Ще започна с уговорката, че не си падам по проститутките.

Твърде лесно и на практика твърде евтино излиза, за да носи удовлетворение напонякога мазохистичното ми его. Притъпява ловния инстинкт. По-добре да сеприбереш сам с гол в ръката, нов номер на телефон, пълен с надежда и готов навсичко, дори и на бой, отколкото да си признаеш поражението и да отидеш”на клуб” или да си поръчаш от някой сайт.

Това е едната крайна гледна точка. Противоположната е, че използванетона услугите на професионалистки спестява нерви, време и в крайна сметка и пари.Един приятел, който е редовен клиент, дори предпочита да си викне момиче ощерано вечерта след работа, да му се наслади с пълноценни сетива и после даизлезе олекнал и спокоен да пийне с приятели. Макар че по-масовият избор несъмненое да потърсиш платена любов пиян по малките часове.

Няма правилен или грешен вариант. Прав ще съм, ако кажа, чене съм инвестирал толкова време в образование и спорт, за да си плащам за секс.Прав ще е и този, който каже, че не е работил толкова, за да се съобразява снечии чужди прищевки, настроения и свободно време.

Всичко това е субективно и може да води до спорове с часове.Но едно нещо е обективно и безспорно – “най-древнатапрофесия”съществува и не може да бъде изкоренена дори и внай-консервативните общества. Случва се даже и в Ирани Саудитска Арабия, къдетонаказанието за проституция може да достигнедо смъртна присъда…

Нашето общество не е консервативно, ами е по-скоролицемерно. 

Проституцията сама по себе си не представлява незаконна дейност унас, въпреки че има немалко осъдени по дефиницията за “нетрудови доходи понепозволен или неморален начин”. Законът обаче преследва конкретносклоняването към проституция, сводничеството и предоставянето на терен. За товадоколко го прави ефективно, можем да съдим по резултатите.

Всеки разполагащ с компютър и 50-100 лева, стига да иска,може да си поръча секс от десетки сайтове, включително и с откровени доабсурдност имена като ebemi.seили slivi.com. Занай-непретенциозните пък е достатъчно да се разходят по столичния бул. ХристоБотев между Петте кьошета и пл. Възраждане и уличните труженички (илипредрешени труженици!) сами ще предложат услугите си, започващи от… 10 лева.

Това лицемерно затваряне на очите на властта пред фактите ехарактерно за повечето посткомунистически държави, където не само чепроституцията е невъзможно да бъде спряна, но процъфтява и държавата не получаваникаква част от тези приходи.

Приятните изключения в Източна Европа са Унгария, Латвия идонякъде Чехия, където в един момент законодателят е осъзнал, че сексиндустрията е неизбежна и е добре да се максимизират ползите и минимизиратнедостатъците.

В чисто финансов аспект изследване от 2011 г. в Австралияпоказва, че в три от шестте щата на федерацията, където проституцията не ерегулирана законово, пропуснатите приходи за хазната от данъчно облагане са $96 милиона годишно.

Според публикация на Центъра за изследване на демокрациятаот 2009 г. годишната печалба на този нелегален бизнес у нас (вкл. парите отпроституиращи българки в чужбина, които се връщат в България) възлиза между 900млн. и 1,8 млрд. евро, като авторът Тихомир Безлов се застрахова, че голямачаст от информацията не е достъпна и реално може да се предположи, че ставадума за доста по-голяма сума. Но дори при това консервативно изчисление, приплоско данъчно облагане от 10% държавата губи между 90 и 180 милиона евро всякагодина, без да коментираме приходите от евентуален патентен данък, какъвто бихаплащали практикуващите тази професия.

Точно както при бизнеса с марихуана, най-заинтересовани от състояниетона сегашната законова уредба, са бандитите и корумпираните представители надържавата.

В началото на тази година в българския парламент се появизаконопроект за регламентиране на проституцията, но темата бързо отшумя и енай-вероятно да си остане така, както бе и при предишните дебати през 2007 и2012 г.

Няма да е изненадващо, тъй като висшите политици са част отиграта, те си другаруват с висшите мафиоти и получават финансови и другиоблаги. Част от другите е достъпът до елитни проститутки, каквито няма да видимв сайтовете или поне не в тези, за които споменахме досега.

Тъй като сме демократична държава, политическият и бизнеселит си нямат Киппум-йо -“Отрядът за удоволствие” от 2000 девици (поне в началото!) на възрастмежду 18 и 25 години на разположение на севернокорейския диктатор иприближените му.

Но си имат голяма част от моделите, участничките в конкурсиза красота, дори и ТВ водещите и певиците, които извън основната си дейност,”работят” нерегламентирано и доброволно срещу много сериозни суми идруги екстри.

Да не ги мислим тях – елитната проституция съществува по цялсвят и малко от достигналитетова ниво имат повод да се оплачат от участието си.Дане говорим, че излизането е сравнително лесно, много често и с брак.

Но каквостава с момиче в началото на пътя, което, притиснатоот беднотията или просто изкушено от добрите доходи, неизискващи квалификация,направи избора да продава тялото си като основна, а не съпътстваща дейност?

Пуска обяви в съответните сайтове, среща се с клиенти и сигледа живота. В един момент я поръчват на адрес, където правят секс с нея, безда й платят и против волята й, удрят и няколко шамара и й предлагат защитасрещу 50% от приходите. Ако продължи да упорства, яде много бой и или излиза отпрофесията, или се съобразява с новите условия. Ако въпросната”индивидуалка” има по-голям късмет, преди сводника ще я намериполицай, който да я пази именно от мутрите, както и при случаи на агресивни илинеплащащи клиенти, срещу твърда сума от порядъка на 2000 лв месечно.

