Димитър Солаков е един от малкото съвременни художници, които с всяка нова изложба поставят за обсъждане въпроси от първостепенна за всички важност – чрез произведения, които сами по себе си създават нов визуален език. Така е в най-новия му проект Сътворение и разрушение, или отговорността на бащинството. Той е повод за традиционната върволица от въпроси към забележителната личност в радара ни. Реализирахме играта на въпрос и отговор с Димитър – в деня, който се роди второто му дете. Чиста победа на живота!

Кога един баща става сътворител и кога разрушител?

Моментите, в които със сина ми се разхождаме сред природата и му обяснявам за всяка буболечка или за видовете дървета и после изведнъж чуя, че всъщност ги е запомнил тези неща, се чувствам като сътворител.

Вашият баща Недко Солаков също създава изкуство. Неговият баща – Митьо Солаков – също е бил художник. Доколко изкуството може да се предава по кръвен път?

За кръвен път не знам, но със сигурност се предава по възпитателен път. Изобщо не е задължително децата ти да се занимават с изкуство, но това, на което можеш да ги научиш е да го разбират и ценят. Израствайки в определена среда, тя неминуемо ти повлиява по един или друг начин.

Без название, кадър от видео.

Как гледате на идеята синът ви да стане художник?

Ако това е нещото, с което иска да се занимава и го удовлетворява бих се радвал. Засега обича да се покатерва до високото бюро, на което работя и всеки ден старателно да следи прогреса на една определена серия рисунки. Гледа ги с респект и много ентусиазирано казва: “Аааа, какви панини!” (планини)

Най-ранният ви спомен?

Как в навечерието на новата 1991 година, разтварям два бета блокера в чашата си с вода. Посрещането на празника в Пирогов не го помня.

Вашите вдъхновители?

Вдъхновявам се по-скоро от феномени, събития, факти, открития, отколкото от конкретни хора. Иначе вдъхновяващо ми действа всеки човек, който е възможно най-добър в своята област. Да обичаш това което правиш и даваш сто процента от себе си, независимо дали си готвач, музикант, учен, художник, лекар, занаятчия или автомонтьор.

Халосни Стълбове на сътворението, обект

Какво бихте направили, ако станете милионер?

Ако става дума за наистина много пари, винаги съм си мечтал как купувам огромно количество земя, било то покрай морето или в планината, разрушавам абсолютно всичко построено там и оставям природата да направи останалото.

Кога беше последният път, когато плакахте и защо?

Преди две години на Димитров ден, когато почина моят тъст.

Каква е вашата отрова?

Гняв.

Пет думи, с които можете да се опишете?

Природа, семейство, изкуство, любопитство и храна.

Какво осъждате най-много в другите?

Простотията.

кадър от видео произведение на Димитър Солаков

Моментът, в който се чувствахте най-засрамен?

Трудно се засрамвам. Сещам се за един рецитал по китара, който имах в 7 клас.

Когато майка ми не ме е открила на рецитала отишла до компютърния клуб в квартала, където бях аз. След един звучен шамар отидохме на въпросния рецитал и аз седях отстрани гледайки гузно.

Най-скъпата ви покупка?

3D принтер.

Кой ще ви изиграе във филма за живота ви?

Все още не съм заслужил да правят филм за живота ми. Ако има такъв, предполагам, че актьора все още е твърде малък.

Какво можете да готвите най-добре?

Скромно ще кажа, че са доста неща. С годините разбрах, че най-добрите ястия са с малко продукти, балансирани до съвършенство.

Най-големият ви страх?

Мозъчна аневризма.

Какъв е смисълът на живота?

Нямам представа.

Кога бяхте най-близо до смъртта?

Когато ядох халюциногенни гъби в планината. След часове лутане в собственото си съзнание, реших, че вече е време да изоставя физическата си обвивка. Обзе ме невероятно спокойствие и смиреност. Пулсът ми наистина се забави много и дишането ми беше много плитко, докато приятелят с когото бях не изхърка мощно до мен и ме извади от транса ми, за да видя огромно пълнолуние насреща ми. Беше божествено.

С кого бихте излезли на вечеря?

Бих хапнал със Стивън Хокинг.

От кое ваше удоволствие се срамувате?

Не знам дали е удоволствие, нито дали е срамно, но в последните няколко години, винаги когато се видя на снимка, първото нещо, което правя е да приближа главата си и да проследя колко точно оплешивявам.

Не се сещам за нищо, от което истински да се срамувам, над повечето неща по-скоро се надсмивам. Мисля, че имам добро чувство за самоирония.

Кога за последно бяхте щастлив?

На 24.10 когато видях как дъщеря ми излиза на бял свят.

Какво стои на върха на списъка ви с мечти?

Да съм щастлив.

Кое е красиво?

Детската чистота и искреност.

Кое е грозно?

Това, което правим с планетата ни. Това, че не виждаме по-далеч от носа и алчността си и всъщност копаем собствения си гроб и този на децата си и на голяма част от живите същества, които имат “щастието” да живеят по наше време.

Най-високата точка в кариерата ви досега?

Селектиран съм за участие в едно от най-престижните биеналета за съвременно изкуство в света, но тъй като списъка с участници не е официално обявен, все още нямам право да се похваля.

Най-великото произведение на изкуството?

По принцип не обичам такива определения, но все пак малко неща са ми въздействали толкова силно колкото музиката на Моцарт, Бетовен, Филип Глас, картините на Рембранд, главата на Нефертити, Давид на Микеланджело.

Работите на Pierre Huyghe, Thomas Demand, Joseph Beuys, Sophie Calle, Yuri Ancarani и Nam June Paik, Carlos Garaicoa, Anish Kapoor, Ryan Gander, Walter De Maria

Скоро открих пърформънс артиста Tehching Hsieh и бях наистина невероятно впечатлен.

Фотографите Sebastião Salgado, Jacques Henri Lartigue, Edward Burtynsky.

Разбира се, всичко на Недко Солаков и Иво Димчев.

Тук мога да изреждам безкрайно, но не и да степенувам или категоризирам.

Песента, която ще звучи на вашето погребение?

Все още не знам дали искам да имам погребение.

 

Изложбата на Димитър Солаков Сътворение и разрушение, или отговорността на бащинството може да се види до 11 ноември 2017 в галерията на Института за съвременно изкуство в София