“Зад всеки велик артист има по един велик куратор”, гласи популярното клише, което журналистите използват за Ханс Улрих Обрист.Самият той, кодиректор на Serpentine Gallery в Лондон, е неуморна арт птица,при това наистина странна. Кратка визитка: куратор, критик,писател, безразсъден изследовател на безсънието, циркулиращ от изложба наизложба от 10-годишна възраст. Преди няколко години списание Art Review гоопредели като най-влиятелната фигура в съвременното изкуство. Такива етикети,колкото и да са субективни, са неизменна част на всяко медийно представяне на нашия събеседник. Ще си позволим да ги използваме и ние. Представяме ви г-н Обрист – най-влиятелният сред влиятелните.

Потърсихме Ханс Улрих, защото ни е интересна обсесиятаму по свръхактивността. Седмицата му е низ от срещи,пътувания, интервюта, проекти, идеи. За каквото и да се сетите, със сигурност му се е случило през изминалите дни. Макар да скача от тема на тема, г-н Обрист е маниакално свързан с опазването на моментите, архивирането им чрез малки и големи артефакти. Днес например има 40 срещи, но по някакъв начин едокументирал всички. Странна птица, нали ви казахме.

Напоследък ни е особено интересен и заради BrutallyEarly Club – шантава организация, чийто филиал съвсем скоро отваряме в София. И ощенещо – признаваме, че три пъти започвахме това интервю, но все го прекъсвахме,защото на Ханс Улрих внезапно му изникваше нова задача, нова идея, идваше новпосетител. Добре, че го хванахме за по-дълго на път за летището. 

В колко часа се събудихте днес?

–     Тази сутрин станах в 5.45, в шест часавече бях във фитнеса.

Знам, че имате особено отношение към ранното ставане,защо го правите?

–     Правил съм много експерименти съсспането, особено когато започнах да оптимизирам работното си време. Имахтолкова много идеи, по които исках да работя – текстове, изложби, книги… Времето все не стигаше. Възприемах съня като нещо излишно. С течение на времетооткрих, че всеки от нас има определен вътрешен ритъм на съня, срещукойто не можеш да се бориш. Тъй че всички мои експерименти да не спя бяха многопродуктивни в краткосрочен план, имах сили да напиша няколко книги, пих многокафета, изпробвах режимите на Балзак, през друг период тествах методите на да Винчи и спах по 15 минути на всеки три часа. Правил съм всякаквиексперименти. Открих обаче, че няма как да сеизправиш срещу вътрешния си ритъм.

Вашият вътрешен ритъм какво диктува?

–     Моят вътрешен ритъм е сън от полунощ до 5-6 часасутринта. И след това започвам деня. Тези шест часа в леглото обаче започнаха дапречат на реализирането на всичките ми идеи, проекти, книги, изложби. Защотонямах време да спя по шест часа, а трябваше да си отделя все пак това време. Решението дойде преди няколко години, когато срещнах Макс Шакълтън,който е нощният ми продуцент. Той е активен само през нощта. Идва всяка вечер у нас преди полунощ, около 11, работим заедно около час, давам му много задачи, поддържа ми кореспонденция. Тойсвършва всичко до шест сутринта и когато се събудя обсъждаме какво е направено.Установих, че така запазвам постоянно ниво на продуктивност. А в същото време могада спя спокойно. Защото знам, че работата не се прекъсва.

И в един момент решихте да увличате още хора поранното ставане със създаването на Brutally Early Club?

–     Brutally Early Club е част от това, закоето ви разказвам, част от навиците ми. Клубът се събира веднъж на няколкоседмици, всъщност доста често. Понякога използваме специални поводи за срещите. Аз например съм голям почитател на кафето, една от причините за старта на BrutallyEarluy Club е именно то. След експериментите, които правих по модела наБалзак (различни източници твърдят, че е пил между 20 и 50 чаши кафе дневно),ритъмът ми на пиене е нормализиран и днес пия не повече от три. Нопродължавам да експериментирам с различни видове, защото наистина много обичамкафе.

Тогава ми хрумна, че би било интересно да създам клуб,който да се събира за закуска. Идеята ме осени заедно с Маркус Мисен, защотоосъзнахме, че в големи градове като Лондон, предполагам, че ситуацията еанологична и в София, през деня има тежък трафик, хората са заети, урежданетона срещи се превръща в непосилно занимание. Трябва да планираш седмици напред и най-дребните детайли.

