През пролетта на 2016 бях поканена да участвам (като единствен представител от България), след конкурс, в пилотния проект на световнатарезидентна програма (Back Apartment Residency) за обмени CEC ArtsLink(Ню Йорк), която се проведе за първи път на териториятана Русия в СанктПетербург, а впоследствие и в Москва.

Изпускам полета. След втория опит,внимателно изгладената ми риза и сако в 4 сутринта са оправдани. Багажът езадвижен, а с него и аз. Доставена съм директно в Санкт Петербург. Именно отстарата столица тръгва моето пътешествие.

Русия не ми е чужда, била съм тук ипреди, по лични причини, но никога толкова рязко, толкова наведнъж,толкова отвътре.

Москва еград с много скрита красота. Петербург е просто красив град. В Москва може дасе движиш с метро или такси, в Петербург всичко може да се обиколи пеша. Както американският журналист Андрю Соломон описва всвоята книга при първото си посещение вРусия през 80-те:“За да се наслаждавате на Москва е необходимо да си намерите причина, трябва датърсите това, което на вас ще ви достави удоволствие. Докато за да сенаслаждавате на Петербург не са необходими усилия, всичко ви е под ръка.” Тазисентенция е валидна и днес.

Темата, с която заминах беше именнопроучване на новите течения в изкуството и това как се справят с тях в другитестрани. След като Източна Европа отвори врати за света, се оказа, чесъвременното изкуство се е зараждало активно през годините, умело скрито заджелязната завеса. Това е еднаестествена еволюция, развитие на цяла нова култура, настъпила след ерата намодерното. Така културните движения тръгват в двете посоки. Уви, нашетообщество изглежда консервативно и съвременното изкуство често е припознавано замодерно. И това се дължи до някъде на липсата на информация или повече събитияот този характер. Това беше и моята мисия, да отида в друга такава страна,каквато в случая беше Русия, и да видя, как вирее там този вид, нареченсъвременно изкуство, как се възприема и работи с него, освен признаването мукато един случил се историческо-еволюционен факт.

Оказвайки се в Петербург, първото нещо, което муидва на ум на човек, щом спомене изкуство, e ЕРМИТАЖът. Известенс множеството си обитатели – котките, превърнали се в негов символ, го възприемам като отправнаточка в моето пътешествие.

Oт 2007година насам към един от най-важните световни музеи съществува отдела заСъвременно изкуство. Не случайно 10-тото Европейско биенале за съвременноизкуство Манифеста се проведе именно там. В отдела работя шест сътрудника –предимно млади куратори. Основната му задача е изучаване и експониране насветовното съвременно изкуство, а също така и формиране на музейна колекция. Домомента отдела разполага с над 1500 експонати, като е провел над 40 изложби.Един добър пример за това, как класически музей може да бъде актуален и дапривлича нови публики. Защото новитепублики се вълнуват от световните тенденции, а световните тенденции гледат впосока – съвременно изкуство.

Инсталация Томас Хишхорн, Манифеста 10, Държавен Ермитаж 2014.

В момента на моя престой бях поканена на откриването на изложбата Реализми времонтираната сграда на музея, където трима художника, един британец, Митч Гриффитс, доста дързък, и двама американци Джим Шоу и Тони Мателли, също толкова големи имена катобританския си колега, оформят три версии насъвременния реализъм. Нов поглед върхустарата класика, реалистични платна с крещящи от тях фигури в библейски композиции -препратка към актуални, наболели световни теми. Посетителятпотъва из залите на новия отдел, сред платната, в търсене на моралът иправдата. Мащабна изложба, гръмки теми, остър детайл.

Изложбата на Митч Гриффитс, Държавен Ермитаж 2016. Снимка: prokulturu.ru

Инсталация na Тони Мателли на фоna na паноот Джим Шоу. Снимка: hermitagemuseum.org

Музеят амбициозно строи няколко нови сгради-филиали в различни градове из страната. Те,както и корабът-майка – Ермитажът, също ще работят в сферата на съвременнотоизкуство.

