Френско сирене? Разгонен котарак? Рибена чорба на слънце? Никоя миризма не може да се сравнява с просмукващия се в косата и дрехите ноември. „Мирише на зима”, ще каже някой неблагоразумен оптимист и ще се размечтае за свинската пържола и баклавата на баба. Грешиш, неблагоразумни оптимисте. Пържолата и баклавата на баба миришат на Коледа. Ноември е съставен от други миризми.
Ноември мирише на кисело зеле без даже да ти е готово мезето.
Ноември мирише на отпадъка на съседите, дето бил толкова грозен, че си го запалили, за да не се изложат.
Ноември направо си мирише на иприт. Или поне миришел в Пашендейл преди стотина години, тъй че сега в Instagram го отбелязва и настоящият канадски премиер.
А що се отнася до понеделника, той винаги си лъхти на носталгия.
Обаче няма как, трябва да се стегнем. Има работа за протакане.
Хващаме си пътя и чакаме да ни осени за къде по-точно.
Защото когато знаеш накъде тичаш, даже собствените ти крака не могат да те спрат.
А какво е твоето оправдание?
Ето, дори Доналд Тръмп явно е почнал да си търси работа.
Понеже вече и кучето на Стивън Кинг нищи политика.
А ти защо изобщо си мислиш, че имаш проблеми? Ще ти кажа какво е проблем – сексуалният тормоз.
Обаче никой никога не се замисля за неволите на пчелите. Всички мислят само за себе си.
Къде отлетяха добрите стари времена, когато свалките все още бяха джентълменски – да заговориш любезно дамата, да я почерпиш нещо, пък да видиш тогава ще се получи ли между вас…
Защото истинската любов съществува.
Дори когато е наужким.
коментари