Или защо победителят на тези избори всъщност ще е загубил…
“Президентската институция е надпартийна, но аз искам да бъде президент и на онези хора, които са разочаровани от политиците“. Това обяви приоткриване на предизборната кампания на ГЕРБ кандидат-майката на нацията ЦецкаЦачева.
Всъщност, между нея и Митьо Пищова няма особена разлика, защото вцелия си поток на съзнанието и той обяви някъде, че освен да нахранигласоподавателите с топли питки и кюфтета, иска разочарованите от политиците дагласуват за него.
Към обезверените и негласуващи избиратели по един или друг начин сенасочиха и Румен Радев, номиниран от БСП, Реформаторите, които искали да дадаталтернатива, Татяна Дончева, която, по думите ѝ се опълчва срещу статуквото ивсякакви още знайни и незнайни кандидати.
Всички тези хора, принудени от обстоятелството, че трябва да „свалят“избирателя, прибягват до вечните естрадни трели, най-досадната, от които енеизменното: „Ще съм президент на всички българи“. И ако това се случва винагимесец преди изборите, като че ли този път кандидатите ясно осъзнават, че койтои от тях да спечели вота, той няма да бъде легитимен. Защото мнозинствотобългари няма да гласуват.
Въпросът с големият процент негласуващи у нас стои отдавна на терена иводи след себе си поредица хипотези. Повече от тях в крайна сметка обаче опиратименно до легитимността на избраните.
Осреднените резултати от социологическите проучвания показват, чегоре-долу между 10 и 15% от гражданите няма да гласуват. Над 20% пък не знаятза кого, което увеличава шанса изобщо да не отидат до урните. Ако към тях се прибавят и дяловете на онези,които ще дадат вота си за някой екзотичен кандидат – я Жорж Ганчев, я Митьо Пищова, кризата напредставителността е очеизвадна.
По същество това е ударсрещу собствената ни безпомощност, ми каза онзи ден една умна жена. И е напълноправа. Около половината от имащите правона глас у нас няма за кого да гласуват. А като се има предвид, че няма как даси внесем партии и кандидати, т.е. те произлизат от нас, това означава, чесамите ние не можем да ги генерираме. А въпросното „произвеждане“ наполитическа класа се случва с критерии и изисквания, от страна на избирателя. Ипонеже няма как да се случва това по друг начин, то се случва на избори.
За да бъдат приучениформациите, че трябва да се държат що-годе прилично, това означава, че тетрябва да печелят вот (да бъдат поощрявани) и да губят водят (да бъдатнаказвани).
Защо в България подобно нещона този етап не се случва? Отговорът е прост. Гласуват твърдите партийни ядра.Т.е. агитките. А най-твърди са ядрата на управляващите, тъй като у нас политикаотдавна не се прави с послания и идеи и не се оценява с количество свършенаработа. Политиката в България се случва на терена на „роднинските назначения“ вадминистрацията – държавна, местна и прочие.Бюджетният сектор – там, където кандидатстванетоза работа става с телефонно обаждане е най-сигурното купуване на гласове. А този начин на „пазаруване“, който издържацели семейства, гарантира най-лоялните избиратели. Или иначе казано – гласове се печелят сдребна корупция на битово ниво.
Нищо сложно – затова най-активни по време на избори са партийните ядра. Те обаче не решават проблема с легитимността.Затова и не е важно кой ще спечели изборите за президент. Тъй като тойпредварително е загубен, колкото и да обясняват как са „на всички българи“,кандидатите си дават ясна сметка, че победителят е големият губещ.
В този ред на мисли флиртътс избирателя ще бъде все по-агресивен и все по-… менте. Цецките (без значение дали са генерали,реформатори, пищови или парламентарни шефове) ще обясняват как ще представляват”разочарованите от политиците”, защото знаят, че всичко останало е”купена агитка”, а масово гласоподавателят не отива до урната.Цецките (всички онези от горните скоби) знаят, че няма кого друг дапредставляват.
И да, тези избори ще иматпобедител. Следващите – също. Но наред с това проблемът залегитимността ще стои много по-ребром пред политическата класа. До момента, вкойто партийните агитки се свият дотолкова, че да не могат да служат замаскиране на огромната маса негласували. Тогава и собствената ни безпомощност може да генерира промяна насредата. Дотогава обаче се сърдете не на партиите, които флиртуват с т.нар. “твърди ядра”. Сърдете се на твърдите ядра. Иначе казано на себе си – защото обикновено тия ядра (демек – ние условно казано) неревем, докато ядем фъстъчките..