Parasol Projects е компания, която ни намери в момента, в който я потърсихме. Звучи странно, ама е така. Когато ние се свързахме с офиса им в Барселона, защото отнякъде ни попадна тяхна работа и ни хареса, те вече ни търсеха от офиса им в Стокхолм – по друг проект, за снимки на родното черноморие. Съвпадението беше интересно, затова веднага се впуснахме в разговор. И ето го него, за слушателите на Дарик и читатели на egoist.bg.

Константин Вълков: Последният проект, с който се гордеете?

Рамиро Облитас: Зависи, различно е. За да отговоря на този въпрос, трябва да имам възможност да обединя различни перспективи, варианти. Онези, с които се гордея, са смислените проекти. И наистина – проектите с цел и смисъл са един от най-важните. Това не значи, че проектът не е комерсиален – напротив, може да бъде комерсиален.

Разбира се, всеки проект е смислен по свой си собствен начин. От моят опит, особено работата ми в Лондон, където имах проекти с наистина големи компании, но пък и работата в Стокхолм, където работя и с малки компании, със стартъпи, бюджетите са различни, но и в двата случая откривам смисъл. И естествено има неща, с които се гордея.

КВ: Разкажете ни тогава за сегашната ви компания, Parasol Projects. Преди сте работили в Wednesday Group, после за Тайлър Брюле в Лондон за Winkreative, сега сте в компания с два офиса – Барселона и Стокхолм.

РО: Професионалната ми кариера започва в Лондон, макар да съм израснал в Щатите. Преди това съм работил в Ню Йорк и Барселона. Така се случи, че пътуването е естествена платформа, партньорите ми са от Лондон, те също пътуват много.

Работата с международни брандове помага да се изгради една подобна международна перспектива, да гледаш на бизнеса си от различна гледна точка. Защото, за да успееш и работиш на различни континенти, трябва да си запознат с контекста, различно е, не е лесно. В същото време това ти дава много. Да работиш на различни пазари е предизвикателство.

КВ: Какви са различните стадии за работа с един клиент и кой стадий е най-трудният?

РО: От една страна, ние винаги имаме определена гледна точка, която е силна, вярваме в нея. В същото време, има методология на работа, която се опитваме да спазваме. Разбира се, възможни са промени, защото всичко зависи от зададените параметри. Най-хубавото е, когато поемеш на интересно пътешествие с клиента. Затова е важно той да ти вярва.

Случва се така, че това пътешествие може да отведе на различно място от първоначалната идея. Но когато се поеме дадена посока, както ние сме убедени в нея, винаги е добре и клиента да бъде. Този аспект от цялостния процес е най-трудният, най-предизвикателният. Да спечелиш доверието на клиента.

КВ: Относно вдъхновението. Мнозина казват – посещаваме галерии, разхождаме се, четем стари книги, какво ли не още. Откъде идва вашето вдъхновение?

РО: Любознателен съм по природа. Винаги очите ми са отворени, ушите ми търсят интересното, да го чуят, намерят. За мен всичко това е необходимо, за да се науча на повече. Пътуването също. То помага да разшириш кръгозора си. Тогава държиш очите си отворени, нащрек си, търсиш какво се случва. Така намираш вдъхновението.

Да се качиш на полет, който ще те отведе до място, на което не си бил. Да попаднеш на място, където не си работил преди. Това е вдъхновението. Но то може да се появи дори от един уебсайт, вдъхновението е навсякъде.

КВ: Клиентите с голямо его, как се справяте с това. Убивали ли сте хубава идея, заради клиентите?

РО: Егото е често заради някаква несигурност. Случва се така, че понякога се превръщам в психолог, трябва да “излекувам” някого. Налага се да докосна по-дълбоки пластове от характера, за да достигна до доверието, което е необходимо за работата. Винаги е добре да получиш клиент, който вярва в това, което правиш. В идеалният случай си с клиент, който иска това, което и ти, защото тогава се получа следното – ти вече не работиш за тях, ти работиш с тях.

В друг случай просто се налага да се оттеглиш, ако клиентите не уважават твоите предложения, твоите знания. Защото няма смисъл и за двете страни да се продължава. Относно убиването на идеи – случва се много често. Тогава трябва да се появи нова идея, която ще се подкрепи и от двете страни.

КВ: Каква е разликата с клиентите преди бума на социалните медии и сега? Вие работите почти 20 години и имате поглед.

РО: Основните неща, основните ценности на брандовете са същите. Едно от предизвикателствата е, че брандовете трудно се отличават един от друг. Защото възможностите да достигнеш до клиентите се увеличиха много. Преди социалните медии имаше повече уникалност в брандовете, конкретно в начините, по които комуникираха с клиентите. Днес много от брандовете си приличат. Дори един бранд да е създаден преди 40 години, а друг съвсем наскоро.

КВ: Ако е позволено използването само на една социална медия, вие коя бихте избрали?

РО: Онази социална медия, в която мога да виждам лицето на другия човек, на този, с когото говоря.

***

„Следващите 25“ е поредица на Дарик радио и VIVACOM. Слушайте интервютата по Дарик, като подкаст на darikradio.bg. Четете на egoist.bg

25 години Дарик радио. 25 идеи и разговори за годините напред. СЛЕДВАЩИТЕ 25 ХОРА и ИДЕИ идват скоростно при вас благодарение на 4G мрежата на VIVACOM. За повече информация посетете www.vivacom.bg