Просто се опитах да гледам напред във времето. Крайните екологични идеи стават все по-модерни и им се дава все по-голяма гласност. Хората се радват искрено на екологичния вандализъм, случващ се по целия свят, в знак на протест срещу… нещо. Когато това привидно безпроблемно поведение се мащабира така, че крайните еколози да вземат властта и приложат идеите си, на практика се получава реалността, описана в романа ми. Тя не е никак розова. Най-страшното е, че „връщане назад към корените“ се е случвало и преди по една или друга причина. Древните египтяни, например, са описали добре редица орбити на планети, звезди, поведение на космически обекти, но Джордано Бруно е бил изгорен на кладата заради същите си вярвания само преди няколко столетия. Цялото това знание е потънало някъде. И преди сме връщали цивилизацията в изходна позиция и докато се питах как, осъзнах, че в момента една от най-масово рекламираните идеи е именно такава – да се върнем към корените си. Да се откажем от прогреса. Да спрем ваксините. Да умираме от обикновени заболявания. Земята е плоска – последната конспиративна теория, набираща милиони фенове в мрежата. Това се случва сега!

Напоследък еколозите усилено говорят и за оставащ срок от три години, в които евентуално можем да направим нещо, за да попречим на „катастрофалните“ глобалните процеси да станат необратими. Някои дори ни съветват нищо да не правим, нищо да не си купуваме и планираме, само да се посветим на близките и да се наслаждаваме на последните три години поносим живот… Кажи ми, че положението не е толкова зле!

Ако погледнем назад във времето, всяко поколение преминава през  подобни периоди – да очаква края на света. Това се дължи на нашия егоцентризъм. Планетата ни съществува от близо 4 милиарда години. Вероятността всичко да свърши в рамките на нашия скромен живот от около 60-80 години не е нищо повече от желание да бъдем специални. Но ние не сме. Някои хора искрено вярват, че светът ще свърши по един или друг начин: ще избухне война, ще ни удари метеорит, ще стане глобална криза и всичко ще се върне в изходна позиция… Това ще оправдае тяхното бездействие и факта, че не са взели живота си в ръце.

Ако обаче се замислим за екологичната криза, от която ни е страх, или пък за всички  други проблеми с потреблението, изчерпването на ресурси, смея да твърдя, че винаги е било така и няма проблем, с който науката и стремежът на човек към прогрес да не може да се справи. Преди 200 години не сме имали петрол, но сме го открили и той е променил всичко: транспорта, инфраструктурата, ежедневните ни нужди и ритуали. Той вече е на изчерпване и от деца слушаме, че това ще бъде криза, но какво става в последните години? Едни от най-големите автомобилни компании обявиха спирането на производството на автомобили с двигатели с вътрешно горене. Голяма част от държавите обявиха, че забраняват този тип автомобили само след няколко години. Произвеждат се фотоволтаични покриви, дори по-евтини от обикновените, и вече са на път да залеят света. Електромобилите, от жалките 100 километра с 8 часа зареждане, вече се зареждат за 5 минути, за да изминат 500 километра… Тоест имаме ли криза, ние се развиваме. Имаме ли проблем, ние го решаваме. Няма сила, която да спре прогреса на човечеството, дори ако се наложи да отидем на нова планета, за да се спасим. А това ще стане в идните 10 години. Ако не ми вярвате, питайте Мъск!

Накратко, кои са за теб най-абсурдните екологични идеи?

Трудно ми е да определя кои са най-абсурдните, но за мен най-сериозните като вярвания се състоят в намирането на проблеми във всяко решение. Например, ако се каже, че ще се прави енергия от Слънцето, те питат как ще я складираме. Ако кажете в батерии – но те се правят от литий, който е краен ресурс. Ако кажете, че ще го доставяте от астероидния пояс с комически кораби, веднага ще ви обяснят, че така се нарушава естественият цикъл на Слънчевата система. Тази примерна ситуация се повтаря при всяко едно решение. Понякога е забавно да се спори по темата, но когато деца по света започнат да умират от заболявания, които сме изкоренили преди десетилетия, само защото някой е решил да обяви фармацевтичните корпорации за враг на природата и естествения начин на живот и е решил да не използва ваксини… Това вече е меко казано неприемливо. Това е опасно и може да доведе до епидемии подобни на тези в Средновековието.

А какво мислиш за философии като веганството, например?

Не искам да давам оценки – всеки може да яде каквото иска и както го иска, стига да не пречи на другите. Повече ме интересува дали веганите могат да ядат 3D принтирани пържоли, яйца, сърца, езици, дробчета, мляко, сирене, кашкавал? Защото това не е бъдещето, а настоящето – с наличните технологии вече можем да принтираме органи за трансплантация. Засега е скъпо и бавно, за месец-два можем да принтираме един орган. Но когато това се мащабира и процесът се усъвършенства, си представете фабрики, които създават всички нужни ни хранителни вещества според желанията ни. Тогава ще ядем агнешко месо – крехко, вкусно и сочно, но то няма да е взето от истинско агне, което да е било отгледано и убито за целта. Тогава ще има ли вегани? Вероятно ще има хора, които ще отричат тази технология и ще търсят „природните“ продукти дори и за това да се налага да убиват животни…

Може би противниците на научни стремежи като колонизация на чужди планети, клониране, създаване на изкуствен интелект и т.н. не изпитват неуважение към откривателския дух, просто се страхуват, че някой ден откритото ще се използва по лош начин…

Това е доста рационално обяснение, но не е вярно. Не става дума изобщо за отношение към откривателския дух, или за използване на технологиите по лош начин. Това са оправдания. Истината се определя с една единствена дума – СТРАХ! Този тип хора се страхуват от новото. Страхуват се от промените. Но Дарвин има решение за тези хора и то не е розово. Защото индивиди, които не се адаптират към променящата се среда, отпадат от нея по естествен начин. Добрата новина е, че децата се раждат с тези технологии и те не притежават вродения страх на родителите си, които изпитват носталгия към времето на телефоните с шайби и липсата на умни джаджи.

Да си представим, че изведнъж всичко на учените започне да им се получава, особено в медицината. Крайният резултат би трябвало да е безсмъртие. Какво ще го правим цялото това време?

Безсмъртието наистина Е въпрос на време. Най-страшните болести вече са с ясни решения и само няколко години делят човечеството от момента, в който ще започне да използва въпросните терапии. Само тази година беше направен уникален пробив в лечението на левкемията. Последните години имахме три решения на проблема със СПИН.

Когато решим проблема със заболяванията и ако постигнем истинско безсмъртие, поведението на всички ни ще бъде крайно различно. Сега бързаме да свършим всичко, което бихме желали, в рамките на един сравнително кратък живот. Ако имаме безкрайно много време, можем да учим, да се забавляваме, да работим, да почиваме… много по-дълго време. Това ще постави нови рамки пред образованието, здравеопазването, пенсионната система, цялата икономика, която сега се базира на това, че се раждаме и умираме. Предстои адаптация не само на хората, но и на структурата на обществото.

А какво ще ги правим всичките тези хора?

Земята е доста голяма и може да поеме поне двойно повече население от това, което е в момента. Гарантирано ще имаме ограничение на раждаемостта така, както е предвидил бащата на контрацептивите – икономистът Томас Малтус – още през 18-и век. Но това ще е просто поредната мотивираща сила да стъпим на Луната и да я направим обитаема. После околоземните космически станции, Марс, а защо не и да поемем път към някоя далечна дестинация като Алфа Кентавър?

Познавайки природата на човека подозирам, че дори да можехме да имаме и правим всичко, което си искаме, при това без да пречим на другите, пак щеше да ни избие да сме недоволни от нещо. Какъв щеше да ни е проблемът според теб?

Проблеми винаги ще си измисляме и ще си създаваме. Това е водещата сила. Ако винаги сме доволни, то това ще е краят на прогреса и ще включим на задна, докато се върнем в етапи, които са неприемливи, и отново ще се мотивираме да си подобрим живота. Ако се замислите, всички етапи на развитие и подем на обществото и откривателския дух са съпътствани от войни и невероятно количество проблеми. Ако нямаме проблеми, няма да има защо да измисляме решения.

Обожаваш Космоса. Какво толкова не ти достига на Земята?

От години работя в тясна връзка с туризма и изпитах ужаса от това да посещаваш нови места, но те да са ти безкрайно познати. Всичко вече е познато, известно, заснето, показано, преекспонирано… Но откривателският дух е жив не само у мен, а и при много хора, които в момента отново поглеждат към Космоса с надеждата, с която Колумб е опъвал платната. Да, това може да е икономическа дейност, пътешествие за ресурси, но то е и начин за откриване на нови територии и знания. Ние никога няма да спрем прогреса и търсенето на нови земи, планети и звезди просто защото сме закотвени на едно парче камък, обикалящо около Слънцето. Това е нещо, на което се възхищавам у хората, това е нещото, което ни поставя над другите животни на планетата. Това, че мечтаем да открием неоткриваемото, независимо дали с микроскоп или с телескоп.

Не мога да не попитам човек като теб: какво допускаш, че най-вероятно представляват „извънземните“?

Логично е извънземните да са толкова различни от нас, че дори да не можем да ги разпознаем като разумен вид, защото ние приемаме живота и разума според нашата представа. И все пак аз имам някаква вътрешна убеденост, която не е базирана на нито една научна обосновка, че извънземните ще са напълно идентични с нас – хората. Макар че книгата ми е художествена измислица, вярвам, че ако някой ден успеем да преборим безкрайността на Космоса и се свържем с друга цивилизация, тя ще е странно подобна на нас. Но това вероятно е егоцентризмът, за който говорих преди малко – иска ми се ние да сме тези, около които се върти светът…

В книгата си иронизираш много неща, но особено ми хареса колко си саркастичен спрямо религиите и склонността на хората да се поддават на манипулация чрез тях. Какво, според теб, кара образован човек в днешно време все пак да вярва в определен измислен бог?

Всеки бог е измислен. От Брахма, Рама, Зевс до Йехова и Исус. Хората обичат да вярват в нещо свърхестествено, защото това отнема свободната им воля и свободния избор. Аз обаче вярвам в последните две и това ме кара аз да определям съдбата си, но и да поемам отговорност за действията си, за успехите и неуспехите си. Когато човек натовари някакъв бог с това, че той му праща изпитания, че бог иска от него да преживее някакви ужасни събития, че бог ще му помогне, че бог ще му намери работа, жена, дом, просперитет – тогава човек ляга и чака. Дори и да има бог, той най-вероятно не работи като помощник и слуга на молитвите на всеки човек за здраве, щастие и да му се падне печеливш талон от лотарията.

Човек може да бъде заклет атеист, но когато негов близък се разболее, започва да пали свещи и да хвърля китки здравец в реката. Може да не вярва в билките, но ако лъчетерапията не помага, ще започне да готви отвари. Има ли нещо, което може да накара теб да предадеш основните си вярвания?

Разбира се. Аз не приемам както крайно религиозните хора, така и крайните рационалисти. Ти спомена варенето на отвари. Много хора смятат билките за бутафория и за псевдонаука като хомеопатията. Но малко от тях знаят, че по-голямата част от медицината се базира именно на екстракти от тези билки. Аз пия лекарства, но пия и билки. И ако някой ми каже, че мога да излекувам конкретно заболяване с някоя странна бабина отвара, бих я тествал – ако работи, това ще промени начина ми на мислене. Съществува едно правило – ако някое алтернативно лечение работи, то става част от медицината. Във Великобритания, например, има нещо наречено МАЙНДФУЛНЕС – труден за превеждане термин. Накратко, учените се опитват да пресеят древните източни обичаи и практики, свързани с лечението на хората, и да докажат по научен начин как работят някои от тях. Така йогата, медитацията и различни привидно псвевдонаучни методи за корекция на здравословното ни състояние всъщност стават част от различни медицински наръчници и терапевтични практики.

Все търсим смисъла. Възможно ли е просто да няма по-висш смисъл?

Нямам представа. Ако знаех отговора, щеше да е безкрайно скучно, но тъй като не знаем почти нищо за всичко, то тепърва предстои да се учим. И според мен непрестанното търсене ще ни довежда до нови и интересни отговори. Затова по-добре е да вярваме, че има смисъл, отколкото да легнем и да вярваме, че няма по-висш смисъл. Тогава ще загубим интерес от търсенето все по-надълбоко в атома и все по-надалеч в Космоса.

И като за край, хайде да се приземим и локализираме малко. Тенденцията е българските писатели на фентъзи и фантастика да обвързват сюжетите си с България. Ти не?

Аз не. Защото не можеш да говориш за бъдещето на света от България. И не ме интересува бъдещето на България или някаква си там нация, държава, защото не вярвам като цяло в териториалното ограничение на хората, идеите и света. Когато станем космическа цивилизация, всички тези примитивни идеи за националност ще отпаднат. Няма да има значение дали сме българи, руснаци, американци или етиопци. Ще сме хора на път за нова земя, нов свят, с един език и без етнически и религиозни предразсъдъци.

Оставам тук, защото не ми е комфортно. Защото ми е неудобно, защото е трудно. Ако отидем в страна като Швеция, в която всичко ти е уредено, нагласено, някой е помислил за всеки детайл… то по-добре да легнем и да мрем. Най-сложният ни казус ще бъде да решим какво да си сготвим за вечеря. Докато у нас, решавайки безкрайно много проблеми всеки ден и с изненадващите катаклизми, в които ни поставя корумпираната ни държава – всичко това ни прави хора, които непрестанно се развиват и мислят. На моменти ми идва в повече, но знам, че това е средата, която ме кара да се боря ежедневно, да се променям и развивам. И да, в среда на безкраен комфорт мозъците ни биха закърнели и щяхме да се развием до рамките на комфорта, който ни убива малко по малко…