Това са някои от въпросите, които вълнуват Антон Терзиев в живописния му цикъл Скришни игри. В него той демонстрира интереса си и към различните приложения и конотации на думата ИГРА. Играта е форма на комуникация, но една и съща игра ли играят играчите й, колко вида игра има в глобалното поле на политически експерименти и кого ползва резултатът им? Какво и от кого крият скришните игри? Има ли споделеност в играта, кой и с кого си играе във фокуса на публично-достъпния терен? Всички ли сме играчи и има ли разлика между играчите?

Платната са изградени от присъствието на няколко разпознаваеми основни елемента – национални знамена, масовка и челен интернационален образ. В някои картини са портретувани популярни герои от културата на забавлението. От играчки в ръцете на създателя си, те са еволюирали в катастрофични образи с профетически заряд. Есенция и причина за състоянието на колективния дух, удавен в бульон от първични субстанции.

Страхът от липсата на контрол над съдбата ни, ни кара да подозираме някого в скришна игра, в игра без феърплей. Заради същия страх набеждаваме невинни и си затваряме очите за истински отговорните. Физически или ментално, осъзнато или не, подчинението към играта е задължително условие. Споделеният правилник регулира движението ни. Зададеният норматив пък рамкира терена за изява – а той се простира от офис до контурите на държава, континент. Виждайки границите си човек може да реализира своя потенциал. Но кой освен утопистите на социалното инженерство имат „право“ да му ги сочат?

Подвеждащата конкретика във всяка картина от Скришни игри отпраща интерпретациите в различна посока. Общото е внушението за тревожност и опасност. За ситуация на ръба. Адекватна критична рефлексия на медийното пласиране на конфликтно съдържание и на забавление в комплект.

Hidden Games/ Скришни игри – 
изложба живопис на
Антон  Терзиев е в Център за култура и дебат Червената къща (ул. Любен Каравелов 15) от 7 до 30 септември 2017.  Откриването е на 7 септември (четвъртък) от 16 до 20 ч.