Не се заблуждавайте, че в афиша на Проекът Флорида пише “номиниран за Оскар”. Ролята на Уилям Дефо е наистина добра, но отличието няма нищо общо с първосигналната мисъл, че щом е в списъка с избраните от Академията, филмът малко или много следва някаква Холивудска логика и политическа коректност. Не, това е по-скоро независимо кино, нищо че тази категория също е малко под въпрос тази година, след като уж независимият Три билборда извън града рязко влезе в мейнстрийм класациите.

Болезнено автентична история за реалността в Америка, която дава отговори на много въпроси – кои са истинските 300 милиона, които живеят в щатите, какви са децата и родителите им, съседите, държавата, средата. Какво се случва в сянката на илюзията, която преживяваме в “истинските” филми?

Не гарантираме, че това, което ще видите ще ви хареса. А и целта на филма не е такава. Това не е кино бягство от реалността, два часа пред екрана, които да ни откъснат от ежедневието, битовизма и проблемите. Точно обратното, влизаме дълбоко в един друг свят, доста по-тежък от нашия, доста по-натоварващ. Освен Уилям Дефо, повечето персонажи са изиграни от дебютанти в киното, част от масовката са реални посетители на мотела, в който се развива действието, прелитащите хеликоптери са истински, декори почти няма. Няма и класическата форма на сюжетна линия със завръзки, развръзки, кулминация, арка на героя, израстване, просвещение, катарзис. Има обаче много добро влизане в личното пространство и смяна на гледните точки, ту през очите на децата, ту през погледа на възрастните. Редуване на перспективата, която допълнително подсилва документалистиката и различността на погледа към случващото се около нас.

Проектът Флорида е онова сверяване на часовника, което е крайно необходимо от време на време, когато си мислим, че светът е черно-бял. Цветовете във филма са точно толкова ярки, колкото мрачна и безперспективна е борбата да изкарат деня на огромна част от живеещите в Америка американци, които не са нито черни, нито латиноси, нито бежанци, нито част от някоя маргинализирана група.

Филмът откровено не е за всеки, особено ако нямаме нужда от напомняне колко ограничен е собственият ни социален балон. Но ако захаросаното, филтрирано и изкривено съдържание в социалните и други медии ви идва в повече, алтернативното кино на Шон Бейкър най-вероятно ще е адекватен заместител на липсващата доза реалност, която би трябвало да присъства по-често на екрана.

Без да е назидателен и с претенция да задава ясни послания, във филма могат да бъдат открити много отговори както на ежедневни въпроси, така и на по-глобални проблеми. Защо не е странно, че имаме Тръмп, какви са последствията от това да си (лош) родител, къде трябва да стои границата между емпатия и закон?

Два часа с объркания живот на изпаднала майка и преждевременно порасналата ѝдъщеря, не много по-различните им съседи и опитващия се да внесе малко ред и разум техен хазяин Уилям Дефо. Нито разведряващ, нито дълбокомислено абстрактен, Проектът Флорида ще ви успокои, че има и по-зле от нас, но и ще ни припомни, че докато не се оправят те, няма да се оправи и целият свят.

Режисьорът Шон Бейкър ще бъде на 17 март от 12.00 ч. в Дома на киното в София.

Следващите прожекции на Проектът ФЛОРИДА:

15.03.2018
КИНО „ЛЮМИЕР ЛИДЛ” – 20.45 часа
17.03.2018
ДОМ НА КИНОТО – 14.00 часа
19.03.2018
CINE GRAND PARK CENTER – 19.00 часа
16.03.2018
КИНО АРЕНА ДЕЛУКС БЪЛГАРИЯ МОЛ – 21.00 часа
20.03.2018
КИНО АРЕНА ДЕЛУКС БЪЛГАРИЯ МОЛ – 19.00 часа
17.03.2018
CINEMA CITY MALL OF SOFIA – 19.00 часа
25.03.2018
КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР “G8” – 18.00 часа
21.03.2018
EURO CINEMA – 20.00 часа
29.03.2018
EURO CINEMA – 18.00 часа
20.03.2018
КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ – 17.45 часа
09.03.2018
ОКИ ДОМ НА КУЛТУРАТА „ИСКЪР“ – 19.00 часа