Тя работи с четки Windsor и Newton Series 7 (0, 1 и 2), както и с писалки четки Pentel и Kaimei, които освен, че не ми говорят нищо, дори и навярно не изписвам правилно. Моливите не са по-меки от 2B. Не използва гума за триене, ами казеин. Хартия предимно от Vellum Bristol.

Не знаех нищо за това, преди да видя работите й в New Yorker, да напиша имейл и помоля за интервю. След като грешно натиснат бутон на пулта в студиото буквално съсипа интервюто ми с друг илюстратор на New Yorker, вдъхновяващо талантливата Викто Най, реших да стрелям пак в темата.

И Уелси вече чакаше на другата линия. Сутрин в Ню Йорк, следобед в София. Пултът работи изрядно. Да започваме, тъй като Уесли Алсбрук трябва да предава работа за списание. Скоро.

Работите с вестници и списания, които искат илюстрацията, ако може след час. Това бързане не нарушава ли т.нар. креативен процес?

–    От една страна, когато работя по такива проекти, късите крайни срокове могат да провокират и в добрия смисъл. Когато работя за медии разчитам на това да имам добра идея, за да мога бързо да предам работата си. Тогава се получава. Ако идеята е лоша, по-добре да забравя бързо за задачата. Крайните срокове се крайни срокове и не бива да подвеждам редакциите.

Как се случва вдъхновението за този тип работа? Трябва ли непрекъснато да сте в час с новините, с това, което се случва?

–     Принципно редакциите подсказват каква да бъде посоката, но винаги е важно да следя това, което се случва. Честно казано, голяма част от идеята вече е в т.нар. brief, който получавам от медията. Не винаги става дума за това, което вече знам, а по-скоро как ще интерпретирам съответната тема.

Първата ви работа, публикувана във вестник или списание, спомняте ли си детайли?

–     (смее се) Да, помня, беше публикувана в едно музикално списание. Ставаше дума за един микс от всички артисти, които бяха популярни по онова време в Щатите, годината беше 2006. Илюстрацията беше създадена изцяло на ръка. Никакъв Photoshop. Жестоки крайни срокове. Ей такива неща. Но пък по онова време бях студент, тъй че всичко беше наред.

Да кажем така – помните ли онази работа, която определи кариерата ви като търсен илюстратор за големи медии?

–     Важно е да се дефинира какво точно всеки артист разбира зад фразата “определяща за кариерата”. За мен това е първата публикувана работа, която наистина харесвах. Беше за Asset International. Получи се много добра връзка между илюстратор и арт редактор. Интересно е, че списанието всъщност е с бизнес насоченост, но за такъв тип списания винаги е добре да работиш, тъй като няма конкретен тип визии или фотографии, с които те се асоциират. Хубаво е, когато сам можеш да изобретиш различни начини, за да представиш идеята си. Това е първата работа, която почувствах като успешна, като наистина моя.

Как се случва процесът на учене, на развитие при вас като илюстратор? Имате ли ментор, сама ли се обучавате?

–     Сигурно е заради характера ми, но навярно избирам второто – да имам свободно време, всички книги на света, да се обучавам сама. Така е, защото съм припряна, нервна понякога. Навярно и затова избрах да работя на свободна практика, да разчитам на себе си, да управлявам времето си.

Какво му трябва на един илюстратор на свободна практика, за да работи? Малко студио с достатъчно материали за работа или друго?

–     Конкретно за мен, освен споменатите неща, имам нужда от добър компютър и достъп до Photoshop. Но, знаете ли, страхотно е да си илюстратор, тъй като можеш да работиш практически навсякъде, да упражняваш професията си – както се казва. Не съм сигурна дали работата в по-голямо студио с други хора ще бъде най-добрия избор за мен например.

До каква степен сте зависима от Photoshop?

–     Естествено, че е възможно да бъдеш илюстратор и да не използваш изобщо Photoshop. Може би скенерът е по-важен, за да може да изпращаш качествени илюстрации на клиентите си.

Как продавате идеите на въпросните клиенти?

–     В повечето случаи всеки илюстратор е изцяло ангажиран със собствената си промоция. Когато веднъж те наемат за конкретна работа, арт редакторът изпраща заданието, а ти след това представяш идеите си. Но за да се стигне до този момент, преди това работата е изморителна. Илюстраторът звъни на клиенти непрекъснато, пише имейли, търси начини за срещи, изпраща свои илюстрации – било то по имейл или по пощата. В същото време трябва да има добре поддържан уебсайт, където са всички работи. Не е лесно.

Продавате ли работите си?

–     Да, разбира се. Има хора, които харесват определена илюстрация, пишат ми и аз подготвям конкретен принт. Трябва обаче да призная, че това е нещо, с което почти не се занимавам.

Носите ли тефтер със себе си? Може би през деня ви хрумват идеи и трябва да ги скицирате.

–     Знаете ли, преди не беше така, но сега винаги нося в чантата. Колкото повече работя, толкова по-важно е да скицирам идеите си през деня. В главата ми изникват все повече неща и е важно да не ги забравя.

Работа от 9 до 5?

–     Не мисля. Харесва ми да съм на свободна практика, както съм сега. Животът ми е по-подреден така, допада ми. Ще ми се да задълбая повече към комиксите, за това си мисля. Ще ми се също така да работя по мои идеи, проекти, които не са възложени от друг. Винаги е по-добре, когато работата с клиенти зависи повече от моите собствени идеи.

Конкуренти?

–     Възхищавам се на работата на Викто Най и Селин Луп. Има толкова много илюстратори, сигурно изпускам мнозина. Работят в сферата, където съм и аз сега. Но приятелите са онези, които поддържат темпото, които ме карат да бъда креативна, да продължавам да работя.

Има ли тема, по която не бихте направили илюстрация?

–     Веднъж имах задание да нарисувам нещо по темата за арестите по границата. Принципно няма проблем да работя в тази посока, но конкретната статия продължаваше с един политически уклон, който не ми допадаше. Не се чувствам комфортно, когато работата ми се асоциира с нещо, в което не винаги вярвам или подкрепям.

Проект Иноваторите на егоист и Дарик радио е вдъхновен от Innovation Starter. Заедно вярваме, че добрите идеи и иновативния подход помагат да се развиваме. Всяка седмица Константин Вълков представя хора с различни професии, които вдъхновяват. Проектът стартира в началото на 2011 година с интервюта с Ричард Куест (водещ в CNN), Йорген Виг Кнудсторп (шеф на Lego), Хидетоши Наката (футболист и предприемач), Енрике Пенялоса (кмет на Богота), Елиф Шафак и Исабел Алиенде (писателки), Магнус Карлсен (световен шампион по шах) и много други. Интервю номер 70 в проект Иноваторите: Уесли Алсбрук, илюстратор

Повече за Innovation Starter тук: