•
24 декември 2015
Любовна равносметка на една изминала година – в инициали, гарнирана с едно скромно желание, отправено към благия старец…
Скъпи Дед Мороз или Морозко,
Типично по руски решавам да ти пиша, за да ти съобщя, че Анушка пак разля олиото. Няма какво да се лъжем, нито бях послушна,нито заслужавам подаръци, а и силно се надявам да не си ме записал в телефонаси като „ул. Осоговска 9“ или „звъни след 00:00 ч.“. Проблемът е, че в края нагодината всеки си прави разни равносметки, но в женското съзнание списъкът определеноне е запълнен с „колко килограма свалих“ или „обичах ли се достатъчно през 2015г.“. Списъкът е само един и ако се публикува публично, сересетата, коитозапочват с „Абе тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак. .“ могат само дазамлъкнат в очакване. Та… на въпроса. Знаеш си ме, че не съм нито твърдевисока, нито твърде слаба, нито пък твърде глупава, за да привличам мъжетебезумно. Тая година обаче нещо се поотпуснаха нещата и сега се оказвам внеудобното положение да ти съобщя, че ако си решил да ме напляскаш по дупето забелите, които сътворих, вече работата е свършена… доста пъти. Достатъчно пъти.Обзорът ми кога, с кой и по колко, който следва е с единствената цел, да мипросиш скъпи ми Papai Noel, незаменими ми Colacho, доверени ми Noel Baba и дапогледнеш на мен със снизхождение.
Развратът се ражда от самотата и от бракувания шоколад в Била, а когато една дама се опитва да изтрие някого от сърцето си, тотова със сигурност е печелившо, както за таксиметровите компании, мобилнитеоператори, така и за гинекологичните кабинети. Частният сектор, подпомогнат от хилядиемоционално разстроени жени по планетата, процъфтява, а държавните институциимълчат по въпроса колко милиарди са се влели в бюджета от внос на италианскисладоледи и индийски книги за самопомощ, преди копеленцето да благоволи да сивдигне телефона. Изключвам китайските стягащи чорапогащници и немскитепрезервативи, които същите тези дами потребяват преди схемата да премине отприятно розова към лайняно драматична.
А обикновено така невинно започват нещата:
П. и В.
2014 г. беше шибана година. Откъдето и да гопогледнем. Изпуснах изгряването на Джорджано, не се снимах с Веско Маринов, аза капак и от Перник ми отказаха двойножителство. 2015 г. също ме съмняваше, но не щеш ли, светъл лъч огря сивото миежедневие. П. беше висок и едър, изключително енергичен, ако мога да перифразирам.И най-важното – работеше професия, свързана с големи резачки и тежки дървенитрупи, което ти подсказва как се справяше и извън горското стопанство на еднипо-приветливи ливади, така да се каже. Нещата вървяха розово, като в Червената шапчица, а той определеноизяждаше всички кифлички от кошничката. По стечение на обстоятелствата обаче сепояви В. Той не беше висок и едър, нито толкова енергичен, но жените имат склонносттавинаги да искат абсолютно противоположното на това, което имат, та В. спечели.Победата му помнят още и рецепционистите от хотела в гр. Лъки, където вместната бакалия купихме последните презервативи Onetouch и така обрекохме местното население от миньори и красивиродопски девойки, мори убави, на родолюбив разплод без предпазни средства.Гумичките бяха кокетно разположени до обикновените вафли от 10 ст. и вноснотоверо от 1 и 30. Космически секс, почти миньорски левъл.В. обаче не знаеше как да се справи с емоционалнонестабилни дами, които нямат нищо за губене и бързо изчезна като старите пари.Всъщност изчезваше три пъти, а след всеки следващ път сексът беше все по-хубави телефонът му все по-изключен.
Шест години безвъзвратно разстреляни петъци и безпаметно пияни гълъби, които объркват писмата и ги пускат в грешната пощенска кутия…
И.
