Е, чак пък задължително. (Смее се) Би било хубаво да се видим и ще ви хареса много. Нашите концерти за хора, които обичат да се усмихват.

В рокендрола – албумът 10 ½, във филмовата музика – Светът е голям и спасение дебне отвсякъде, в киното – Изпепеляване, в театъра – трилогията Хората от Оз, Приятнострашно и Малка пиеса за детска стая.

Няколко картини от детската градина – как ме карат да ям мляко с ориз или грис халва, аз рева и се дърпам. Също и как целувам едно момиче по бузата. Как ни извеждат на разходка из Аязмото, градината ни беше в самото начало на хълма.

Вдъхновяват ме хората, с които от известно време общувам във фейсбук или покрай концертите ни. Думите, които ми пишат, нещата които ми разказват, стотиците клипчета, които изпращат, начинът по който възприемат песните и какво текстовете значат за тях. Това осмисля работата ми. Тези хора са моите вдъхновители.

Фотография – Лили Дянкова

Една рисунка върху стена на пещера и вече си безсмъртен.

Бих спонсорирал албуми на млади групи, чиято музика харесвам. Бих заснел собствен филм, без да си губя времето с кандидатстване във фондове и спорове с продуценти.

Калуня-каля.

През ноември, когато майка си отиде.

Години наред трескаво следях политиката. Вече не го правя. Чист съм.

Трудно ми е да описвам сам себе си. Нека пробвам с пет заглавия на песни: “Аз ли съм или не съм“, “Фойерверк“, “Вълк“, “Карай напред“, “Сняг над Сахара“.

Да нараниш някого умишлено. Всички ежедневно правим неволни, необмислени глупости и грешки. Но да причиниш някому зло съзнателно, обмислено, преднамерено, умишлено – това за мен е непростимо.

Фотография – Явор Веселинов

Моментът, в който осъзная, че току що съм си изпуснал нервите и съм се ядосал ненужно за нещо си.

Като изключим жилището и колата, няколко музикални инструмента.

 Надявам се да е някой по-красив, по-слаб и с повече коса…

Гуакамоле, карпачо, капрезе, италиански манджи – свинско с ягоди, фетучини с манатарки, яхния по Тоскански…

Че посредствеността започва да доминира в целия свят. Преди имаше места на нормалност, места за които мечтаем. Страхувам се, че вече няма.

 Да изпитваш радост от работата си и да намериш човека, с когото искаш да остарееш.

Август 1998, януари 2011 и ноември 2016.

 Библията.

С обичайните заподозрени… И често го правим.

Като ученик пропуших пури. Баща ми работи доста време в Куба и се върна със солидно количество тубоси Romeo e Julieta. Захласвах се по снимките на Фидел и Че и възприемах пурата като атрибут на революционера, исках да съм като тях. Сега често пуша, но гледам да е дискретно, тъй като това се възприема като демонстрация на лукс и някакъв снобизъм. Не се срамувам, по-скоро е притеснение.

Всички възможни класации винаги се оглавяват от Citizen Kane на Орсън Уелс. Смятам да се съглася с тях.

От много години съм си забранил да използвам тази дума. Но, всеки път, когато роля или песен или стих се възприемат добре, изпитвам огромна радост и вълнение.

Природата на България.

Това, което ние българите и причиняваме.

Да бъдеш невидим, но запомнящ се.

Да подкрепяш, да подсилваш актьорите.

Че финеса, лекотата, сдържаността и вътрешната сила, са много по-въздействащи от крещенето по сцената, напъните, пренатягането и външната показност. Без тези три представления, присъствието ми в българския театър нямаше да има смисъл.

Това е много интересен въпрос. Дайте ми достатъчно време, за да си помисля.