Беше ми интересно, какво провокира един класически музейда се занимава с новите движения в изкуството? Това си има своето логичнообяснение и вероятно, то не е повлияно от външните тенденции, ами от активнотоприсъствие на съвременното изкуство в публичното пространство на локално нивоза последните години. Обърнах се към един от главните куратори на отдела вЕрмитажа, Екатерина Лопаткина:

“Споредмен най-важните и интересни процеси са свързани с регионалните събития ипроекти, такива като Уралското индустриално биенале и Екатеринбургския филиална ГЦСИ (Държавния център за съвременно изкуство – за него ще стане думапо-долу в текста). Въпреки трудностите и проблемите с финансирането си, теправят блестящи проекти, които заслужено намират признание и в професионалнатаи публична сфери.”

Задавам ѝвъпрос, как една класическа структура, каквато е музеят, се решава на подобнастъпка в полза на съвременното изкуство. Процесът не е лесен и им отнема около 7 години: “..след дискусията през 1999 г. беше голямата конференция потемата, после през2006 г. проведохме симпозиум за това как си взаимодействатмузеят и арт-пазара, и съвременното изкуство. По това време се роди идеята за Ермитаж 20/21 – проект за изкуството на XX-XXI век. Впоследствие след като разбрахме, че вече събираме и колекция, беше образуван и отдела. Така в момента съществувати двете: проекта като стратегическа инициатива и отдела, като база зареализация на проекта.”

Впродължение допълва: “В Ермитажа имаотлични колекции на световното изкуство до 1917г., а после – дупка.”

“Да събираме имената на класиците от ХХ век сега е почтиневъзможно – най-добрите работи на музейно ниво са в колекции, на пазара гиняма, а ако се появят, то струват огромни пари. Затова единственият вариант заЕрмитажа е организирането на изложби от подобни автори, които помагат да сепреодолее този разрив във визуален опит.”

Предстоятмножество интересни изложби, като най-близка, споделя предстоящото събитие на съвременния белгийски художник Ян Фабр Рицарят на отчаянието, войнътна красотата, където авторът борави с класическата колекция на музея, а резултата ще разберем през октомври 2016 г.

Разхождайкисе през красивите аристократични сгради, останали от времето на рускатаимперия, се оказвам в един от бившите дворци на Екатерина Велика, разположен набрега на река Нева, през чиито прозорци се открива невероятна гледка на кораби, още повече аристократичнисгради и безкрайно небе над хоризонта на реката. Това е Държавния руски музей в Санкт Петербург.

Анди Уорхол в колекцията на Людвиг в Държавния Руски музей, Санкт Петербург 2016.

Временна изложба на американския художник Робърт Индиана, Държавен Руски музей, Санкт Петербург 2016 г.

И този музей, като един от най-големите в страната, от скоро има създаден отдел за Нови течения. Освен, че редовно попълва колекцията си както с руско, така исъс световно съвременно изкуство, от около двайсетина години е и собственик начаст от една от най-големите колекции за съвременно изкуство в света. Това еколекцията на Петер и Рене Людвиг, разположена в Мраморния дворец. Наричат гомузей в музея. И има защо. Колекцията е единствена по рода си в Русия от такъвмащаб и се състои от над 118 творби, каквото е първоначалнотодарение от германските колекционери, сред които едни от най-важните художницина XXвек: Пабло Пикасо, Анди Уорхол, Жан-Мишел Баския, Том Весселман,Микеланджело Пистолетто, Рой Лихтенщейн, Александър Бродский… списъкътпродължава. От тогава насам колекцията расте многобройно, такива са и условиятана семейство Людвиг при дарението. Впечатляващо е. В последствие разбрах, че през 90-тегодини Петер и Рене са били и в България, също с предложение за част от своятаколекция, но по неопределени причини, държавата така и не става собственик напроизведенията. Поне знаем, че сме на картата, в случай че някой чужденец отновореши да дарява интелектуалното си наследство.

