Медицинското състояние, познато още като синдрома на Стендал, е характерно за хора, които са “предозирали” с взиране в шедьоври на изкуството и то конкретно във Флоренция.
Италианец получи сърдечен удар след взиране в “Раждането на Венера” от Ботичели (1485 г.), в галерия Уфици, Флоренция през изминалата седмица. За щастие в групите от посетители по същото време, в музея са били няколко доктори. Те са му оказали спешна медицинска помощ и в момента се възстановява в болница. Интересно е, че подобни случаи са типични за Флоренция, а първият описан такъв е от началото на 19-ти век. Човекът “предозирал” с изкуство тогава също не е случаен…
"The Birth of Venus" ("Nascita di Venere", 1484–86) painted by Sandro Botticelli (1445 – 1510).#ART #PAINTING #MYTHOLOGY #ARTS #ARTWORK pic.twitter.com/PHbykg70EC
— Parliament Punk (@parliamentpunk_) December 16, 2018
Флорентинският ефект е известен като Синдромът Стендал. Състояние на претоварване при взиране в шедьоврите на италианския град.
“Не съм лекар” казва директорът на Уфици, Ейке Шмит за Corriere della Sera “но знам, че посещение на музей като нашия, пълен с шедьоври, може сигурно да причини емоционален, психологически и дори физически стрес.” Дори дава пример с това, че наскоро някой е припаднал пред “Медуза” на Караваджо.
Флорентинският синдром е още познато като хиперкултуремиа (hyperkulturemia), а характерните симптоми са учестено сърцебиене, замайване, припадане, объркване и дори халюцинации, според проучване от 2009-та година на медицинското издание BMJ.
Смята се за типичен, за Флоренция и е кръстен също на пациент нула. Френският писател Стендал, псевдоним на Мари-Анри Бейл, се е разболял след пренасищане с взиране в красивите произведения на изкуството по време на пътуването си в Тосканския град, 1817-та година.
Проучването на BMJ отбелязва, че флорентинските психиатри са изследвали 106 случая на пациенти, откарани в болница за периода 1977 – 1986 г., със същите симптоми след разглеждане на шедьоврите изложени на различни места в града.
“Има съществени доказателства за съществуването на синдрома Стендал, който е уникален за Флоренция” пише Джонатан Джоунс, арт критик на Guardian и обяснява, че “голямата концентрация на изключителни шедьоври във Флоренция причиняват това състояние.”