме, страница по страница, в това богатство. Дори е някак неловко, разговорът е така спокоен и приятелски, да започнем “официално” интервю, но все пак включвам диктофона…

Фотография: Владимир Живков

Кой е първият и последният кораб, който постави на картата?

Сложен въпрос, защото не си спомням (смее се). Занимавам се с това 24 години вече, наложи се да се занимавам с бизнес, тъй като имах необходимост от средства за закупуването на подводно оборудване. След това отидох в Тюленово, после участвах в подводни археологически проучвания с Историческия музей на Каварна, съвместно с военните водолази. После това се превърна в традиция. Около 15 години по-късно заедно с Военноморския музей – Варна в една експедиция открихме един потънал кораб, който не знаехме какъв е и от кога. След това се установи, че това е руския ескадрен миноносец от 1917 година, натъкнал се на мина пред Варна и потънал. Казва се “Лейтенант Пушчин”. Историята там е много интересна. Вижте, това са невероятни преживявания, защото са свързани с много сериозна подготовка на оборудването, след това с изключително внимание, тъй като се работи непрекъснато в екип. Изобщо винаги, когато се слиза под водата се работи в екип, не трябва да се изпусне нищо, за да не стане авария, да не се случи нещо неочаквано. Черно море е своенравно. През всичките тези случаи, когато съм слизал под водата – дали с по-подготвени от мен, или не – винаги съм с изострено внимание. Обикновено на север не знаеш дали водата ще е достатъчно бистра. Никога не се знае дали кораба ще се открие от първия път, дали лесно ще се спуснеш, дали времето ще е още хубаво, когато изплуваш, дали лодката няма да подскача от вълните и дали няма да се скъса или откачи въжето. Аварийно изплуване не трябва да се допуска, защото води  отчасти до непланирани действия, а това е опасно.

Труден момент, за който сега си спомняш, докато разказваш всичко това…

Трудни дни има, разбира се. Винаги има някакви трудности. Придвижваме се бързо с лодката. Трябва, да се гледат уредите. Един трябва да гледа напред. В морето плуват всякакви неща, греди, чували , найлонови торби,  дори варел със стърчаща тръба, трупове на животни, какво ли не… . Със скоростта ни, ако се срещнем с такъв предмет… Туби също така, шамандури, рибарски мрежи. Може нещо да се заплете около винта. Има вълнение, лодката не може да се фиксира на едно място. Естествено, не трябва да работи витлото , когато има водолази във водата. Не трябва да се минава близо до буйове и въжета. Всички тези неща трябва да се съобразяват инстинктивно… Някои биха казали, черноглед си, но не е така – просто трябва да се внимава. Тези неща не бива да стават. Трябва да се мисли  за лошото, което би могло да се случи.

Открил си 77 кораба, нали?

Да, точно така, толкова са описани в книгата.

Карта на потъналите кораби по българското крайбрежие на Черно море

Няма ли момент, в който историите започват да се повтарят и ти става скучно да откриваш кораби по дъното на морето?

Всъщност не съм слизал до всички кораби и правя това само през лятото. Някои ги няма, разграбени са, оглозгани, както се казва или разрушени от вълните. Някои от тях съм описал по информация от други източници. Не, никога не ми е било скучно. Защото никое спускане не е както предишното. Или дъното ще е различно, защото морето го е променило и ще излязат много подробности. Или пък няма да има нищо. Естествено, някой път се търси нещо, но не се намира. Това е част от цялото занимание. Неочакваността поддържа трепета и интереса, а добрият кадър оставя следа от приятните мигове.

Защо е това увлечение на хората към потъналите кораби, към изчезналите кораби. Дето се казва – има и други кораби, служили вярно, на които не се е случило нищо трагично.

Така е със скандалното, скандалното се търси и в медиите. Някой да е изчезнал, да е станала катастрофа, да, така е – това привлича, уви. Всяка морска трагедия пази своята загадка

По време на подготовката и плуването под водата със сигурност си се натъкнал на интересни хора, рапанджиите, рибарите, морските вълци, така да се каже. Разкажи ни.

Много са готини тези хора, много. Сериозни хора. При тях излишни приказки не вървят, не минават. Те те преценяват отдалеч колко струваш. Свикнали са с всякакви трудности. Лошото е, че този труд е много тежък, тяхната работа е такава. Не може да се прави цял живот. Изкарват се някакви пари, обаче като се разделят на свободните дни, когато морето е лошо или когато има аварии, това не стига. Това са и морските капитани, екипажите на кораби , професионалните водолази изобщо всички свързани с морето. Те са хора, които са свикнали да се справят с трудностите. Много са компетентни. Уважавам изключително опита им. Никакви номера не минават при тях. И ми е много комфортно да съм с такива хора, защото те са железни.

Една морска гозба, която сега би си направил, идва обедно време, ако сме с теб на морето.

Сварени миди и един лютив сос, с лук, домати, люти чушки и девесил. Докато пием капитанската ракия.

Владимир Живков, личен архив