Пристиганетоми в Русия бе посрещнато с емоционалната новина за сливането на две големиинституции, важни не само за двата основни града – Москва и Санкт-Петербург, но за цяла Русия,тъй като имат филиали из цялата страна. От една страна това е Държавният център за съвременно изкуство(ГЦСИ) – един от организаторите на конкурса за съвременно изкуствоИНОВАЦИЯ, Биеналето за младо изкуство в Москва, фестивалът за колекции насъвременно изкуство и едни от организаторите за подготовката на руския павилионна Венецианското биенале. От друга страна това е, оценявана като достатъчнотромава институция – музейно-изложбенияцентър РОСИЗО.

“Определено най-голямото събитие презизминалата година е сливането на Държавния център за съвременно изкуство иРОСИЗО – държавна изложбена компания, а ако говорим по-конкретно предаването наедното в подчинение на последното”, споделя ЕкатеринаЛопаткина. “Не ми се струва, че това еправилно и оценявам тази стъпка като развитие на консервативните тенденции зауправление на културата. Остава само да се надяваме, че ГЦСИ ще продължиработата си, а именно по начина както преди.”

Бързотосливане на двете институции изненада дори и служителите си. Из двата града,които посетих, бързо се разпространиха какви ли не версии. Една от тях беше, че подобно решение еприето с цел урегулиране на финансите в едно, а друга се посочвашескандалът, развил се през февруари за премията ИНОВАЦИЯ, когато главен неинноминант беше Петр Павленский с работата си Заплаха. Скандалниятхудожник се снима пред подпалените врати на сградата на ФСБ. Работата биванезабавно свалена от конкурса, в резултат на което няколко члена на експертниясъвет напускат състава, а премията за главна иновация се решава да не бъдедавана тази година. Дали това е било причината властта да иска да вземеинституция като ГЦСИ под вниманието си, или наистина, с новите реформи целятпо-мащабни проекти, предстои да разберем.

Еднообаче остава неясно в случилата се ситуация и това е бъдещето на новата сградана ГЦСИ. Преди няколко месеца с конкурс бе избран проекта на ирландскотоархитектурно бюро Heneghan Peng Architects, а сградата, напомняща кубчета лего,е планувана да заеме част от парка и територията на бившо летище, като проектацели да запази пистите, превръщайки ги в част от ансамбъла. Футуристичен,смел и абстрактен, същевременно замислен да бъде практичен.

Спечелилият проект на новата сграда на ГЦСИ (Държавния център за съвременно изкуство), архитектурно бюро HeneghanPeng Architects

Продължавайки по пътя на моето изследване няма как да не отбележим един от най-активните и ярки центрове за съвременно изкуство ГАРАЖ, който от май 2014 година е ститлата музей и от миналата година с нова сграда, разположена в старияресторант Времена года в известния Парк Горки. Музеят, както вече се нарича,е основан през 2008 от Дария Жукова и Роман Абрамович. Бих казаладобра инвестиция.

Автентична мозайка в новата сграда на музея, бившия ресторант “Времена года”, ГАРАЖ 2016.

Инсталация на Рашид Джонсън  В нашия двор, ГАРАЖ 2016.

ГАРАЖ отскоро има свой отдел Архиви, който освен, че организира собствени изложби е ипървият, по техни думи, в Русия, чиито архив е посветен на руското съвременноизкуство след 50-те години на ХХ век.

Музеятсе занимава с образователна, научна и издателска дейност, подкрепя младитеруски художници по пътят им за развитие.

Слабо известенфакт е, че в ГАРАЖ един от главните куратори е Снежана Кръстева, българка отПловдив с богата биография през Китай и Лондон, поканена да работи като квалифициранспециалист в институцията. 

Изложба на Урс Фишер Малката брадва, куратор Снежана Кръстева, ГАРАЖ 2016.

Снежанапристига в Москва през 2013 година и много от процесите, започнати катоследствие от събитията в 2011 година (изборите, кризaтa, протестите, а с 2012 година и факта, че за първипът художници бяха осъдени на затвор) вече започват да се усещат по-осезаемо.

