Всъщност, в момента съм в Нова Зеландия с приятелката ми Нина и синът ни Кристиян, почти на 4 години. Обикаляме с каравана за няколко седмици, което е ново приключение за нас. Неземна красота. След Бали с тълпите, хаоса, трафика, шума и непредсказуемостта си, тук сме като на друга планета. Съвсем различен чар.

2017 беше много продуктивна – издадохме съвместно с Пийт Хърбърт ЕР Night Shade и вонила Мade In the Shade, както и сингълa “Pass Me By” с американската хаус легенда Робърт Оуънс, заедно с няколко много добри ремикса – Dr.Packer, DJ Rocca, etc. Всичко това излезе чрез Nang Records, UK – много уважаван – с изключително добра репутация – лейбъл. След това издадох и мое ЕР Plastic Magic, с германския лейбъл Karmaloft Music. Но цялата тая продукция е с много електроника, програмиране, машини и компютри. Следващата ми цел е изцяло жив албум с моя проект Manga MD. Това са едни ужасно талантливи и универсални местни балинийски музиканти и нямам търпение да ги вкарам в студио. Това е доста мащабен проект и се надявам да го завърша до края на годината.

Знойно лято, вечерно празненство, утъпкана трева с дълги дървени маси на нечия поляна, висящи дълги жици с разноцветни крушки. Дъни селски оркестър, децата крещят и се гонят, цари възбуда, мъжете с разкопчани бели ризи, жените пременени с шарени рокли, веселба. И изведнъж викове и писъци, счупени чаши, обърнати маси, разгарят се балкански страсти, кръв по белите ризи. Някаква оправна разумна леля и по-трезвен чичо ни издърпват и избутват всички деца вътре в къщата, мълчим стреснати, не шаваме, някой хленчи.. По-скоро нещо по Кустурица, отколкото “ексклузивно”, но явно съм бил доста впечатлен, за да си го спомням след толкова години, бил съм много малък.

Прочетох за една кампания, преобразяваха деца инвалиди или с недъзи като любимите им супергерои. Бяха замесени сериозни професионалисти – гримьори, фотографи. Резултатите бяха изумителни, като филмови плакати, а тия деца толкова се вживяваха – те за мен бяха повече от супергерои. Много ме разтресе.

Ако говорим в по-голям план, имам две отрови, които са и еликсири – сцена и пътешествия. И двете ме опияняват, зареждат, възбуждат и пристрастяват. А чисто в алкохолен план – червено вино и – напоследък –  малцово уиски.

Аз идвам от поколение, което учеха, че скромността краси човека. Но в наши дни, където всички сме рок старс, да започна с по-положителните – DOER – държащ на думите си; поемащ рискове; гледащ напред и понякога по-честолюбив от нужното, което определено пречи.

Глупостта, самоограничаването, липсата на фантазия, нерешителността.

Имам няколко периода в живота си, когато криввах в едни други, различни посоки и предпочитам да не се сещам. Също и няколко случки на хващане в крачка, когато не можеш да кажеш It wasn’t me! kaто Шаги. А най ме е срам, че полусъзнателно участвах в самоцелното профукване на една връзка, която имаше всички предпоставки и качества да издържи на времето и обстоятелствата. Но, аз съм човек, който е убеден, че всичко е точно както трябва да бъде, така че приемам. Понякога нещата се изплъзват между пръстите ни, без дори да се усетим.

Снимка: Борислав Банев

Имам доста приятна колекция от кийборди. Не, че са чак толкова скъпи, но е по-скоро разточителство, отколкото нужда.

Много обичам да готвя, за мен е като терапия и напомня правенето на музика.  В Холандия живеехме в стара ферма до един парк, с голямо езеро в Ротердам. Имахме гости на вечеря по 3-4 пъти на седмица и се разгръщаха сериозни кулинарни начинания. Мисля, че все пак личния ми шедьовър е пиле с ориз и зеленчуци на фурна. Баба ми беше майстор на тая гозба и претендирам, че съм наследил и продължил традицията. Никой в семейството не го оспорва, та май съм прав

Че ще се окажа не-Достойният-Баща от мечтите си и един ден няма да видя същата любов и възхищение в очите на сина си, а нещо съвсем друго.

2002: Бяхме на голямо турне из Индонезия с холандски проект, 16 души, шарена koмпания, два месеца из Архипелага. Тогава за пръв път бях в Бали. Но балинийските власти ни отказаха разрешение за концерт от съображения за сигурност. Ние бяхме много разочаровани, още повече че трябваше да напуснем Бали ден предварително. На следващата вечер видяхме по новините, че са избухнали бомби на 200 метра от хотела ни в Бали, в две заведения, в които членове на нашата група бяха пили бири преди броени часове, те бяха най-популярните места по това време. Спомням си, че се гледахме един друг и благодарихме на съдбата. Тогава в т.нар. Bali Bombing загинаха 220 човека от различни страни. Много, много тъжно.

Да, чета от много малък, дядо ми ме научи, прекарвах летата при тях. Спомням си, че баба ми беше много горда и за да докаже нагледно на съседките, трябваше да чета некролозите от електрическите стълбове на глас. Доста morbid, за щастие, имах и други четива подръка. Може би книгата, която ме промени най-много като тийнейджър е По пътя на Джак Керуак. Има и други, но като че ли закачих от тоя волен дух и си остана и до днес.

На вечеря: Дейв Чаппел, Крис Рок, Камерън Диаз и Туве Лу за хахо-хихи, а на парти: Фарел, Кейт Мос Ръсел Бранд, Колин Фарел и Дженифър Лоурънс, тия са сериозни.

Използвам силно каруцарски език, докато шофирам; гледам филми посред бял ден в средата на седмицата, докато хората работят, че и с пица в леглото; отказвам да пусна дадено парче по време на DJ сет, придружавайки го с отвратен поглед и фразата Не говоря английски; пия повече от напитка-две на събития с free flow; превръщам хотелската закуска в неделен пир, след което се качвам обратно в стаята да си доспя; гледам плитки комедии, понякога и романтични…

Снимка: Борислав Банев

Събуждайки се миналата седмица в каравана в Нова Зеландия със слънчево, синьо небе, зелена трева с роса, кикота на сина ни Криси и осъзнавайки, че нямам абсолютно никакви задължения поне две седмици напред, освен отиването на музикален фестивал и пътуването по пътищата на една нова, непозната и нереално красива страна.

Това е по-скоро определено чувство, не случка, място или факт. Искам да се облегна назад, да затворя очи и с усмивка да си кажа we’ve come a long way, baby… И това чувство да си остане.