Взех си нов смартфон миналата седмица. Процесорът му има 8 ядра, има 3 GB RAM и тези параметри го правят по-бърз отсредностатистическа батка по магистралата. Върши ми чудесна работа. Ако държахда е „марков“, трябваше да дам около една средна работна заплата. И след 2-3години сигурно пак щеше да се наложи да го сменя. Затова реших да мина разумнои да открия коя е поредната нова китайска компания, решила да удариконкуренцията, предлагайки телефон на тройно по-ниска цена. И си намерих. Пакще го сменя след 2-3 години, пак ще е направен в Китай. Всичко се прави там.

Предишният мителефон е пак от този тип. Официалните търговци вече внасят марката и в България. Хората у нас почнаха да се усещат, че китайците така или иначепроизвеждат телефоните, няма смисъл да ги пращат още някъде да се опаковат,преди да дойдат тук.

Но това не етекст за джаджи.

През последнитедни политическите анализатори в страната отбелязват завоя, предприет отпремиера Борисов към Русия. Въпреки че се кълне в евроатлантическата сиориентация (каквото и да значи това дебилно клише), поведението му е наосезаемо сближаване с евразийската селищна система (каквото и да значи това зажалост все още неосъществено клише). Противопоставяне на идеята НАТО да тормозивсе повече делфини в Черно море, поредно донякъде възкресяване на плана за АЕЦБелене, дори се заговори за Южен поток. Борисов и Путин се чуха по телефонитеси, явно спирайки за малко да ловят покемони.

Мнозинаизръкопляскаха, че това е правилно. Мнозина скочиха като ужилени. Филмът вечесме го гледали. Само ще припомня как преди 2 години американските сенатористояха зад Орешарски, който анонсира спиране на ЮП, а месец по-късно предруския външен министър се кълнеше, че има аргументи да се случи.

С огледтърканията в световен мащаб заемането на позиция между Русия и САЩ за нас бибила грешка. Не бива да чакаме Трета Световна война, за да се усетим, че имамегеополитическия нюх на анаеробен червей. Нужно е да действаме другояче и запърви път в историята ни да преориентираме България умно и с мисъл занационалните ни интереси.

Разбира се, ниенямаме дефинирани национални интереси. Превърналото се вече в ироничноподмятане „България на три морета“ всъщност е най-близкото до националниинтереси. Затова нищо не ни пречи за по-малко от седмица да се преориентираме ида изглежда така, че винаги сме сочели натам, накъдето сме.

Затова предлагамточно докато е такова умряло време, да предадем САЩ и Русия. Нека се сближим сКитай.

Нека сравнимКитай с другите две сили:

–         Китайне са разделяли българското общество на про- и антикитайци. Или китайофили икитайофоби.

–         Китайне са корумпирали държавниците ни със съмнителни геополитически сделки;

–         Отпосолството на Китай не назначават министри и не свалят правителства;

–         Тибети Непал надали са причината за надигането на радикалния ислям в Европа;

–         Китайвече плаща най-много за застаряващи и недотам застаряващи футболни звезди;

–         Перспективатаезикът ни да се наводни от китайцизми е прекалено далечна;

–         Китайскитехакери са най-добри в света, въпреки че нямат достъп до Google, откъдето да се научат;

–         Китайсмесва тоталитаризма и капитализма и реално е една амалгама от „любимите“ ниСАЩ и Русия;

–         Висторията на България няма проблемен китайски турист, нито пък нейде изродината ни пиян китайски военен;

Сигурно има ощедоста причини да погледнем с непресторена надежда и топли очаквания към Пекин.Най-малкото, че като си поръчаш китайско за 20 лева цялото семейство после яде3 дни, докато руския гастроном последно са го заредили преди данданията в Крим,а тия със замразените полуфабрикати все още смятат, че може да впечатлятбалканци с постната си имитация на скара.

Спорът САЩ-Русия и Русия-САЩ е деструктивен за България.Там не може и да се постигне баланс, който да е в наша полза. Този модел еизтощителен за спорещите хора във фейсбук, за икономиката ни, за всичко.

И ако сме приели,че България винаги трябва да е наведена на някоя велика сила, то анатомическипогледнато от Китай ще ни боли най-малко. Да дерзаем!