На мен ми харесва идеята за импровизацията, обичамспонтанните идеи. В импровизацията има определен тип енергия. И когато през2006 година се преместих да живея в Лондон, щом ми хрумваше да се видя сприятел, трябваше да планирам предварително и това усложняваше нещата. Катодобавим и колко е трудно придвижването в града през деня, идеята ни с Маркусдойде тъкмо на място. Казахме си – ако направим клуб, чиито срещи да са раносутрин, никой няма да ни откаже с аргумента, че има уговорена друга среща в 6:30 сутринта. Изпратихме съобщение на приятелите си, че утре сутринправим среща и идеята ни се осъществи, Brutally Early Club проработи. Всичкидойдоха. Онези, които стават рано, бяха много доволни. Другите пък, които бяха наклуб до късно, можеха да пристигнат директно.

Клубът е бездомен в определен смисъл, тъй като нямамефиксирано място, където се срещаме. Избираме различни места. Напоследък говориммного за книги на срещите, споделяме какво четем. Имаме интересни членове -художници, архитекти, учени. Винаги е интересно да си разказваме какво четевсеки от участниците. Вече няколко години този клуб функционира така.

Някъде бях чел, че една от любимите ви думи е “urgent”,имате ли нова любима?

–     О да, любимата ми дума е “ever”. Това естрахотна дума, много хубава дума, защото може и да се добавя към други думи.Може да участва в комбинация с име, с прилагателно, с глагол. В момента съм обсебенот тази дума.

Ами думата “brutal”?

–     Знаете ли, думата “brutal” не е отлюбимите ми думи, защото в някакъв смисъл аз вярвам в любовта и мира. Харесвами да използвам “brutal” единствено в съчетание с “early”. За да подчертая, честава дума за много ранно ставане. Интересно е, след няколко години с BrutallyEarly Club аз започнах един нов проект, който се казва 89plus. Ние правимсписък на артисти, които са родени след 1989 година. Съчетахме двете инициативии започнахме да каним хора, родени след тази дата, на срещите на BrutallyEarly Club. Но тези млади хора ни казаха, че понякога градът е скучен в шестсутринта, защото единственото, което се случва, е започването на работния ден; хората просто отиват на работа. Тогава решихме да правим нови срещи, които са втри през нощта, защото градът е някак по-магически тогава. По-странен е, метафизичен, ако щете. Тогава аз възкликнах “OMG”, което – знаете- значи “Oh, my God”, а те чуха “OM3AM” и така се роди името на организацията ни. Та сега имаме нов клуб, срещаме се винаги в три през нощта. Избираме неочакваниместа, защото трябва да са отворени по това време – често това са крайпътниденонощни ресторанти, жп гари, кафетерии.Правилата ни са малко по-различни, защото в този клуб винаги гледаме поедин филм. Вместо да говорим за книги като в Brutally Early Club, този клуб ефокусиран върху филмите. Условие е филмът да се показва за първи път. Засегаимам два клуба, надявам се да се появят още.

В колко трябва да се срещите на българския филиал на BrutallyEarly Club тогава?

–     Има разлика от град до град. Да кажем зависи кога саотворени заведенията. Но е важно срещите да бъдат преди седем часа. Следседем е вече прекалено късно.

Водим този разговор, докато пътувате привечер къмлетището. Колко срещи имахте днес през деня?

–     Сигурно около 40. Някъде между 30 и 40 срещи.

Не е малко. На колко години сте в момента?

–     Роден съм през май 1968 година, на 47съм, скоро ставам на 48.

Пълен сте с енергия. Какъв тогава е перфектниятден за вас? Какво трябва да се е случило, колко срещи да сте имали, за да сечувствате доволен от изминалия ден?

–     Перфектният ден за мен е този, в който са сеслучили много изненади. Аз се занимавам с изкуство и най-хубавото е, чеизкуството винаги изненадва. Тъй че в перфектния ден се случватмного неща, които няма как да предвидя. Моята работа е да правя изложби,кодиректор съм на Serpentine Gallery в Лондон. Денят, в който правя истинскинеща – разговор с артист, книга, изложба, това е страхотен ден. Харесва ми и дасъбирам неща – независимо дали определени обекти, предмети или хора. Вярвам, четова е работата на куратора, да събира нещата и хората заедно. Всеки ден искамда правя това. Brutally Early Club върши същото: събира хоратазаедно.

* Проект “Иноваторите” на egoist.bg и Дарик радио е вдъхновен от Innovation Starter. Заедно вярваме, че добрите идеи и иновативния подход помагат да се развиваме. Всяка седмица Константин Вълков представя хора с различни професии, които вдъхновяват. Проектът стартира в началото на 2011 година с интервюта с Ричард Куест (водещ в CNN), Йорген Виг Кнудсторп (шеф на Lego), Хидетоши Наката (футболист и предприемач), Енрике Пенялоса (кмет на Богота), Елиф Шафак и Исабел Алиенде (писателки), Магнус Карлсен (световен шампион по шах) и много други. Интервю номер 65 в проект Иноваторите: Ханс Улрих Обрист, куратор


Повече за Innovation Starter 
тук: