Наричат Спас Русев „сив кардинал”, но веднъж в Бевърли Хилс Джеси Джаксън се обръща към него с „ваше величество”. Едното е заради приликата му сиспанския крал, другото се дължи на познанството му с българския цар. Предимето му в лондонската Serpentinе Gallery стои титлата „сър”. В родното интернет пространство е титулуван „шофьор на УБО”.

„Понякога си мисля не за това, което е написано, а за хората, които саго написали. Каква е мотивацията, кое е вдъхновението да се съчиняват такиваабсурдни неща” – казва Русев, докато ме посреща в антрето си, заедно сдвуметров Mr. Brainwash и ме превежда в своя свят. Стените саизпълнени с картини на автори, чиито имена са свещени в пантеона нагалеристите; за естетическите агностици естествено не означават нищо. Сядаме вподножието на огромна цветна скица на инсталацията Surrounded Islands на Кристо и Жан-Клод. Отсреща е портретът, подарен за 60-татагодишнина на домакина от един от най-известните и търсени живи художници иличен негов приятел – Зенг Фанжи. Рисуван е не в натура, а от фотография на АниЛийбовиц. За чужденците Русев е покровител на съвременното изкуство. Засънародниците си – заложник на изкуственото минало. Особен е този преход вотношението.

„Хоратавече продават парцели на други планети, изследват възможности за живот идопълнителни ресурси, а ние все още обсъждаме имало ли е преход, завършил ли е той,какъв е резултатът.” Уви, и този разговор няма да бъде за меценатство, картинии тенденции, а ще включва бивши премиери, яхтени срещи и клюки. Появата наДжагър, Стинг и Мейлър ще е по-случайна от тази на Доктора. Преходът междусветовете ще е подчинен на съмнението, единствената непреходна величина, коятопознаваме.

Zeng Fanzhi рисува портрет на Спас Русев

Според вас какво се случи спрехода?

–     Аз винаги съм искал да бъдагражданин на света. И от тази гледна точка преходът за мен е приключил. Смятам,че съм гражданин на света. Чувствам се еднакво комфортно и в Ню Йорк, и вБуенос Айрес, и в Париж, и в Лондон, и тук. За мен това беше преходът –възможността да избираш твоето място и къде да живееш.

Ражда ли се човек гражданин насвета или придобива това усещане?

–     Трябва да го искаш, при това много. В онези години, в които имашеограничение в пътуването, си имах дрийм дестинейшън, където в момент намедитиране, се отнасях в този свят. Това винаги е било Англия, Лондон, най-вечепод влияние на музиката. Затова през 91-ва, когато най-после отидох в Англия, неизпитах и капка носталгия; смятах, че съм си вкъщи. Това винаги е била моята мечта– да бъда там. Не може да се родиш гражданин на света, може да имаш желаниетовътре в теб, но е процес на опознаване на света, в който или го възприемаш, илине. Разбира се и светът трябва да те приеме. Това е взаимен процес.

В известен смисъл също преход, самоче личен.

–     Личен преход, да. Но трябва вътрешно да си готов за това.

Как се случи вашият личенпреход? Разкажета ми тази история, около която има толкова спекулации.

–     Има няколко тотално абсурдни неща, които никога не съм обсъждал и несъм коментирал. Като започнеш – Държавна сигурност, БКП, техническоразузнаване, шофьор в УБО… Това наистина е нелепо. Никога не съм бил, аманикога.

Шофирате ли?

–     Книжка взех 88-ма година, няколко месеца преди да се случи промяната. Обачешофьор не съм бил, никога не съм карал Стоян Марков.

Познавате ли го?

–     Изобщо не го познавам. Абсурд е да познавам такива хора. Годинипо-късно, след като Милен Велчев стана министър на финансите, веднъж в Радисън,хотела ми, ми каза – ела да те запозная с човека, когото си возил години наред.Така за първи път видях Стоян Марков. Другата спекулация е с Агенцията зачуждестранна помощ. Искам да е ясно – първо, никога не е имало каквото и да еразследване срещу мен; никога. Нито следствие или каквото и да е. Второ –  в агенцията съм работил от 1-ви март 1991, до1-ви ноември, когато вече бях в Лондон. Пет-шест месеца, това е целият действителенпериод. Ако някой смята, че за пет-шест месеца можеш да отидеш и ще направишмилиони, много се заблуждава.

Е, това според мнозина ебългарската мечта…

–     После има и нещо друго. Малко даже е скучно: след 25 години ти обсъждаши подлагаш на диспут прехода. Връщаме се сега в 91-ва. Министър-председателЛуканов, президент Желю Желев. Създава се Агенция за чуждестранна помощ; няматакъв аналог. В цялото СДС няма хора с опит в тези структури. А ти правиш нещос революционен ентусиазъм. Смяташ ли, че ще е перфектно? Ами не, няма да е. Тотова е част от прехода. Дали са допускани някакви грешки? Допускани са, разбирасе. Може би и до ден днешен по света не съществува благотворителна организация,колкото и прозрачна да е дейността й, около която да не съществува момент надискусия. Наскоро и в Англия беше поставено под въпрос едно голямо чарити. Нотук…

Тук обаче се провижда дългатаръка на системата. Дали ще я наричаме Държавна сигурност или с друго име – всетая. Ние сме убедени, че по време на прехода тя контролира всичко.

–     Нямам и идея за Държавна сигурност. В младежките ми години работех вДирекция Музика и адски много си обичах работата. Моят, и това всички музикантиго знаят, най-близък приятел в онези години беше Жоро Минчев. Бяхме постояннозаедно, аз съм живял в тях. Хората с които сме израснали –  Кирчо Маричков, Косьо Марков, Петко Петков…Офисът на Дирекция Музика беше на Бенковска, срещу зала България и вечерновреме, ако някой чуеше нещо по Свободна Европа или по ВВС Лондон, сутрин идва, викаме и започваме тихичко да си го говорим. Музиката е било нещото, от което наистинасме се интересували. Тези структури… тогава трябваше да организираме единконцерт за българските работници в Коми. Щяхме да отидем с Трамвай №5 – аз иМилена, но мен не ме пуснаха. Не можех да пътувам. Защо – нямам никаквапредстава.

Докато сме на темата с ДирекцияМузика – има един термин: музиковедите със значките, ченгетата, назначавани даследят този канал за чуждестранна диверсия. Имате ли сблъсък с такива?

–     Имаше си служител по линия наМВР, не съм знаел кой отдел точно, знаех го по физиономия, който всеки път,като имахме голям концерт, ако е голяма група отвън, ще дойде да се информиракак вървят нещата, но не е говорил с мен в детайли. Аз съм бил един оторганизаторите. Много си обичах работата и даже – тук един любопитен факт – ниеимахме наша собствена печатница Дирекция Музика и плакатът за първия митинг наАлександър Невски аз го отпечатах. И след това, понеже Леа Коен и Петьо Ступелмного ме харесваха и ме помолиха да отида в Софийскимузикални седмици. Работих при тях през следващите няколко години; и с Леасме направили много от следващите плакати – покрай изборите, митинги…

Романтични времена ли бяха завас?

–     Да, бяха романтични…

Питам, защото един от намеците,включително и покрай вас, е, че докато за едни е било романтика, за други ебило използване на възможности.

–     Не, категорично не. Аз съм много емоционално и естетически задвижванчовек. Искам да бъда част от историята и не ме интересува материалната част.Хубаво е човек да се развива и в тази насока, но това не ми е било водещото.Същата мотивация имах и с Царя. Защото това е исторически шанс. Берлинската стенапада един път. Смяната на строя тук става веднъж и аз бях там; бях част от тозипроцес. Ако тогава исках да стана депутат, щях да съм станал. Ама, никога несъм имал това желание. Когато се върна Царя – също. Смятам, че връщането наедин цар, който да стане министър-председател – това няма аналог в световенмащаб. И аз бях там и бях основна движеща фигура. Може би можех да станакаквото поискам…

Кое е върхът в това, което бихтеискали? Министър?

–     Никога, никога не бих го поискал. За нищо на света не бих пожертвал свободата си. А какво разбирам под свобода – да пътувам свободно, да нямамограничения да се срещам с когото си искам. И когато казах – имаше такъв въпроси пак спекулация – че мога да се обадя на всеки един политик, те го разбраха подруг начин. Мога да се обадя по две причини – първо, защото Vivacom предоставятакава възможност и второ – по никакъв начин не съм се облагодетелствал от тозипреход. С всичкото това внимание, което ми приписват, се оптиват да ми изградятпрофила на някакъв олигарх. А аз несъм. Кои са олигарсите? Първият беше Илия Павлов; няма да казвам КОЙ епоследният. Нищо не съм взел от този преход. Нямам нито банка, нито предприятия.Нямам икономическо влияние…

Необходимо ли е да убеждаватенякого? Оставам с впечатлението, че в това интервю убеждаваме някого, че нещо ене е така, докато той е сигурен, че е.

–     Ако се върнем към това, че за мен преходът е да стана гражданин насвета, моята скромна персона се възприема в рамките на света, не в рамките настраната, в която съм. Няма смисъл да убеждавам или да се оправдавам, да казвамкой и какво съм, защото на друго място, други хора по категоричен начин са меоценили. Не чувствам тази потребност. Ако живеех в малкото затворено обществотук – може би да, щях да изпитвам нуждата да се обяснявам и оправдавам.По-скоро се опитвам да си представя кои са тези хора, които сядат и написват счиста съвест „шофьор на УБО” с ясното съзнание, че пишат лъжа.

Цитират се някакви източници…

–     Да де, достоверен източник; тази форма на анонимност ни е позната.

Творба на Rirkrit Tiravanija, закупена от Спас Русев, която може да бъде видяна в лобито на хотел Radisson

Моят син е на десет години имечтата му е – съвсем сериозно – да стане олигарх: да бъде богат и да не му сеналага да работи. Забеляза ме, че чета статия за вас, в която ви наричат „олигарх”и „сив кардинал”, та ме помоли от негово име да ви задам въпроса – как се ставаолигарх? Та как се става олигарх, г-н Русев, обяснено за десетгодишни? То частот обществото ни така или иначе не отлепя от тази възраст.

–     Мога да кажа как не се става (смеесе). Може би олигарси има само в Русия, защото там мащабите са такива;олигархът е нещо значително. Спомням си – това е нещо любопитно, макар малко дасе отклонявам от темата – веднъж, когато имало протест на Александър Невски и жена ми и Ник Фоукс (близък семеен приятел, писател,редактор във Vanity Fair, Financial Times и GQ) били с джипката ни иминали през площада. Гневните протестиращи започнали да удрят по колата и давикат: олигарси, буржоа. Няма такава комбинация…

Гражданино олигарх; звучи достаруски, факт…

–     Сигурно съм имал възможност да стана олигарх. Но, за да станеш олигарх,това вече зависи от твоите вътрешни нужди и ценности. Олигархът ходи сбодигардове…

Вие имате ли?

–     Не, нямам и никога не съм имал. Това е част от лишаването от моятасвобода; никога не бих я изоставил. Олигархът е човек, който трябва да сесъобразява с хиляди неща. Хем е богат, хем живее бедно, крие се някъде да не говидят колко има. Аз енджойвам живота. Ако не мога да го енджойвам, за какво сами тези пари? И затова казвам, че мога да се обадя на всеки един министър и политик;причината е много проста: нямам угризения – защо да не го направя? А те севиждат с мен, защото всеки един от тях е проверил и знае, че няма от какво дасе притеснява. Сега чета една книга за Куба и мафията там през 60-те години (HavanaNocturne от T.J. English). Точно за прехода им. За Лански, който е бил финансовиятим мозък. Тук може би правя референция към Иван Тодоров – Доктора. Ами, това сахора, част от нашия пейзаж. Не аз съм ги създал, не съм част от техния бизнес.Лански е контактувал и с хора като Кенеди, но това не прави Кенеди лошосемейство…

Е, в очите на някои може и да еповод за упреци…

–     Може и да е, но това нито го прави по-лош президент, нито пък принизявасемейството му. Това е нашето общество, този е кръгът, част от обогатяването,ако щеш. Ето, и настоящият премиер се е срещал с най-разнообразни  персонажи, но това не се отразява на позициятаили качествата му.

Споменахте за Доктора, правимпреход значи към онази среща, на яхтата. Как се случи тя тогава?

–     Ама ако кажа и това, никой няма да повярва. Това беше чиста случайност,чиста случайност…

Долавям ли съжаление в гласа ви?Бихте ли върнали назад нещата, ако знаехте какво ще последва?

–     Не. Не, защото си прекарахме страхотно и беше фън – много сезабавлявахме. И нямам и представа защо това се случи, нито имам представа кой енаправил тези снимки. Единственото, което съм чувствал тогава, са страхотниугризения, че може би се проваля кариерата на момчетата – на Милен, на Пламен,и на Миро Севлиевски, защото те бяха млади, тъкмо влизаха в политиката. А ведин момент нещата излизаха извън контрол. А то нямаше абсолютно нищо. Това бешеедна планирана среща между нас със случайно появяване от страна на Иван Тодоров;нямаше нищо общо с компанията. Колкото до Пламен и другите – те даже нямахаидея кой е той.

Вие имахте ли? Познавахте ли го?

–     Аз да, но те нямаха и идея кой е.

Откъде го познавахте? Как бихтего определили, какъв беше Доктора по онова време?

–     В онези години моя е идеята за икономическия екип. След като Царят севърна, аз му дадох идеята да върне младите момчета. Преди това не съм познавалМилен. Моето предложение към Царя беше чисто принципно, защо да не се опита дамотивира млади и образовани хора да се приберат. Но нито не съм познавал нито единот тях, нито един. Когато те влязоха в парламента и съответно отидоха вправителството, всички мислеха, че това е предварително организирано, ето, сегазапочва голямото крадене, Сивия кардинал… И тук започна голямото търсене.Всеки искаше контакти с мен, защото смяташе, че аз решавам всичко.

Консолиери един вид…

–     Това е. Доктора по онова време живееше там, а Монако е колкото площада Александър Невски, като се разходиш двапъти и те виждат. Какво е правил той, аз малко знам. Аз по-скоро знам каквоправеше жена му, те имаха магазин за часовници тук, това е всичко, което знаех.С цигари ли се е занимавал, с дрога ли – нямам идея, никога не съм бил част оттова…

Не ви ли притеснява да не знаетенещо за някого? Така може да бъде ограничена свободата ви. Ето, вече висвързват и това ще ви тежи винаги.

–     Е да де, но аз никога не съм бил близък приятел с него. Много хора сатърсели контакти с мен и аз мога да кажа кои са ми приятели и кои не. Товапросто се преекспонира прекалено много.

А откога познавате Царя? Каква еисторията на вашата връзка?

–     А, Царят го познавам може би от 93-та, 94-та година. Жоро Марков мизвънна веднъж..

Конституционният съдия?

–     … да, че идва в Лондон с Ошанов (АсенОшанов, наричан още „царския адвокат”, главен координатор на завръщането наСимеон Сакскобургготски) и че ще… всъщност, тук връщам малко назад, 91-вагодина. Когато отидох в Лондон, посланик Станчов тогава ме запозна с Кирил иКонстантин. С тях и Розарио се познаваме и сме в доста добри отношения. 93-та,94-та Жоро и Ошанов бяха в Лондон и подготвяха връщането на Царя. Тогава им дадохедна идея. Щеше да има приятелски мач – България-Англия. По това време многобългари пътуваха, организираха се заради мача. И тогава казвам – абе, дайте дапоканим Царя да дойде на мача, да го миксваме с българите, да видим каква ще ереакцията. Защото ние може да си мислим, че е голяма работа, но не знаем как щереагират в България. На тях много им хареса тази идея. Поканихме го на мача.Преди това, в хотела, където бяха отседнали българите, направихме коктейл,тогава си спомням, че се появи Жорж Ганчев. Той каза: дон Симеон, а Царят муказа: голям българин; Жорж помисли, че е голяма работа, а той имаше предвид, чее висок. Това беше преди мача. Та от Уембли, от там го познавам.

А кога се запознахте с настоящияминистър-председател? В качеството му на бодигард ли?

–     Ами да, така беше.

Позволих си по-рано еднообобщение, че вероятно „българската мечта” е някой да хване добра службица заняколко месеца и да се облагодетелства. Казахте ми, че вашата мечта епо-различна. Как се случи вашето забогатяване тогава?

–     Може би България е единствената страна, в която на успяването се гледас лошо око. Винаги трябва да има нещо съмнително. То не може да стане простотака. Смисълът на промяната е точно в това – да се промени начинът на живот. Акопогледнем възможностите, които съм имал и през които съм минал, и това, коетоимам сега, не съм богат човек. Моето богатство се изразява в други ценности, нев материални. Няколко са ключовите неща. Първото е, че Иван Станчов ме покани91-ва година, когато тук започна разцеплението на СДС и започна достанекоректна конкуренция между тях. Той беше инициаторът и каза: по-добре е дадойдеш в Англия, да изучиш как функционира западното общество. От това Българияще има повече нужда, отколкото да седиш тук и да си част от статуквото. Товабеше първото. Второто – ние отидохме със съпругата ми за три месеца, а останахмедоста по-дълго. Запознах се с един човек – Искандер Малеки, за когото също сепишат легенди, пък той не е такъв…

Човек, който все още имал достъпдо сметките на иранския шах…

–     Нищо подобно. Но така или иначе човек, от когото много неща научих.Третият повратен момент е – точно там, в Лондон, се срещнах с Motorola, коитодокарах в България. Те бяха причината за създаването на Telelink. Това сарешаващите моменти за по-сериозното забогатяване. В останалото – правиш някакъвбизнес, поддържаш някакъв стандарт на живот.

Успявате ли да пазите хигиена наобраза си? Твърде много хора май се опитват да контактуват с вас?

–     Успявам, но по много груб начин. Не си вдигам телефона. Не се срещам сникого. Много по-предпазлив съм, отколкото преди. Много по-селективен.

Как определяте това, което се случи? Урок?

–     Да, човек трупа някакъв житейски опит.

Кое е най-сериозното виопасение? Страх може би е силна дума, но опасение. Притеснявате ли се например,че не сте разбран правилно?

–     Какво значи да те разберат правилно? Дори визионер като Стив Джобс вначалото не е бил разбиран, нито пък Марк Зукърбърг. Знаете през какво саминавали. Не се сравнявам с тях, казвам само, че дори най-прогресивните хора сапротиворечиви, какво остава за мен. Просто трябва време, за да бъдат оценени обективнонещата. Смятам, колкото и нескромно да звучи, че съм свършил повече работа заБългария, отколкото един външен министър. Защото в работата на външния министърима много протоколни думи и изрази, които нищо не значат, докато аз знам каквосъм направил чрез моето присъствие в определени кръгове и среди, така че далиедин ден това ще се или няма да се разбере– не знам, но имам личнаудовлетвореност от това, което съм направил; искам да бъда и пример за моитедеца, за семейството, а със сигурност няма да бъда разбран от много хора.

Това малко илимного налива вода в мелницата на онези, които твърдят, ченещата се случват другаде, а протоколното дърдорене ги скрива. Истинскитероли остават в сянка. Изкушавате ли се да разкажете историята на прехода през вашияпоглед?

–     Мемоари? Мемоарите са нещо, което много хора се изкушават да направят.Нямам представа кой би се интересувал да го чете това, въпреки че смятам, че вживота ми са се случили много интересни неща.

Портрет на семейство Русеви от John Baldessari

Кое е най-ценното ви познанство?Джагър? Царя?

–     Съпругата ми.

Тя знае ли го?

–     Би трябвало да го знае. Тази година правим 35 години, откакто смеженени.

Как гледа тя на нещата, които сеслучват около вас?

–     Тя е много търпелива с мен.Винаги ми е давала възможност да пътувам и да правя това, което искам. Многодържа на семейството, така съм възпитан, за мен това е изключително важно. Тя едоста по-емоционална от мен. Аз отминавам нещата с мълчание; тя винаги севъзмущава – не, това не трябва да го оставяш така, трябва да отговориш. Тя е моятамуза в живота. Ако нещо съм постигнал, ако имам някаква мотивация, то това етя.

Второто място за кого е?

–     Не бих искал да правя класация. Не мога да не спомена обаче ФабиенФринс. Той изигра доста важна роля за мен. Както казах, ние сме естетическизадвижвани хора, обичаме да сме обградени с красиви неща. Той беше човекът,който ме въведе в съвременното изкуство; първият ми учител. Показа ми кое каквое, каква е разликата между съвременно и модерно, което е първата очевиднагрешка, която много хора правят. Оттам нататък, сред приятелите ми, ценнитепознанства са може би Лари Шилър и Норман Мейлър. Аз, вероятно знаете, съмчейрмен на фондацията на Норман Мейлър. Не статутът е важен, а обогатяването.За мен богатството, това винаги съм го казвал, са не числата в спестовната тикнижка, а имената в телефонния ти указател. Хората, на които мога да се обадя,да споделя с тях и да прекарам време.

Вие очевидно сте човек, успял даосъществи голяма част от мечтите си. За какво мечтаете в момента?

–     Преди време гледах една реч на Стинг в TED. И той обяснявашеизчерпването на творческия капацитет с годините – защо правиш страхотни хитовена 20 години и на 30, а не ги правиш на 60. Защото ти всъщност споделяш своитеемоции. В един момент ти си споделил всичко. На 61 години не знам дали са мечтиили какво остана още да свърша, нещата стават малко по-практични. По-скороправиш анализ дали си реализирал своите мечти и какво ти остава още.

Какво остава да свършиш – незвучи ли малко меланхолично?

–     Не, аз имам предвид друго. На 60 години времето за корекция е многопо-малко, отколкото на 20. На 20 години можеш да си позволиш по-агресивенподход, докато на 60 трябва да си по-внимателен и няма да имаш възможност сбъркашли, да го поправиш.

Агресивен ли беше в мечтите си 20-годишниятСпас?

–     20-годишният Спас не е сбъркал в мечтите си. Аз не съжалявам за това,което се е случило досега. Разбира се, когато се върна назад, бих доизпипалмного неща, но имам прекрасно семейство, безброй приятели,  занимавам се с неща, които харесвам. Кактобеше казал Конфуций, ако намериш работа, която обичаш, няма да има нужда даработиш и един ден. Аз това правя.

Спас Русев и Annie Leibovitz

Как искате да ви запомнят? Какъвзавет искате да оставите?

–     Заветът е на втория или третия ред на Serpentinе Gallery в Лондон, където е моето имеи това на съпругата ми. Там са реалните неща. Или Norman MailerFondation в Ню Йорк. Това сее случило, то е факт. При това в една доста по компетативна среда, придействаща демокрация и пълна прозрачност. Това е заветът. С това хората ще мезапомнят. Не съм убеден как ще ме запомнят хората тук. Тези, които ме познаватпо-добре, ще ме запомнят такъв, какъвто съм. От тази гледна точка, тук сечувствам доста самотен.

Споменахте Джобс и Зукърбърг,нарекохте ги противоречиви. Вие противоречива личност ли сте?

–     В душата си съм много принципен и праволинеен. По начина, по който мепрезентират в България, съм много противоречива. Но тук всичко поставяме насъмнение.