Финансовият аспект, сигурността и човешките права не саединствените важни въпроси в случая, тъй като налице е и здравниятаргумент вподкрепа на регулацията. При наличие на съответното законодателство сексработничките биха били длъжни да посещават периодично здравни тестове, аклиентите – да имат право да проверят документа.

В щата Невада, където единствено в САЩ е позволена платенаталюбов, посетителите на публични домове имат право на компенсация от страна напубличния дом, ако са заразени по полов път и се докаже, че някоя отпроститутките там страда от същата инфекция.

Употребата на презерватив също може да се регламентира катозадължителна, а самата проститутка да си търси правата по съдебен ред, акоклиентът своеволно наруши тази норма.

В настоящото положение след натрупване на съответния опит ирепутация българските работещи момичета най-често хващат пътя към ЗападнаЕвропа, където изкарват значително повече, но работят в същите сводническимрежи, които се контролират от България. Един от многото нашенски парадокси задържава-членка на Европейския съюз е и фактът, че се намираме в топ 8 настраните-износителки на плът, в престижната компания на Тайланд, Китай,Нигерия, Албания, Беларус, Молдова и Украйна. Повод за съмнителна гордост ефактът, че 70% от куртизанките в Белгия и 90% от тези в Брюксел са нашисънароднички.

При ефективно вътрешно законодателство, осигуряващофизическата и финансова сигурност на секс работничките, здравен контрол иприходи в хазната, тази картина едва ли би изглеждала по същия начин.

Противниците на легализацията веднага ще изпищят, чеБългария щяла да се превърне в дестинация за секс туризъм и колко лошо е това –както направи изпълнителният директор на Слънчев бряг АД, след като презфевруари се заговори за споменатия законопроект. “Достатъчно беше заСлънчев бряг да се отърси от алкохолния туризъм, сега остава да предлагаме исекс услуги, с които да накърняваме името на комплекса”, коментира ЗлаткоДимитров пред “Дневник”. Защото в Слънчев бряг изобщо няма проститутки.Не. И България НЕ е дестинация за секс туризъм.

Аргументите на скептиците, дори когато не са пряко свързанис нелегалната секс индустрия, могат да бъдат предимно от емоционален и привидноморален характер. Все едно, че цялото ни общество здраво се придържа къмсемейните християнски ценности, а православната църква, например, е стожер наморала и активен коректив на лошите практики на светската власт и изобщо не езатънала до ушите в сребролюбство и разврат.

Някъде тук ще се появят и крайните феминистки, които щеревнат, че проституцията легитимирала мъжкото господство и превръщала жените вжертви, нищо че в големия брой от случаите никой не ги кара насила да работятточно това. За да млъкнат, ще ги посъветваме бързо да си вземат жиголо, белкимсе успокоят.

Най-рационалното опасение от регулацията е, че пазарът пакще бъде доминиран от средите на организираната престъпност, само че легално.Както е с хазарта. И с тютюна. И със застраховките. И с банките. И с авиацията.И с фармацията. И с пътното строителство. И с медиите. Но този модел е проблемна цялата ни държава и не е секторен. Нека поне да си плащат данъците!

До черната дата 9 септември 1944 г. в България е властвалаблагоразумната концепция, че “проституцията е неизкоренима и и затова епо-добре да бъде легализирана и ограничена от медицински и административенконтрол”. След това започва да се разглежда “като пряко наследство отбуржоазно-капиталистическия начин на живот” и така до ден днешен поинерция.

Цитатите са от статия на прокурора от Върховна касационнапрокуратура Васил Миков, публикувана в “Капитал” през 2011 г.,озаглавена “Законодателството по отношение на проституцията у нас еантидемократично, даже репресивно”.Авторът завършва с извода, че “припромени в законодателството трябва да е водещо разбирането, че борбата спроституцията не трябва да бъде заменяна с борба с проституиращите. Фокусъттрябва да бъде преместен от пострадалите върху организаторите”.

В тази посока не липсват разнообразни идеи от съществуващитеправилав други страни. 

Така например, в Латвия официално няма публични домове,проститутките нямат право да се сдружават и могат да работят само индивидуално.В Австрия е забранено да печелиш от проституцията на друго лице – т.е. законное да работиш, но не и да си сводник. В Турция пък бардаците са притежавани отдържавата.

Стига да има воля, може да се намерят правилните формули.Проява на здравословна креативност са витрините, познати от Нидерландия,пренесени и в Белгия и Германия. Като либерално и умно общество холандцитеизмислят и така наречените “секс кутии” или “sex drive-in”, популярни и вШвейцария и Германия – комплекс от преградени гаражчета, в които клиентът влизас колата си.По този начин останалите жители на града не са смущавани отналичието на проститутки по улицата, а самите кабинки са оборудвани с аларменбутон за сигурността на момичето.

Ако премахнем съпътстващите рискове и проблеми, в оголенвидсексът срещу пари си е съзнателен акт на обмен на блага между двамавъзрастни. 

Затова работата на една интелигентна съвременна държава в тазинасока се свежда до трикомпонента:

– да приеме факта, че “най-древната професия”(изразът принадлежи на Ръдиърд Киплинг от разказа”Върху градскатастена”, 1899) ще я има дълго, след като всички ние ще сме се превърнали впръст;

– да направи практикуващите я почтени жени (мъже), като импозволи да си плащат данъците за общото благо и да имат свои съсловниорганизации, които да защитават правата и интересите им;

-да гарантира законово елиминирането на насилието,принудата, рекета, трафика, болестите и участието нанепълнолетни.

И без пряка връзка с темата, но да се знае: свобода законопа!