И. се появи между другото, като съюз, свързващ двепрости изречения, а мисията му беше да слага пълен член и многоточие при всекиудобен случай. Той не ме харесваше, аз него също, така че нещата ни се получихаидеално. После обаче се случиха протестите, Волен нахлу в НАТФИЗ, а вбутаницата отпред И. срещна някой, който да харесва, за да не му се получаватнещата никога повече. Заведе я на концерта на Сашка Васева в „Мозей“ и искратапламна. Аз пък намерих К. и Т., но това беше временно, за да запълнят празнитеместа. Според Волфганг Изер понятието „празниместа“ или Leerstelle, цели да илюстрира рецепцията на литературния текст ивъздействието му върху потенциалния читател. При теорията на Изер читателятправи логически връзки и запълва „празните места“ в текста (тоест „измисля исвързва за себе си“ това, което би трябвало да се подразбира) спрямо собственияси жизнен опит, социалния и политически контекст, в който живее. Демек!Съчиняваш си това, което не е уточнил авторът, така че на теб да ти е ок. Е, отсъчиненията с К. и Т. излезе, че аз имам висше по българска филология, а теедва завършен 4-ти клас, така че писаното ни слово претърпя семантичнокорабокрушение.
Ж., Ю. и Я.
Когато стигнеш до най-звучните букви в азбуката,определено трябва да си наясно, че имаш проблем. Когато от трима мъже сеопитваш да сглобиш един, който горе-долу става, също. Мъжете с пари честорешават, че може да ти казват какво, кога и как да обличаш, събличаш или ядеш,но истината е, че малка пи**а се лекува само с голям джип, а в случаяи ти, и той добре знаете това. Знаят го и отавтомивката на Бъкстон, където много от онези, които също се лекуват, търсятпомощ и почистване.
Х. У. Й.
Абревиатурата не е случайна. Това, което ти се случва последните месеципреди празниците, също.
М.
Шест години. Шест години го чакаш да се сети, да се сетиш. Шест годинибезвъзвратно разстреляни петъци и безпаметно пияни гълъби, които объркватписмата и ги пускат в грешната пощенска кутия. Пеперуди на хероин, кореми,надупчени от кондуктори. Шест години без интернет и кисели краставички. Шестгодини на загубено време и спечелена цироза. Шест години на кокаинова поезия иотлежало уиски с отлежали поети, художници и случайни преминаващи. Основата на проблеманикога не се крие в настоящите дилеми, са казали древните. Затова скъпи ми FatherChristmas трябва да ти призная, че това всъщност е писмо за несподеленаталюбов. Писмо, което се моля да стигне до теб, преди и последните ми запаси отемфие да са дали фира, а аз окончателно да заспя до пълна загуба на емпатия внякоя квартална пряспа. М. е мечтата, която всички малки момиченца пишат схимикалка на гипса си, подарен им в комплект със счупенаръка от същата тази мечта. М. е малкото светло преди тоталното мръкване. М. е мирисътна окосени ливади рано сутрин и на прясно мляко с дюли. М. е това, което щеспре бежанската криза, миграциите и мигновеното глобално затопляне. М.,мамицата му, не се лекува с цялата азбука и отпред-назад и отзад (буквално) –напред. Ако ми подариш М, уважаеми ми Santa обещавам да върна старите цени навинетките, да довърша съдебната реформа, да поканя пак Камерън и да спра да разливам олиото.
И тъй като по празницитестават чудеса, о, мойобичан Viejito Pascuero, разчитам на искреното ти разбиране по моите личнивъпроси, (които естествено нямат нищо общо с онзи запис, в който държеше да сисамо по брада) защото понякога дори ние, простосмъртните циници, имаме нужда отмалко олио и релси.
И от един М., за да излезем извън тях. Понякога, о, затлъстели ми Sinter Кlaas,всичко, което отчаяно искат малките непослушни момиченца със свалени панталонки,е в края на годината последният да затвори вратата. Ама наистина.
Твоя: Анушка
ул. Осоговска 9
след 00:00 ч.