Тази рицарска история започва, както много други с край. Край на ежедневие в офиса и край на осъществената мечта – собствено жилище в големия град… Едно осъзнато зануляване, предшестващо обрат в курса.

Веселин е на 33 години. Влиза в 30-те си като излиза от комфорта на наложените блага, изродени в заветни цели. Продава апартамента си и влага средствата в изграждане на собствен бизнес или както сам казва “преследвайки мечтата си… да превърна хобито в професия“. Той е професионален планински водач и организира преходи – еднодневни, пешеходни, мултитуризъм, уикенд трип, персонални, вело, каяци, орнитология. Води го убеждението, че “сред природата, всяка една промяна може да предизвика удивление – всичко се движи” и надеждата, че ще бъде последван, заради “вяра на всеки в самия себе си, че може много повече от това, което си е представял. Хората просто откриват една по-добра форма на себе си сред природата, виждайки колко е хармоничен света извън града. Земята и нейните творения са най-добрият пример за това как е правилно да живеем. Тя е намерила перфектния алгоритъм. Няма как да се пази такова огромно биоразнообразие и да не е свръх интелект, това което ни заобикаля. В природата всичко живо си взима толкова, колкото му трябва. Затова има за всички. Всичко се движи, но нищо не бърза. Естествената среда на живот е сред живи същества. Градът е мъртъв …илюзия. Чрез преходите всеки вижда примерите наоколо и може да ги приложи в ежедневието.”

Снимка: Веселин Дургов, Kaвказ – регион Сванетия, 2017 г.

Обича да организира смесени приключения. Например културен туризъм съчетан с вино тестване, качествена храна и всичко, което събужда красотата на емоциите за да предаде “заразата”. Истинската работа и за него е пред компютър “най-хубавото от това, което правия всъщност – да създадем маршрута, да подбера снимки , текст, видео… да увлека, а воденето е 1/5 от процеса и за мен не е работа, а награда.”

…и всичко, защото знае, че ще отдели много хората от бетоновата сивота, за да ги пренесе отвъд дигиталното и заземи в реалното. Поне за кратко. Всеки е добре дошъл. Повече за дейността му тук, а в неделя там. Оправданията – далеч.

Снимка: Планината Олимп, Гърция, 2016г. личен архив

Как си, къде и с какво се занимаваш в момента?

В момента съм в с. Дръмша, да разбера повече за една арт терапия. Иначе упражнявам професиите Планински водач и Екскурзовод – приключенски и културен туризъм.

От кога се занимаваш с това?

От 2.5 години като професия, а като хоби – от 15 години.

Какво си правил преди това и какво те накара да го промениш?

Работех в офис. Твърде тясно беше и нямаше въздух. След това работех като сервитьор/барман на речен круиз с цел да спестя пари. Свободата, чистия въздух, общуването и многообразието от картини, което дава тази професия бе причината за промяна.

Най-ранният ти спомен свързан с това, на което си се отдал днес?

Къмпингуване на яз. Батак с родителите ми. Може би съм бил на 5-годишна възраст.

На какво те научи природата?

Това, на което ме научи е наистина да свикна да взимам толкова колкото ми трябва и най-вече без да ощетявам друг човек или пък самата природа…
все още уча.

Снимка: Радослав Радев, Черна гора, планина Дурмитор, 2016 г.

 

Какво планираш за предстоящите есен-зима?

Есента е най- цветният сезон. Организирам преходи (пешеходни и вело) в Родопите и Балкана, понеже там има разнородни дървесни видове, които се обагрят невероятно красиво.
Има и една екскурзия в Румъния – Марамуреш, автентична част на държавата. Там можеш да видиш наистина историята на строителството, традиционен начин на живот, миналото, хората, фермерите, има дори атракционно влакче. Всичко това в съчетание с хубава храна и нощувки в малки семейни хотели.

Отново, защо?

Заради идеята, че искам да обединя хората и да им покажа, че е по-добре да живеем във симбиоза с природата. Чрез услугата си аз продавам емоция, най-вече.

Снимка: Веселин Дургов, яз. Пчелина, 2018г.

Емоция! Кога беше последният път, когато плака и защо?

Има една песен на руски „Жить“, когато я слушах.

А, когато се чувстваше истински щастлив?

Това е вътрешно състояние и то не зависи от някой/нещо..гледам то да излиза от мен, а не обратното, така че го намирам всеки ден.

Каква е твоята отрова?

Мои, вредни навици.. или самият аз, за себе си.

Пет думи, с които би се описал?

Земя, вода, въздух, огън и етер.

Кое качество осъждаш най-много в другите?

Апатията. Не знам, дали всъщност това е качество..

Не. Състояние е. А, би ли споделил моментът, в който се чувстваше най-засрамен?

Когато бях влюбен за първи път, като ученик. След това ме оперираха от срам.

Най-скъпата ти покупка?

Апартамент.

Кой ще те изиграе във филма на живота ти?

Владо Карамазов.

Снимка: Веселин Дургов, Пирин – Кончето, 2018г.

 

Какво можеш да правиш най-добре?

Да водя групи в планината и да сплотявам хората.

Най-големият ти страх?

Да допусна страха да ме обземе.

Кога най-близо беше до смъртта?

На един преход в  Пирин през зимата.

А, до истинския живот за теб?

Всеки ден, почти. Щом съм тук и сега, значи това е за мен.

Снимка: Радослав Радев, Австрия, Кертен, 2016г.

Какво планираш в обозримо бъдеще и на какво се надяваш, отвъд обозримото?

Планирам да увелича интереса на хората към активната почивка, за да могат да опознаят богатствата на родината. Наистина не разбирам как 10 години подред, човек ходи по време на отпуската си на Черно море и прави всеки път едно и също…

Книгата, която промени живота ти?

“Душата на човека” от Ерих Фром

С кого би се напил в бар/излязъл на вечеря?

Най-малкото с някой който е симпатичен/а на пръв поглед и има интелигентно излъчване.

От кое твое удоволствие се срамуваш?

Нямам срам или твърде рядко го изпитвам.

Най-великият филм на всички времена?

“South park”

Снимка: Оги Ковачев, Фотински водопади, пл. Родопи, 2017 г.

Кога за последно беше щастлив?

Сега.

Какво стои на върха на списъка ти с мечти?

Да оставя средата около мен по-добра за живеене, отколкото когато съм се родил.

Песента, която ще звучи на твоето погребение?

“Another one bites to dust”

Снимка: Румяна Василева, гр. Левски, 2013 г. 

***

В „Съвременните рицари“ ти представяме хора успели да се освободят от ограниченията на капиталистическото робство. Авантюристи, които изкарват прехраната си, водени от свободната воля на духа, извън ограниченията на работно време, прекарано в облени от студена неонова светлина помещения. За тях извиненията да не бъдат себе си са непонятни оправдания на другите. За нас те са онзи осъществен израз на порива за свобода, който ни вдъхновява.