“Заострисе необходимостта от нови стратегии, както от страна на институциите, така и отстрана на художествените подходи.

Едновременно стова се активизираха много образователни програми, очевидно катопротиводействие и зародени от потребността да се осмисли  случващото се.Имаше случаи на културен бойкот, но много повече бяха случаите, когатоактивните участници в процеса осъзнаха все пак безсмислието от това да сепрекратява диалога, точно тогава, когато най-много има нужда от него”.

Не се сдържам да я попитам за темата номер едно по време на моятавизита, а именно сливането на двете големи институции по-горе: “Появата на нови институции за мен е винагидобър знак, свеж въздух, възможност да приобщиш повече хора към целта си. Друге въпросът дали това сеслучва на практика, но това вече зависи от искреността на намеренията. Не могада скрия все пак, че сливането на държавни културни институции с много различниедин от друг мотивации е доста обезпокояващо.”

В момента ГАРАЖ заедно със Снежана подготвят първото издание наТриенале посветено изцяло на изкуството от Русия за последните 5 години. Младата българка поема попътя заизследване на съвременното руско изкуство през Сибир и Урал. Историите ѝ напомнят роман, но с поучителенкрай: “Споредмен, това ще даде мощен тласък, особено защото всички ние кураторитепостепенно осъзнахме чрез пътуванията си из Русия, че има невероятно интересни хора, които се занимават с това нещо, коетомалко хора разбират, което ние наричаме съвременно изкуство.

Първият инай-важен урок: излез от вратата, направи усилие да изминеш целия този път, ноне проповядвай това, което вече знаеш, а гледай и слушай, и поне в началото, несъди много.”

Другиинтересни примери са Московският музей за съвременно изкуство – ММОМА,разположен в паметник на архитектурата от края на VIII век – бившо имение на търговеца Губин. Музеятразполага и с няколко допълните пространства на територията на Москва и успявада се утвърди като един от сериозните в полето на съвременното изкуство.

Преплитанетона нарастващите нови тенденции върви в някакъв неясен синхрон с всепо-голямата консервация на руското общество. “Ако говорим за самото изкуство, то нарастващата консервативност изатвореност на руското общество не върви в полза на актуалното изкуство, ападането на пазара вреди на изкуството като цяло”, споделя кураторътЛопаткина.

Но както Снежанасподеля, историята е показала, че в интересните времена се раждат и интересни хора.

“Замен стана ясно:ако нямаш позиция и не можеш да си обясниш защо си тук и правиш каквото правиш, просто семахай.”

Според нея, за последните години,колкото и ужасно да звучи, историята се активизира и излиза от нулеватаси точка на покой. Това дава хъс на множество събития дасе случват в странен синхрон,колкото повече негативни, толкова повече и позитивни. И наистина етака. Всяко движение, поет риск или отношение по дадена тема води до своярезултат. Без значение какъв е той, неговата мисия е да научи, да създадеизвод. Впечатляващо е как съвременните тенденции в изкуството са навлезлитолкова навътре. Това показва един адекватен отговор към света, тенденциите,развитието, еволюцията.

И докато нашите съседски страни с подобна история вечеимат над една институция, занимаваща се със съвременно изкуство, то оставариторичния въпрос, къде у нас вирее то? Защо все още забавяме еволюцията накултурното си развитие и изкарваме на преден план посредствено съдържание снационален характер и украсен детайл? Въпроси много, спирам до тук. Остават изводите,а те зависят от всеки един от нас.

МартинаСтефанова е културен мениджър, съосновател и изпълнителен директор на арт-фондацията DOMA. Живее 12 години в Москва, където завършваобразованието си по печатна графика в Московския държавен университет попечата. Междувременно специализира медиа и анимация в Южна Корея. От 2012работи и изследва активно сферата на съвременното изкуство като продуцент исъорганизатор в редица събития, както в България, така и в чужбина.